Интервю с Лев Толстой (продължение)
За несъпротивлението на злото с насилие
(законът на любовта вместо закона на насилието)
– Защо учението на Христос не е било разбрано веднага?
– Това, че християнското учение не е било прието в пълното си значение тогава, когато се е появило, а било прието само във външен, извратен вид, е било и неизбежно и необходимо.
Учение, което разрушава цялото съществуващо устройство на света, не би могло да бъде прието при своето появяване в цялото си значение. А било прието само във външен, извратен вид. Хората, тогава огромното болшинство хора, не били в състояние да разберат учението на Христос по духовен път: трябвало да бъдат доведени до разбирането, че всяко отстъпление от учението е гибел, и да усетят това в живота със собствените си телесни страдания.
Учението било прието като външно богопочитание, заменило езичеството. Но жреците на лъже-християнството, въпреки всичките си старания, не могли да скрият от хората самата същност на учението, и истинното учение, против тяхната воля, разкривайки се малко по малко пред хората, станало част от тяхното съзнание.
– Какво се е променило сега?
– В продължение на 20 века е вървяла тази двойна работа: положителната и отрицателната. От една страна, все по-голямо и по-голямо отделяне на хората от възможността за добър и разумен живот, а от друга страна, все по-голямо и по-голямо разкриване на учението в истинния му смисъл.
И в наше време делото стигна до там, че християнската истина, позната преди на малко хора, надарени с живо религиозно чувство, сега, в някои свои проявления, във вид на социалистически учения, стана истина, достъпна за всеки обикновен човек, понеже животът на обществото по най-груб и очевиден начин противоречи на тази истина на всяка крачка.
– Обичайно това се излива в революции…
– Положението на европейското човечество с неговата поземлена собственост, данъците, духовенството, затворите, гилотините, крепостите, пушките, динамита, милиардерите и бедните, действително изглежда ужасно. Но нали всичко това, всичките тези ужаси, които се извършват, и тези, които очакваме, нали всичко се извършва и се подготвя за извършване от самите нас.
Спасението на хората от унижението, поробването и невежеството ще стане не с революции, не с работнически съюзи, световни конгреси, а по най-прост път – всеки човек, когото ще се опитат да привлекат към участие в насилие над неговите братя и над самия него, осъзнавайки своето истинно духовно “аз”, да попита с недоумение: “А защо да правя това?”
Не революциите – хитри, мъдри, социалистически, комунистически устройства на съюзи – ще спасят човечеството, а само неговото духовно осъзнаване, когато то стане общо.
Нали си струва човек само да се пробуди от хипнозата, скриваща от него истинното човешко призвание, не за да се откаже от исканията, които му предявява държавата, а да изпадне в страшно удивление и негодувание, че към него могат да се обръщат въобще с такива искания.
– Какво ще стане тогава с властта на държавата?…
– За неразбудилия се човек държавната власт – това е някакво свещено учреждение, съставни органи на живо тяло, необходимо условие за живота на хората. За пробудилия се човек – това са много заблудени хора, приписващи си някакво фантастично значение, нямащи никакво разумно оправдание, и привеждащи в изпълнение своите желания посредством насилието. За пробудилия се човек това са заблудени и в голямата си част подкупни хора, насилващи други хора, точно същите като разбойниците, които хващат хората по пътищата и ги насилват. Древността на това насилие, размерът на насилието, неговата организация – не могат да изменят същността на нещата. За пробудилия се човек не съществува това, което наричат държава, затова и няма оправдание за насилията, извършвани в името на държавата, затова и за него е невъзможно участие в тях. Държавното насилие няма да се унищожи с външни средства, а само със съзнанието на пробудените за истината хора.
– Но как може да се живее без правителство, без власт?
– Хората са привикнали към тази държавна форма, в която живеят. Тя им изглежда неизбежна, вечна форма на живот на човечеството. Но това само така изглежда. Има хора, които са живели и живеят извън държавната форма. Така са живели и живеят и днес всички диви народи, не достигнали до това, което се нарича цивилизация. Така живеят и хора, които са поставили в своите разбирания смисъла на живота над цивилизацията: има такива и в Европа, и в Америка.
Държавната форма е временна, но съвсем не постоянна форма за живота на човечеството. Както животът на човек не е неподвижен, а постоянно се променя, движи се, усъвършенства се, така и животът на човечеството не престава да се променя, да се движи, да се усъвършенства. Всеки човек е сукал, играл с играчки, учил, работил, женил се, възпитавал деца, освобождавал се от страсти, помъдрявал на старини. Точно така помъдрява и се усъвършенства животът на народите, само че не за години, както при отделния човек, а за векове, хилядолетия. И както за човека главните промени се извършват в невидимата, духовната област, така и в човечеството главните промени се извършват преди всичко в невидимата му област, в неговото религиозно съзнание.
