Сега приятели Духът ми ще сподели едно силно и чисто вдъхновение, което намери почва в мен преди известно време и след като го поливах, то започна да покълнва и ето имам радостта да разкажа за плодовете от него – лимеца. Искам първо да напомн , че това вдъхновение е изцяло Дар от Небесата :).. дар и от Учителят, който ни дава толкова много ценна информация за зърното, за пътя на душата и много още небесна храна :). Не съм сляпо вярващ в учението на Учителя, нито пък съм си поставил граници на духовната храна, храня се от цялата Природа… Космос :), но усещам много близки идеите му и затова прилагам тези, които най-сродно чувствам :), усещам как и той се е хранил от Природата и Космоса и затова ми е толкова сроден :). Вярвам, че всички истински учители се “хранят” от живата Природа :), затова и словото им е толкова живо :). Обичам да изпитвам писанията :). Ще си позволя да цитирам Учителя. Ето и някои негови препоръки:
“Да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това, да купуваш и продаваш хляб. Благата трябва да се разпределят правилно, да има правилно вземане и даване. Така вие ще излезете от постоянната тревога за храненето. Господ казва: „Нямате право да продавате и да купувате благата, които ви дадох. Тази истина – да дадеш хляба даром – вече трябва да се приложи на земята. Не е позволено да продаваш хляб на братята си. Това влиза в разрешението на социалния въпрос.”
Първо в мен се роди вдъхновението “Хлябът да бъде Дар”. След това пък се замислих, че истинският хляб е доста различен от днешния. Истинският хляб е житното зърно и особено ценно е древното жито “лимец”, което е много по-меко е от пшеницата и може да се яде сурово. За радост до днешни дни се е запазило това най-древно жито на хиляди години, което е единствената храна със светеща аура. Учителят споделя за много от великите способности за зърното:
“Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. В кой вид житото е по-хранително – варено жито или печен хляб? – Според мене вареното жито е по-хранително от хляба. Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче, тъй както днес мелят житото и приготвят хляб, голяма част от хранителните му вещества се губят. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот – житото, днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито.Житото е по-полезно от всички други храни и плодове, които сега съществуват. То прави най-голямата услуга на човечеството.Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история за развитието на Природата. Ако вие можете да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа.
Питат хората: „Кога ще се оправи светът? Казвам: когато всички хора почнат да ядат сухо жито.”
Колко силни са словата на Учителя за житното зърно, най-полезно от всичките храни. Усещам тази велика идея за сродна и затова избрах да я изживея :). На който му допада, може да продължи да чете :).
“Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Има ли нещо лошо в това, да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба? После започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът.”
Всичко се случи изминалата есен, но едва сега дойде мигът да споделя сътвореното. С любов носих дълго време в себе си идеята за даряването на хляб (лимец споделях с Божествените сили тези благи мисли и преди няколко месеца в съдействие с Бог започнахме да ги осъществяваме На Седемте Езера се запознах с един благ и сроден Дух. С поглед се разпознахме и успяхме да обменим само няколко изречения, но и сноп от вдъхновение. Усетихме радостта от това, че работим върху много сродни идеи и живеем по сходен начин. Той радостно ми дари една торбичка с жив неолющен лимец (древното жито) и ми каза, че ако поискам може да ми прати и 100кг лимец, за да си засея:). Този сроден Дух докосна дълбоко сърцето ми с неговото благо дело, което проявяваше. Вдъхновен от Учителя, дълго време той също мечтаел да започне отглеждането на лимец и да го раздава даром на хората. И едва миналата година успял за пръв път да засее около 20 декара лимец, но понеже е толкова благ и делото му е така свято, та и реколтата била толкова богата, че Вселената възнаградила щедро добрите му намерения и ожънал над 300кг на декар. И тази година той вече с радост проявява мечтата си да дарява. Дотогава и за мен това бе само мечта, но след като този благ приятел ме докосна с делото си, се събуди вдъхновението в мен и започнах и аз да реализирам тази мечта . Вярвам, че Всички можем да последваме примера му и хората ще започнат сами да си отглеждат житото, като по този начин ще спрат да го купуват, а това ще доведе до едно велико благословение над цялото човечество. Жадувам хлябът да бъде Дар, но зная, че за да се реализира това, то всеки ще трябва да даде нещо от себе си.. всеки ще трябва да се потруди :). Хлябът да бъде дар не толкова, защото хората “не могат” да си позволят да си купят хляб, а защото мисля, че когато тази най-божествена храна започне да се дарява, тогава добротата в цялото човечество ще се събуди и от там ще потекат и многото непроявени добродетели в хората :).
