Срещам се с всякакви хора, които не се радват на това, което правят. Те просто преминават през живота си, свикнали с това. Те не намират голямо удоволствие от това, което правят. Те го търпят, вместо да му се радват и чакат почивните дни. Но също така срещам хора, които обичат това, което правят и не могат да си представят да правят нещо друго. Ако им кажете, „Не прави това повече,“ те ще се чудят за какво им говориш. Защото не става въпрос какво правят, а кои са. Те казват, „Но това съм аз, знаеш ли. За мен ще е глупаво да изоставя това, защото то говори на моята истинска същност.“ И това не е вярно за достатъчно хора. Всъщност, за съжаление, мисля си че това е малцинство. И мисля, че има много възможни обяснения за това. И високо над всички е образованието, защото образованието, по определен начин, измества твърде много хора от техните естествени таланти.
…
Едно от истинските предизвикателства е да се въведат нововъведения в основите на образованието. Нововъведенията са трудни защото означават да правиш нещо, което хората не намират за лесно през повече време. То означава да предизвикваш неща, които приемаме за даденост, неща, които мислим за очевидни. Големият проблем за реформа или трансформация е тиранията на здравия разум, неща, които хората мислят, „Ами, не може да бъде направено по друг начин, защото така се прави.“
…
Другият голям въпрос е съответствието. Ние сме изградили образователните си системи на модела на бързата храна. Това е нещо, за което Джейми Оливър говори онзи ден. Знаете ли, има два модела за осигуряване на качеството в кетъринга. Единия е бързата храна, където всичко е стандартизирано. Другият са неща като ресторантите Загат и Мишлин, където всичко не е стандартизирано, а приспособено към местните условия. И ние сме се продали в модел за бърза храна в образованието. И това обеднява нашите души и енергия така, както бързата храна изчерпва физически тялото ни.
Мисля, че трябва да разпознаем няколко неща тук. Едното е, че човешкия талант е изключително разнообразен. Хората имат много различни способности. Наскоро разбрах, че като дете съм получил китара, по същото време, когато и Ерик Клептън е получил първата си китара. Както знаете, тя проработи добре за Ерик, това искам да кажа. По някакъв начин, не проработи за мен. Не можах да накарам това нещо да работи без значение колко често и колко усилено удрях по него. То просто не работеше.
Но не е само това. Става въпрос за страст. Много често, хората са добри в неща, за които истински не ги е грижа. Става въпрос за страст, и какво развълнува духа и енергията ни. И ако правите нещото, което обичате да правите, това в което ви бива, времето поема по напълно различен път. Жена ми наскоро завърши роман, и аз мисля, че е страхотна книга, но тя изчезва за дълги часове. Вие знаете това, ако правите нещо, което обичате, усещате един час като пет минути. Ако правите нещо, което не резонира с душата ви, пет минути се разтеглят в час. И причината, за това че толкова много хора напускат образованието е защото то не храни душите им, не храни енергията им или тяхната страст.
Така че аз мисля, че ние трябва да сменим метафорите. Ние трябва да излезем от това, което сега всъщност е индустриялен модел на образование, промишлен модел, който е базиран на линейност, на съответствие и групиране на хора. Ние трябва да преминем към модел, който е базиран повече на принципите на земеделието. Ние трябва да признаем, че човешкото разцъфване не е механичен процес, а е органичен процес. И не можете да предскажете изхода на човешкото развитие; всичко, което можете да направите е, като фермер, да създадете условията, в които те ще започнат да цъфтят.“
Кен Робинсън