Както измененията на отделния човек се извършват така постепенно, че никога не може да се посочи точен час, ден или месец, когато детето престава да е дете, а е станало юноша, а юношата – мъж, а същевременно ние винаги безпогрешно разбираме, когато тези промени вече са станали, така също не можем никога да посочим точно годините, през които човечеството или известна част от него е преживяла една религиозна възраст и е встъпила в друга, следваща. Но така, както знаем за детето, че е станало юноша, знаем и за човечеството, че е преживяло една и е встъпило в друга, по-висша религиозна възраст, когато тази промяна вече е извършена.
Такъв преход от една възраст на човечеството в друга се извърши в наше време в живота на народите от християнския свят.
– Вече се е извършил?
– Не знаем точния час, когато детето е станало юноша, но знаем, че бившето дете вече не може да си играе с играчки. Така също ние не можем да назовем годината, даже десетилетията, през които хората от християнския свят са надраснали предишната форма на живот и са преминали към друга, но не можем и да не забелязваме, че хората от християнския свят вече не могат сериозно да си играят на завоевания, на срещи между монарси, на дипломатически хитрости, на конституции, със своите палати и парламенти, на социално-революционни, демократически, анархически партии и революции, а главното – не могат да вършат всички тези дела, основавайки ги на насилие.
Това се забелязва най-вече сега у нас в Русия, с външното изменение на държавното устройство. Сериозно мислещите руски хора вече не могат да не изпитват сега по отношение на всички нововъведени форми на управление нещо подобно на това, все едно на възрастен човек са подарили нова играчка, която не е имал през детството си. Колкото и нова и интересна да е тази играчка, тя не му е нужна и той може само да я гледа с усмивка. Същото е отношението у нас, в Русия, на всички мислещи хора и на голяма част от народа към нашата конституция, към народното събрание и към различните революционни съюзи и партии.
Нали руските хора от нашето време – мисля, че няма да сгреша като кажа, усещащи вече, макар и неясно, същността на истинното учение на Христа, – не могат сериозно да вярват в това, че призванието на човек на този свят се състои в това, да употреби дадения му кратък промеждутък от време между раждането и смъртта, изнасяйки речи в палатите или на социалистически събрания, или в съда да съди своите ближни, да ги арестува, затваря, убива, или да хвърля по тях бомби, или да им отнема земята, или да се безпокои за това, че Финландия, Индия, Полша, Корея биха могли да бъдат присъединени към това, което наричаме Русия, Англия, Прусия, Япония? Не е възможно човек в наше време да не съзнава в глъбината на душата си цялото безумие на такава деятелност.
– И все пак, не е ясно – как ще се живее без държавна власт?
– Хората, намиращи се в изключително изгодно положение, следствие на съществуването на държавно устройство, си представят живота на хората без държавна власт като огромен безпорядък, борба на всеки против всеки, като че ли става дума за съжителство не само между животни (животните живеят мирно и без държавно насилие), а между някакви ужасни същества, ръководени в своите действия само от ненавист и безумие. Но те си представят хората такива, само защото им приписват качества, противни на самото им същество, породени от същото това държавно устройство, в което са поставени и което продължават да поддържат, независимо от това, че то е очевидно ненужно и само вредно.
– Всичко това, може би е справедливо, но въздържането от насилие би било разумно само тогава, когато всички или мнозинството от хора разберат неразумността на насилието. Докато това не се случи, какво да правят отделните хора?
– Злодей е вдигнал нож над своята жертва, в ръката си имам пистолет, ще го убия. Но нали аз не зная и никак не мога да зная, дали вдигнатият нож ще извърши или няма да извърши своя замисъл. Той би могъл да не извърши своето зло намерение, а аз навярно ще извърша своето зло дело. И затова единственото, което човек може и трябва да направи, както в този така и във всички подобни случаи, е това, което трябва да прави винаги и във всички възможни случаи: да прави това, което счита за свой дълг пред Бога, пред своята съвест. А съвестта на човека може да поиска от него да жертва собствения си, но в никакъв случай чуждия живот.
Това се отнася и до начините за противодействие срещу общественото зло. Така че, на въпроса, какво да прави човек при вида на извършвани от един или много хора злодейства, отговорът е само един: да постъпваш с другите така, както искаш да постъпват с теб.
Това разсъждение е приложимо и в международните отношения. “Какво да правим, когато ни нападнат диви народи, ще ни отнемат плодовете на нашия труд, нашите жени, дъщери? – казват хората, мислейки само за възможността за предупреждение за същите тези злодейства и престъпления, които те, забравяйки ги, не спират да извършват срещу други народи.
Белите казват: жълтата опасност. Индусите, китайците, японците казват с много по-голямо основание: бялата опасност.