А зърното, това е истинският хляб. От известно време на много места се коментира идеята за хляба Дар и засега е сътворен проект, чрез който всичко това може да стане с подкрепата на правителството, но докато достатъчно хора се събудят, за да покажем на правителството, че е време да извърши това разумно и добро дело, то до тогава реших да не чакам, а да започна с каквото мога да действам :). Защото на думи са много тези, които са силни, но само по делата може да се познаят истински силните. Вдъхновен от величието на лимеца и добротворчеството да бъде даряван, започнах да чистя 3-4 декара на дивото хълмче, където живея, за да ги засея с лимец. Необходимо бе да се огради цялото хълмче понеже идваха свободно пуснатите стада от коне и щяха бързо да се зарадват на новата нива. Земята не бе обработвана повече от 50 години и знаех, че ще ми отнеме известно време, за да я подготвя за засяване още тази есен, затова реших, че е по- важно да помогна да се засее на време повече лимец на места, които са по големи на площ и по-лесни за засяване и обработване на земята, и след това, когато остане време, щях да довърша и дивата градинка на хълма. Времето бързо летеше, съобразявайки се с луната, защото между новолуние и пълнолуние е препоръчано да се сее лимеца и то през септември и октомври. Моят приятел беше подготвил своята нивичка от 20 декара за засяване и Духът ми полетя към него, за да я засеем заедно в благоприятните дни преди пълната луна. Такова блаженство е това богодействие да сееш със сродни приятели съвършеното зърно, да разпръсваш с ръчички всички тези житца по отворилата се за тях земя, която ги очаква, за да ги прегърне. Такава билка за Душата е сеенето, такъв велик дар за Духа, чиста храна за сърцето и радост за цялото същество, че с думи не може да се докосне човек истински , както с изживяването. Това благодействие лекува и чисти всичко в човека, балансира и хармонизира тялото и Душата. Да дариш с живот милиони зрънца, които пък после с благост ще даряват своята сила на нас Божите деца… Въобще всякаква работа със зърното носи безброй дарове небесни. Това е единната молитва на Духа, Душата и Тялото…
Танцувахме по голата земя и разпръсквахме от сърце всички семена, сеехме и благославяхме, пеехме и Любов дарявахме и цялата Вселена ни даряваше със сила и радост за това което правехме :). Духът работеше чрез нас и чувството бе божествено.Чувството да работиш съзнателно за Цялото. Би било истинско чудо и дар за всеки да се докосне до това вдъхновение и да изживее екстаза от сеенето на съвършеното зърно.
Мечтаех да засеем колкото се може повече, за да има повече за даряване в идната година. И мечтите се сбъдват :). Приятелят ми каза, че има още една нивичка, която е 30 декара и все още имаше време до пълнолуние да се обработи и засее, и така и стана с Божията помощ успяхме да засеем 50 декара за няколко дни. От 17 те декара, които беше отгледал миналата година, имаше достатъчно жито, за да засеем още над 200 декара и дори да остане зърно за даряване. И с чисто вдъхновение Духът ни докосна и замечтахме как можем да засеем още много земя през идния месец Октомври, имахме 2 седмици до новата Луна и през тези две седмици щяхме да търсим земя която да обработим и сеем. Идеята бе да търсим земя, доброволно дарена за това дело или пък за която да платим нисък наем, който можем да си позволим.. С помощта на приятели се намери такава земя на различни места… Засяхме 10+ ниви общо около 250 декара,на различни места в страната. С Божията помощ ни бе предоставена една нива от 150 декара и това бе като дипломна работа, върху която работехме единно. Без да се бях качвал на трактор реших, че мога да го карам, макар че всички надписи на многото копчета и ръчки бяха на китайски :), пък после на старата Руска машина също беше логично 🙂 и така сами си сеехме на ръце и орахме, за да ни бъде по възможностите и да не плащаме допълнителни разходи. Случваше се и да орем по цяла нощ на тъмно.. само и само да смогнем за пълнолунието… сипеше се дъжд проливен, но ние не спирахме, с такава РАДОСТ работехме за Цялото…духовно щастие дълбоко… И често се случваше, след като сме сяли цял ден, после Духът да ни изпрати на уютно място при познати и непознати, където с нас се споделяха божествени вечери. Колко истинско е да работиш за Цялото.. а не само за себе си.. да работиш с тази най-ценна храна.. житното зърно… не зная дали дори може да се нарече работа това :)… по-скоро е райско блаженство сътворяване:). След това вече стана краят на Ноември и аз едва тогава успях да засея и малкото декари, които бяха в Рая.
