Рисунка: Творецът В.Мен (Иван Андонов)
От дълго време се каня да споделя моето мнение за Учителите и специално за Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), но с днешното така бързо ускоряващо се съзнание човек трябва да бъде много дисциплиниран и да не отлага нещата който чувства, че трябва да сътвори..иначе времето му все няма да стига а отлагането само ще го кара да се чувства недостатъчно пълноценен :). Ще започна с една “кратка” биография за мен… моето духовно развитие… Независимо как и къде сме израснали и възпитавани всеки един от нас мисля, че от най-ранна възраст усеща душата си… и колкото повече се вслушва в съветите и интуицията, толкова по-малко се отклонява от пътя на добродетелите, които е дошъл да развие, когато сме малки доста често се вслушваме в душата си понеже тогава Егото ни не е достатъчно голямо за да я заглуши, както се случва, когато пораснем. Тази вътрешна интуиция която ни подканва да правим добрини и да гледаме с добро око на света около нас това е душата ни… тя е чистото в нас, което ни помага да наблюдаваме света около нас и да си взимаме поука от делата на хората, да разберем дали и ние искаме да сме като тях или какви точно избираме да бъдем. След това вече обществото около нас (родители..приятели..учители) спомагат значително ние да станем тяхно копие.. да изградим едно самостоятелно и отделено Его, което да се вслушва все по малко в интуицията.. гласа на душата.. на Великото Разумно и се отдалечава от единството и развиването на добродетелите. Егото разбира се е нещо прекрасно, защото именно то ни помага да развием добродетелите в нас като ни показва другите крайности на това, което искаме да бъдем… разбира се нужно е човек да се събуди и да започне да наблюдава Егото в себе си.. всяка една негова дума,реакция,постъпка.. за да развие тези добродетели. Така, че Егото е нещо нужно.. то е необходимо…, но много по прекрасно и разумно е, когато следваме интуицията на душата си поучавайки се от илюзията на Егото си. Не е нужно да отхвърляме която и да е част от това Его.. нито да се борим с него… просто да го наблюдаваме и то само ще се трансформира в добро :)…то все пак е част от нас, която ни е довела до тук. Та като малък моята душичка много ми “говореше”.. толкова дребен бях пък се чувствах толкова мъдър… особено наблюдавайки светът около мен…разбира се душата е толкова чиста, че тя не се сравнява с никого.. тя знае, че всички сме еднакви пред Бога… но леко по леко в мен се хранеше Егото, което се сравняваше с другите и много се радваше, че всичко му се отдава, че е по разумно,по добро,по надарено с по жизнено тяло от останалите… Малкото детенце наблюдаваше НЕ-много разумните постъпки на възрастните хора и си взимаше добри поуки.. обичаше да наблюдава и опознава различните хора и ставаше все по-разумно сред заобикалящата го среда…светът на материята му се струваше толкова лесно логичен, че си мислеше как няма нужда от никакви училища и излишно образование за да преуспява в тази материя. Егото ставаше все по голямо и трансформираше добротата в хитрост като се успокояваше, че хитростта е нещо много разумно, нали така го бяха научили. Само, че тази хитрост по скоро го отдалечаваше от добродетелите, които разбира се се проявяваха тук там, като състрадание,смирение,любов.. даваше на нуждаещите се.. но се отдалечаваше от безусловното. Разбира се, Егото си вярваше, че е много добър човек,прави толкова добрини..хвалеха го… сравнявайки се с останалите то беше направо ангелче 🙂 Живота беше прекрасен Егото можеше да има всичко, което си пожелае възползвайки се от тази разумност, логичност, мъдрост и трудолюбивост извираща от душата. Използваше всичките блага на душата повече за свое благо отколкото за общото благо, за развиването на добродетелите и безусловното. Всеки правеше това около него.. всеки на това го учеше.. изключения направо нямаше… то дори се гордееше, че в сравнение с другите то си е направо ангелско Его. С всички тези блага, които имаше то и разумност… логичност… до към 25 години не си и помислях да чета книги… за какво са ми… хората се скъсват да четат пък нито бяха по разумни от мен нито по щастливи или преуспели… някой имаха повече информация, но тя не им помагаше да станат по