В тази статия описах как създадохме няколко повдигнати лехи и обещах, че ще разкажа за предимствата им. Лехите може да са много видове, но по-важното е да са ясно обозначени, за да не се стъпва в тях, да са мулчирани и всяка точка от тях да е на една ръка разстояние. А защо повдигнати….. :
- редуцира се сбиването на пръстта. Земята е важно да остане рехава, защото корените и обитателите на почвата се нуждаят от въздух и лесна “проходимост”. В градина, в която лехите не са ясно очертани е много трудно да ограничим стъпкването на почвата.
- веднъж създадени, същите лехи се използват всяка година и няма нужда земята да се обръща или оре.
- когато има излишък на вода или твърде много дъждове този тип лехи по-лесно се дренират и така корените и обитателите на почвата дишат добре.
- при създаването им може да направим няколко подхранващи слоя, например най-отдолу може да разстелем слой кухненски отпадъци, малко картон или хартия, над тях окосена зелена трева и чак тогава насипваме и почва. Така тези два слоя с времето бавно ще се разградят и ще послужат като тор на младите растения, освен това ще привлекат и червеи и много други обитатели на почвата, с което увеличаваме видовото разнообразие.
- това е единствения начин да отглеждаме зеленчуци, когато градината ни “страда” от липса на добра почва, или почвения слой е изтънял или е пълна с камъни, или почвата е тежка глинеста и много сбита.
- веднъж създадени се използват дълго време, като единствено се мулчират от време на време. Така почвата става все по-добра и обогатена, придобива характеристиките на горска почва – лека, рехава, черна (хумуса се увеличава), с приятен мирис, богата, пълна с витамини и микроелементи, бъкаща от обитатели (видими и невидими), разнообразието се увеличава с всяка изминала година.
- по-лесно се работи с повдигнати лехи, именно защото са повдигнати, тоест по-близо са до нас и са особено подходящи за хора с проблеми в кръста и ставите.
- създават уют и красота в градината – могат да бъдат направени с различни форми, обградени с камъни или дървени летви или трупи, пътеките могат да се мулчират с дребна дървесина или ситни камъчета, като така в мокро време не затъваме до глезени в кал и всичко е лесно достъпно.
- понеже с времето съдържанието на хумуса се увеличава, почвата успява да задържи точно толкова вода, колкото да се поддържа една постоянна лека влажност.
- образуването на хумус става в горните няколко сантиметра от почвата и когато орем и обръщаме земята, този така богат на минерали и микроорганизми слой, необходим най-вече на най-младите и подрастващи растения, потъва на 20-40 см, а на повърхността излиза по-бедна почва; така нуждата от торене на младите растения се увеличава.
- почвата придобива структура, лесна за работа дори само с ръце.
- поради мулчирането влажността на земята се запазва дълго време, защото дебелия слой мулч, предотвратява изпаряването на вода, освен това органичния мулч обогатява почвата, след време самия той се превръща в почва, като това спомага за нейното изграждане, задържа топлина в студено време и в същото време в жегите задържа хладина.
- ако теренът ни е с лек наклон, повдигнатите лехи могат да се изграждат напречно на наклона и така по време на дъждове водата няма да се стича бързо по наклона, а ще се застои по-дълго време на нашия терен и така ще се просмуче в земята на по-голяма дълбочина, което пък увеличава подземното водно легло.
Благодарим на Мер от „Земя на заем“ за споделянето на статията. Още от Мер на www.zemianazaem.com