И така за няколко месеца с няколко приятелчета и много помощ от Небесата успяхме да засеем около 250 декара. Най-искрено искам да благодаря на всяка Душичка, която допринася тази велика идея да се приложи. Само няколко човека успяхме да засеем такова голямо количество лимец и то на ръка. Толкова е хубаво как всеки даваше от себе си каквото може и така всички се допълваха за да се сътвори делото. Едни помогнаха да се открие земя, трети помагаха във физическата работа, четвърти помагаха духовно с песни, светли мисли и молитви, който с каквото може. Представете си само каква радост е когато всички работят не за себе си а за Цялото… за дарението, за благото дело, и всеки допринася с каквото може и не очаква нищо от никого, няма очаквания и разочарования, има само по много от най-доброто което всеки даваше и прилагаше :). Никой не търси признание, аплодисменти или известност, всеки просто се наслаждаваше и радваше на това, че има удоволствието и честа да работи за Цялото от сърце и Душа. Пък пожелавам на всеки да види каква велика добра сила се събужда в човек когато получава дарение от живото жито. Представям си сега ако се докоснат повече хора до това вдъхновение какви чудеса ще станат и колко бързо ще се въдвори Доброто във всеки по Земята. Още през Есента ми се искаше да започна да споделям и вдъхновявам хората за това чудно творение на Бог чрез нас, за да може всеки да се докосне до него и все повече хора да сеят лимец за общото благо. Но времето така се завъртя и не стигна за всичко, че реших ще е хубаво, ако първо приложим идеята и след това споделим това, което вече е реализирано, за да обменим.. вдъхновим опит с всички, които желаят да изживеят лично тази приказка :).
Сега ще споделя опита и знанията, които придобих за отглеждането на жито. За мен ще бъде радост да бъда полезен на всички, които желаят да сътворяват това свято дело. Лимецът се сее есента и се жъне края на лятото. Не е капризен, тъй като е дива култура и затова може щастливо да живее във почти всякакви райони и почви. Не е задължително земята да е много богата, а и при отглеждането му почвата се обогатява все повече с всяка изминала година и няма нужда от наторяване. Ако почвата не е била обработвана дълги години и има гъсти треви тогава се прави оране, което в различните райони на страната е различна цена(10-30лв на декар), след което земята се бранова (5-15лв на декар) – това надробява големите буци земя на по-малки и я изравнява умерено. Ако земята е била обработвана скоро и е крехка, тогава може само да се направи два пъти дискова брана на X-образно и след това житото се сее или на ръка се разпръсква умерено или с машина. Истинско благословение е да се сее на ръка и не е никак трудно да се научи човек :). След като се разпръсне върху земята, житото се покрива пак чрез дискова брана и след това му се радваме, докато дойде време да го пожънем :). Всичките процедури по засяването и събирането на житото могат да бъдат направени със техника, но според мен е много ценна за човека връзката, която той прави с житното зърно, когато го сее с ръцете си като го милва благославяйки го. Затова е хубаво засяването да става ръчно и лично, за да може човек с ръцете си да даде живот на житото, което после ще го благославя. При засяването е хубаво да се пее и благодари в молитви. И въобще колкото по-често се сеща човек за лимеца, който е засял, изпращайки му светли мисли и благословения, толкова по богата ще е реколтата, по благодарно живото зърно и по-радостна Душата му. Човек може да засее сам един декар за 10 минути. Само това е необходимо от нас, за да се даде живот на зрънцата, за останалото може и механично да се погрижим, но колкото по -естествено става обработването, толкова по ценна е реколтата – и духовно и материално. И така намираме подходяща нива, обаждаме се тук там да разпитаме кой оре в района и кое колко таксува, след като обработят земята ние сеем лимеца и след това трактора покрива засятото зърно. Докато дойде време за жътва, която е най-блажено също на ръце да я сторим, но има и комбайни за по-големите площи : ).
