Изпитанието „да обичаш“ – размисли за любовта

Размисли за Любовта

Изпитанието „да обичаш“

Понякога има такова изпитание. Изпитание идва от питая, т.е. из-опитването. Изпитанието „да обичаш“ е опитването на любовта. Спрямо това питание се разбира каква е тя. Понякога може да е краткотрайна, понякога може да е малка или голяма, човешка, понякога ангелска или Божествена. Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

Изпитанието „Да обичаш“ е да бъде опитана любовта. Ако любовта стигне до дадено нещо и свърши – значи е толкова, ако стигне до дадена ситуация или качество и свърши, значи е до там. Опитът показва това. Опитването на любовта.

Понякога опитвам любовта, да видя до къде е, до колко е в мен. Опитвам я и виждам къде свършва. Защото тя свършва и как разбирам това – по онази вибрация в мен. Когато изчезне, знам че я няма. В мислите може да е друго. Но вибрацията е показателна. После може да се върне. Любовта не е константна и тя расте и се увеличава. Тя е пластична и чрез ред опити и наблюдения може да се усети. А освен да се усети може да се увеличи като се разшири сърцето и ума. А те се разширяват със светлина и с топлина.  Светлина в ума и топлина в сърцето. И когато има светлина в ума и топлина в сърцето, тогава и любовта е повече.

Да опитвам любовта е важно за мен. Опитите са дълги, понякога трябва повече широта. За постигането има ред методи, но методите не са широтата, те са само пътищата до нея. Широтата е условие за Любовта, а не причина.

Любовта не търси своето, пише Апостол Павел. Тя не търси своето, просто обича, тече. Като свърши, тогава умът търси своето или сърцето не търпи.

А любовта…

„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада…“

Любовта е толкова чудесна 🙂 Благодаря ти, Господи, за Любовта. „Кой пълни сърца ни със Любов.“ Научи ме Господи, да любя с Твоята Любов.

Понякога обичам, понякога искам да обичам.

Изпитанието „да обиаш“ е приятно – това е занимание с любовта. Това може да бъде ежедневно и ежечасно изпитание, опитване. Понякога има трудности, горчивина. Понякога обичам горчиво да съжалявам, защото знам, че така се променям.

Смирението, премирението са ключове към Любовта – те са като тайни ключове към любовта. Те скриват цял свят на любов. Когато няма смирение, врата е затворена. Когато няма примирение – врата е затворена. Несмиреният ум и непримиримото сърце са заключени за любовта. Смирение в ума и примирение в сърцето – отключват вратите. Смирението и примирението не са любов, но те създават условия тя да се изявява.

Толкова е чудесно, когато любя. Води ме, Господи, в Твоя път на Любовта.

Изпитанието „да обичаш“ е опитване на любовта.

Когато един руски художник нарисувал картина „Христос чука на вратата на човешкото сърце“, се събрали критици и казали: „Да, картината е чудесна, само има един малък пропуск. Забравили сте да нарисувате дръжка на вратата.“ Тогава художникът им отговорил: „Приятели, това не е пропуск – вратата на човешкото сърце се отваря само отвътре.“

Господи, научи ме да отварям врата на моето сърце за Христовата Любов.

„Само Божията Любов е Любов.“

 

Калоян Гичев, 17 януари 2013 г.