Струва си само да се освободим от суеверието, оправдаващо насилието, за да се ужасим от всичките престъпления, които са били извършвани и не спират да се извършват от едни народи срещу други. И още повече да се ужасим от тази нравствена, произхождаща от суеверията тъпота на народите, как например англичани, руснаци, немци, французи, южноамериканци си позволяват да говорят не само за заплашващите ги опасности от насилие, но и за необходимостта да опазят себе си от тях, като се знаят ужасяващите престъпления, извършени и извършвани от тях в Индия, Индокитай, Манджурия, Алжир. Струва си само, поне за кратко в мислите си, човек искрено и сериозно да погледне на живота на хората, и ще му стане ясно, че признаването на необходимостта от съпротива на злото с насилие не е нещо друго, а само оправдание на хората за техните обичайни, любими пороци: мъст, корист, завист, честолюбие, властолюбие, гордост, страхливост, злоба.
– Какво още искате да кажете на хората?
– Освободете се от измамите на лъже-християнството и държавността, които скриват от вас това, което ви е разкрил Христос, и което искат вашият разум и вашето сърце, – и ще ви стане ясно, че във вас и само във вас са причините за всички телесни страдания – нужди – и духовни: съзнанието за несправедливост, завист, раздразнение, които ви мъчат. Във вас самите са причините за тези страхове, укори на съвестта, съзнанието за греховността на вашия живот, които повече или по-малко, в зависимост от степента на нравствената ви чувствителност, ви тревожат.
Вие не сте родени нито роби, нито господари на други хора, вие сте свободни хора. Но свободни и разумни само тогава, когато изпълнявате висшия закон на своя живот. Този закон е открит за вас, и трябва само да се отхвърлят тези лъжи, които го скриват от вас, за да стане ясно – в какво се състои този закон, и в какво е вашето благо. Този закон е в любовта, и благото е само в изпълнението на този закон.
Ще ви спаси, ще ви избави от изтърпяваното от вас зло и ще ви даде истинно благо, към което така неумело се стремите, не желанието за облаги, не завистта, не следването на партийна програма, не ненавистта, не негодуванието, не желанието за слава, даже не чувството за справедливост, и най-важното, не грижата за устройването на живота на другите хора, а само деятелността за вашата душа (колкото и странно да ви се струва това), нямаща никаква външна цел, никакви съображения за това, какво може да излезе от нея.
Разберете, предположението за това, че човек може да устрои живота на другите хора, е грубо суеверие, признавано от хората само заради своята древност.
Разберете, че хората, занимаващи се да устройват живота на другите, започвайки с монарсите, президентите, министрите и завършвайки със шпионите, палачите, както и членовете и ръководителите на партии, диктаторите, не представляват нещо висше, както мислят сега мнозина, а напротив, те са хора жалки, дълбоко заблуждаващи се, занимаващи се не само с невъзможни и глупави, но и с едно от най-отвратителните дела, които може да избере човек.
Хората вече разбират жалката низост на шпионина, на палача, започват да разбират това отношение към жандарма, към полицейския, даже отчасти и към военния, но още не разбират това по отношение на съдията, сенатора, министъра, монарха, ръководителя на партия – също толкова низко, несвойствено на човешката природа, отвратително, даже по-лошо от делото на палача, шпионина, защото е същото като делото на палача, шпионина, но прикрито с лицемерие.
Разберете, всички вие, особено вие – младите хора, че да посвещавате живота си, а и да се занимавате мислено за устройството на живота на другите с насилие, е не само грубо суеверие, но е отвратително, престъпно, погубващо душата дело.
Разберете, че да желаете благото на другите е свойствено на просветената човешка душа…, че това желание се удовлетворява не чрез суетата на устройството на живота чрез насилие – а само с вътрешната работа над себе си, в която човек единствено е напълно свободен и властен. Само тази работа, състояща се в увеличаване на любовта вътре в нас, може да служи за удовлетворяване на това желание.
Разберете, че всяка деятелност, насочена към устройството на живота на другите посредством насилие, не може да служи на благото на хората, а е повече или по-малко съзнавана лицемерна лъжа, скриваща под личното служене на хората низки страсти: тщеславие, гордост, користолюбие.
Разберете това, особено вие, младежи, поколението на бъдещето! Престанете, както досега вършат това болшинството от вас, да търсите въображаемо щастие в добиването на блага за народа посредством участие в управлението, в съда, в обучението на другите, престанете да участвате в разни организации, имащи за цел уж благото на народните маси. Търсете само едно, това което винаги и единствено е нужно на всеки човек, което е винаги достъпно за всеки, което ви дава най-висшето благо и най-вярно служи за благото на вашите ближни. Търсете в себе си само едно: увеличаване на любовта чрез унищожаване на всичко, което пречи за нейното проявяване – грешки, грехове, страсти. И така най-истински ще съдействате за благото на хората.
Разберете, че хорското благо е само в тяхното единение, а единението не може да бъде постигнато чрез насилие. Единението се постига само тогава, когато хората не мислят за единение, а всеки мисли само за изпълнението на закона на живота. Само този висш закон на живота, един за всички хора, съединява хората.
Ето това исках да кажа на своите братя преди да умра.
Край на интервюто.
2 юли 1908 г., Ясна поляна, Лев Толстой