добри… просто си мислеха, че са по умни заради богатата информация която има в тях, но така и не я прилагаха и не стигаха до щастието. Е дал Бог добро преди няколко години се срещнах виртуално с малко по различен човек който ми напомни да не се мисля за много голям тъй като и аз си имам Его… препоръча ми „4-те Споразумения на Дон Мигел Руиз” и това май беше първата книга която съм чел… 🙂 Допадна ми… започнах да се опознавам.. да наблюдавам бавно и славно Егото в себе си.. хареса ми да чета духовна литература.. разбира се все още се броят на няколко ръце книгите, които съм прочел, но всяко нещо, което прочитах ми напомняше всъщност кой съм аз.. приспиваше Егото в мен и възстановяваше връзката ми с Душичката 😉 … вече имах богат опит от изживявания така, че знаех на кой неща да вярвам от прочетеното и кои да поставям под съмнение докато не се убедя в тях. Запознах се с на пръв поглед много разумни и духовни приятелчета, които споделяха сродно духово мислене, което бе събудено в тях най-вече от мъдрецът Ошо. Прочетох малко и от Ошо… най-вече разни цитати тук там в facebook и мъдростта ми допадна също, но не разбирах защо тези мои приятелчета, които сигурно са изчели всичко за Ошо някак си имат агресия в тях която проявяваха. След това осъзнах, че много от съветите на Ошо просто не са правилно разтълкувани от хората… той съветва тези, които имат гняв в тях да правят разни динамични медитации за да се освободят от този гняв… да обаче струва ми се, че те целенасочено събуждаха,раждаха някакъв гняв в тях за да го изкарат след това… или трансформират :)… Та стигнах до извода, че човек трябва да бъде много внимателен с това, което чете и хубаво да го обмисля преди да го прилага. Преди около 3 години един приятел ми спомена за Учителя Беинса Дуно и за Бялото Братство.. пък аз не бях чувал за тях… на 7-те езера имах възможността да ги наблюдавам по от близко и си купих 2-3 малки книжки на Учителя. Откривах разни недостатъци в обществото на братството, но пък им се възхищавах и на добрините, които правеха.. чистеха езерата… мислех си, че аз съм от малкото, които правят такива неща (((:. Тези недостатъци, които наблюдавах няма да ги изброявам.. те просто ме накараха да се попитам това нещо като секта ли е…какво е ли е това учение тази философия… От 16 годишен от както започнах сам да работя аз винаги съм наблягал на белите дрехи.. все в бяло си се обличах.. вътрешно така го усещах… и като ги видях и тях в бяло и ги усетих сродни, но Егото в мен наблягаше на тези недостатъци и си казваше не съди за книгата по корицата… белички са и те, но Егото им изпъква под бялото. След това прочетох 1-2 книжки от Учителя и на моето Его начинът по който се обясняваха простичките неща му се струваха толкова лесни и очевадни, че все едно са го върнали в първи клас. И то Егото веднага си каза, мъдър е Учителя, но това учение не е за мен.. аз искам нещо много по-сложно.. аз съм завършил 12 ти клас.. за какво да се връщам в първи… Прочетох едни книжки „разговори с Бога нa Нийл Доналд Уоуш” и те доста ми помогнаха да се събудя и опозная. Докоснах се до близък човек чиято добрина ми помогна да разбера колко далече съм от проявяването на безусловното добро и това определено събуди връзката ми с Душата и започнах бавно и славно се връщам по пътя на истинското си духовно развитие.. безусловната разумна добродетелност. Наблюдавах често и обхватно Егото в мен и то все повече се хармонизираше с Душата ми. Осъзнавах се непрекъснато и започнах да се променям много на дълбоко… бавно и славно за 2 години аз станах друг човек :).. Разбира се самостоятелния живот сред природата ми помогна също много да развия тези добродетели. Осъзнавайки се аз разбрах колко велико е учението оставено ни от Учителя. Едно приятелче ме заведе в градинката на Учителя в София и аз се почувствах като в Рая… бях си у дома сякаш.. това беше и все още е най-енергийното място на, което аз съм ходил… не бих могъл да го сравня с, което и да е от всичките енергийни места, на които съм ходил по света и в България. Лично аз усещам тази градинка толкова сродна. От тогава минавам ли през София все гледам да мина през градинката на Учителя. Първоначално хич не познавах големия град, но колата като по чудо сама си знаеше