На един декар човек може да засее от 15 до 30кг лимец и да пожъне 150-350кг. Според мен това какво ще ожънеш зависи от чистотата на мислите, с които живееш, молитвите, вярата и проявеното смирение и безусловност към всички братя. Колкото по-братски живот водим толкова повече “брати” и лимеца. Братенето е, когато от едно зрънце се родят много стръкчета(стъбла) може да са над 30 и на всяко едно има по 20+ зрънца. Значи от едно зрънце могат да излязат 600 +зрънца , но това зависи от много фактори :), и най-вече съвършенството в чистотата и Любовта, които сме проявили. Учителят казва, че едно време житото е било много по-едро,.Вярвам, че ние можем да върнем размера на житото с проявено добротворчество. Мисля ,че когато човек сее няма нужда да има очаквания, а просто да даде най-доброто от себе си и Вселената ще го дари точно с толкова, колкото има нужда… „каквото посеем това ще ожънем”. Вярвам, че ще се събират все повече групички от хора, които искат заедно да отгледат лимец, било то за лична употреба или дарение и ще открият по-голяма площ, в която всички задружно да инвестират помалко от себе си, който с каквото може и така всеки сам да отглежда житото, с което се храни.
Колкото по-голяма е нивата, толкова по-ниска ще е цената за обработването на земята. Мисля, че декар на човек е достатъчно количество да задоволи всеки. Но всеки може да даде от себе се колкото желае. Разбрах,че днешно време повечето заможни земеделци обработват запустели ниви и ако случайно някой си ги поиска тогава те му дават процент от продукцията. Има много земя в родината ни, която не се обработва и мисля, че всеки може да намери такава пространстваи да ги засее. Не е нужно да плащаме скъпи наеми за земите, просто защото могат да се намерят много запустели ниви и ако някой претендира за тях, ще получава общоприетия процент от реколтата, така няма да е нужно да се инвестира много в земята. Би било прекрасно, ако се съберат достатъчно доброволци и средства, за да се закупи техника (трактор), която всеки да може да използва, като е добре с предимство да са тези, които отглеждат житото за дарение. Така и разходите по обработването на земята ще са много по ниски. Ще се плаща само горивото и доброволци ще орат. За лющенето на лимеца е нужна специална машина, която вярвам, че ще можем да си направим, иначе в момента има такава машина “самоделка” до Пловдив и цената е около 1лв на кг. за чистене на лимеца и върши чудесна работа. Има и една до София, която е немска оригинална (50 000 лв) и там е 0.20 ст на килограм, макар да не е толкова добра като самоделката.
Много важен е въпросът на кого да се дарява лимеца в началото когато количеството е малко и затова мислим, че най-ценно ще бъде зърното да се дарява първо на децата и бременните майки, защото именно те се нуждаят най-спешно от тази най-чиста и жива храна и после, когато има повече то ще бъде дар за всички. Тези от вас, които са запознати с Житния режим знаят, че той наближава скоро и аз от миналата година се изпълних с вдъхновението да започнем житото за режима да си го даряваме, вместо да го купуваме, за да допринесем благост за Цялото, като спазим тази препоръка от Учителя.
Мога споделя ,че отглеждането на житото е един истински вдъхновяващ процес, изпълващ ни с много жизнена енергия и благост:). Даряването на житото и под формата на хляб е още по-дълбоко свещенодействие. Ще си позволя да споделя думите на Учителя в тази посока:
“Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари…: Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спо¬мен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава, България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен.”
Тези думи на Учителя са много силни, но не бива да се приемат със страх, а с любов да се приложи това знание. След като житното зърно е емблема на човешката душа, аз мисля, че отношението ни към житото и работата ни с него може много да помогне и за личния път на душата и да пробуди много добродетели във всеки от нас :). Някои хора се чудят и маят как и защо човек би отглеждал и дарявал жито, без да получи заплащане, но други същества знаят и чувстват, че е истинско благословение и безценен дар за всяка душа да работи не само за себе си, но и за останалите :). Благодаря ви всички, че ви има и мога да споделя това вдъхновение :).
“От малкото житно зърно се раждат великите неща в света. Житното зърно ражда великите хора: таланти, гении, светии. Ще кажете, че житното зърно е мъртво, не може да създава велики хора… Божият Дух живее в житното зърно и показва на хората, че роденото от Духа дух е и никога не умира.
И тъй, ако сте слаби, не се обезсърчавайте; ако сте невежи, не се обезсърчавайте; ако сте сиромаси, пак не се обезсърчавайте. Вземете пример от житното зърно, което е малко, но храни цял свят. То прави слабия силен, неучения – учен, сиромаха – богат. И най-малките мисли, чувства и желания са в състояние да повдигнат човека. Те носят в себе си силата на житното зърно. Приемете малките житни зрънца, посадете ги в земята, обработвайте ги с радост. Те ще ви дадат плод стократно.
Житните зрънца са разумни любящи души, слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в телата им и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот.”