Днес в снежния, бял ден с брат Иво се разговаряхме в Добродом и от дума на дума стигнахме до въпроса за компромиса. Тъкмо миех една купичка, когато улових с ума си, даден ми от Бог, следната идея: комромисът започва там където свършва любовта и светлината. Когато човек носи светлина и любовта, тогава не прави компромиси, тогава е гъвкав, търси пътя на приложение и прилага светлината и любовта с трепет. Когато това въодушевение се оттегли, тогава идват компромисите. И така две еднакви действия по форма, могат да бъдат изпълнени от различно съдържание – еднин път родено от светлина и любов и втори път родено от моментната липса на светлината и любовта. Второто съдържание ражда компромисът, а първото често наричаме целеустременост.
Целеустремеността дава усещане за повдигане, за полет, а компромисът за тежест и необходимост, за неволя.
Не-волята е не-любие, когато тя дойде любовта си е отищла и започва страданието, което води до смирение, благодарност и пак до Любов. Волята е единият път на приложение на любовта, а не-волята е другия път. И двата пътя водят до Бог и двата пътя се ползват от човек, всеки му придава по нещо.
Учителят казва: “Приятен е пътят на ученика във всичките му трудности, защото е път на възлизане.” Волю-неволю, ние вървим по пътя на възлизането, по пътя между двата полюса, докато се разширим, докато възлезем над тях и ги прозрем като едно цяло.
Когато възлюбим неволята, тогава сме в любовта и тогава има само целеустременост, а целта е Бог. Любовта носи Богоустремеността. Докато в нас възкръсне Божият Син и от Душата ни зазвучат мелодията на сливането “Аз и Отец ми сме едно”.
Тихо копнея да възлюбвам все повече и повече, да превръщам неволята във воля, безлюбието в любов, тъмнината в светлина, тежестта в летяща целеустременост. Когато е това в мен, тогава не се питам – правя ли компромис, тогава знам, че вървя напред, устремен с любов и светлина. Компромисът е показател, че съм се отдалечил от любовта и светлината и тогава въпросът не е как е по-добре да съм се отдалечил така или иначе, а въпросът или по-скоро действието е да се върна в любовта и светлината.
Учителят така прекрасно ни го е дал: “Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.”
Накрая си пожелавам, а желая и на вас, приятели, които разчитате тези идеи – Любовата да царува в нас, Мъдростта да управлява и Истината да грее! АУМ
Калоян Гичев, “Светлописи – пътеписи по светлия път”