Свободната воля е нещо, до което човекът може да се издигне само след тежка и продължителна борба. Но в кой момент от своето развитие човешката воля е напълно свободна? Тя никога не е свободна, защото всеки миг може да попадне под влиянието на Луцифер и Ариман. Тя не е свободна, защото всеки човек, минавайки през Портата на смъртта в хода на пречистването, което може да продължи десетки години, има едно характерно изживяване.
Най-същественото от живота в Камалока е, че ние ясно виждаме до каква голяма степен злините и несъвършенствата, които сме внесли в света, са в основата на нашето лично несъвършенство; ние ясно виждаме, как сами издигаме, частица по частица, сградата на нашето несъвършенство. Но от всичко това бликва категоричното намерение: „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство!“ Животът в Камалока протича така, че накрая човекът взема окончателното решение: „Сега ти отново трябва да поправиш всеки недостатък, който си допуснал в своите мисли и действия!“ Усещането от този забележителен момент човек пренася в целия си по-нататъшен живот и заедно с него той слиза в своята нова инкарнация: натоварен със своята собствена Карма, той отново се ражда във физическия свят.
Ето защо ние не можем да говорим за „свободна воля“, когато чрез физическото си раждане влизаме в материалния свят. Единствено и точно можем да твърдим само това, че се доближаваме до свободната воля единствено според степента, до която сме успели да станем господари над Луцифер и Ариман. А чрез нищо друго не можем да станем господари над луциферическите и ариманически влияния, освен чрез познанието.
Силата, способна да прогони Луцифер, грейва в нашия Аз само в акта на себепознанието, когато все повече и повече се стремим (същото се отнася и за живота между раждането и смъртта) да отстраним основните слабости в нашите мисли, чувства и воля. Защото едва тогава проумяваме, че към познанието за външния свят, което е съхранило за нас великите завоевания на човечеството, задължително трябва да прибавим и себепознанието. Двете трябва да вървят ръка за ръка. В нашата вътрешна същност ние сме длъжни най-после да обединим себепознанието и познанието за външния свят. Едва тогава ще сме в състояние да внесем яснота в отношението си към Луцифер.
Тъкмо в това се състои цялото своеобразие на антропософското познание, към което се стремим. То просто хвърля достатъчно светлина върху участието на Луцифер и Ариман във всеки душевен трепет на човека. Какво друго направихме в хода на тези лекции, освен че посочихме по колко сложен начин се намесват луциферическите и ариманическите сили в нашия живот! Но именно в нашата съвременна епоха може да започне вярното тълкуване на луциферическите и ариманически сили. А човек трябва да е наясно за техните особености, ако той наистина иска да допринесе нещо за постигането на крайната обща цел, която стои пред Земята и човечеството.
Накъдето и да отправите поглед – навсякъде, където има следи от човешки мисли и чувства – ще установите колко далеч са хората от едно вярно разбиране за същността на Луцифер и Ариман. В по-голямата си част хората или изобщо не подозират за тях, или пък не искат да положат и най-малките усилия да ги разберат. Ето защо лесно ще забележите, че днес повечето хора изпадат в един вид религиозен егоизъм. Те се стремят единствено към онзи комфорт на душата, който те извличат от своите представи. Макар и в много случаи хората да не съзнават този егоизъм, той винаги се намесва в техните желания, в техните страсти.
А Луцифер никъде не се намесва така брутално в нашите чувства, както в случаите, когато с помощта на своите чувства, желания и страсти, хората се устремяват към духовния свят, без да могат да го осветят със светлината на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в стихията си тогава, когато хората повярват, че са устремени към своите най-висши цели! Обаче тъкмо формите, до които те прибягват, са голямото и вечно разочарование на Луцифер.
И онези, които си въобразяват, че с помощта на своите желания и страсти могат да гарантират едни или други форми за истинската духовна култура на човека, онези, които непрекъснато проповядват, че Антропософията е лоша, понеже предлага толкова нови и странни неща, трябва сериозно да се замислят: Когато Ариман върви по петите на Луцифер, това изобщо не зависи от човешката воля. Не зависи от човешката воля, че възникналите в хода на развитието форми, ще бъдат унищожени чрез Луцифер, но едва след намесата на Ариман. Ще бъде спасен само непрекъснатият поток на развитието, а не отделните му форми, с които човечеството си служи в една или друга епоха.
Откъс от заключителната лекция в цикъла „Откровения на Кармата“ от Рудолф Щайнер.
Източник: “От Изовора” – жива вода за жадни души.