на къде да завие за да ме откара до там… Осъзнах, че учението, което е оставил Учителя е по-най разумен и добър начин изразено така, че да може да го разбере това общество. В хилядите беседи, които е оставил той говори както и за обикновените неща така и за най-дълбоките мъдрости. Осъзнах, че хората имат нужда точно по този начин да чуят нещата и затова той така простичко и ясно с най-разбираеми примери ги е описал… За мен лично прочитайки една Негова книга аз може да разбирам и да съм приложил голяма част от написаното в нея, но все намирам по някое диамантче, което не съм приложил и, което е безценно за мен. Така разбрах, че дори тези, които се мислях за духовно по напреднали могат да открият толкова много и такива ценности и съвети в учението на Учителя каквито никъде другаде не биха могли да прочетат. Учителят е оставил безценна информация, блага и идеи за това човечество и само човек чието Его е твърде заблудено може да отхвърли учението на Учителя. Има много Учители по света… оставили са много знание… знание има колкото ще човек.. само, че много малка част от това знание се прилага в живота.. то си остава само като знание в мозъчетата ни.. Всеки учител идва в точно определено време и на точно определено място и с точно определено учение…, където то ще бъде най-полезно. Учителят Беинста Дуно не случайно е дошъл тук по тези земи и сред този народ. Учението му според мен е най-подходящото учение за това общество и за българина. Много българи залитат предимно по индийските учения и търсят духовния път в тях… търсят своите учители на изток.., но какво се получава.. мъчат се да медитират по какви ли не начини… колко успяват сами си знаят.. достигат едно спокойствие, но то е само една начална стъпка.. това спокойствие допринася ли за развиването и ПРОЯВЯВАНЕТО на добродетелите в нас? Или просто ни отдалечава от проблемите но не и да ги решава… не и да се поучава от тях… Източните учения са прекрасни не ме разбирайте погрешно, но те са предимно за хората от изтока… за българина Учителя е дал най-подходящите молитви, медитации, формули и музика. Никога не е късно човек да се запознае с учението на Учителя, аз съм едва в началото на неговото Учение и знам, че винаги има какво да се научи от това, което той е оставил. Чудя се сега на Егото в мен, което толкова години се е заблуждавало, че е толкова разумно и няма нужда от учители. Всеки има нужда от учители… всичко и всички около нас са учители и аз винаги съм се учил от всичко. Но има и Велики Учители като Беинса Дуно, които са дошли за да донесат „на готово” големи блага от небесата и всеки разумен човек може да се възползва от тези блага, като ги прилага:)… И не е нужно човек всичко да прочете за да порасне.. дори една странника само да прочете, но да приложи това, което е научил, не го ли приложи.. четенето е почти безсмислено :)… Най-дълбока и чиста благодарност изразявам към Учителя за всичко, което ни е оставил… най-великия българин на тези времена.. АМИН
И всичко това е мое лично мнение и аз нямам нужда някой да вярва в моите опитности. Споделям за да може евентуално дори една душичка да прочете нещо, което лекичко да я събуди. Мислях си, че на човек му е достатъчно да е щастлив и да има всичко, от което се нуждае, но колкото повече опознавам Егото си толкова по от високо (духовно) гледам и толкова повече разбирам, че това не е достатъчно… не е никак достатъчно човек да е щастлив… едно единствено Его, което да живее щастливо…, когато опознае Егото си човек разбира, че това щастие на Егото е само за кратко, то е една илюзия която си отива тогава, когато тялото си отиде.. Вечното щастие е щастието на душата която тя трупа проявявайки мъдрост и добродетелите в себе си. А една душа не би могла да бъде щастлива ако всички останали души около нея не са щастливи. С други думи, когато Егото си отиде човек става истински щастлив и тогава той разбира, че всичко това, което е давал той на Егото си може да започне да го дава на всички останали за да се събудят и да са истински щастливи и те… и това е най-голямото щастие за една душа да изпълнява тази Божия Воля… да споделя истинското си щастия с всичките и братя и сестрички :). Светлина и Любов към всички 🙂
Творецът В.Мен, (Иван Андонов)