ДОМАТ
Извадка от „Земеделие “, гр.Кобервиц, лекция № 8,16 юли 1924 г.
Вие знаете, че доматите са въведени в Европа като редовна храна сравнително по-късно. Много хора ги харесват. И тъй доматът е изключително важен обект за проучване. Много може да бъде научено от производството и консумацията на доматите. Хора които мислят за тези неща дори малко, а има и такива хора – откриват, че консумирането на домати от човека с от голямо значение … всъщност важно е това, че доматът като се поема в организма се отделя от него и създава своя собствена организация вътре в организма. От това следват две неща. Първо, това потвърждава уточнението на един американец за въздействието на доматите, че при известни обстоятелства имат много благоприятни въздействия върху злокачествените заболявания на черния дроб. Защото черният дроб е органа, който работи относително с най-голяма независимост в човешкото тяло.
Така че, общо казано срещу неразположенията на черния дроб може да се действа чрез домати. Защото карциномата, самата тя е изградила себе си като независима, вътре в човешкия или животински организъм. Сега ако се запитаме: Защо това е така? Защо доматът въздейства върху онова което е независимо вътре в организма? Върху какво той се самоизолира вътре в организма като нещо специално’? Това е свързано със специфичните нужди на доматът във връзка със собствения му растеж.
Доматът се чувства щастлив, ако получава тор дотолкова, доколкото това е възможно в неговата, оригинална форма, така както се изхвърля от животните или отпада от жизнения процес. Тор, върху който природата не е имала време да работи – пресен тор. Ако имате някакви отпадъци които, все още не сте хвърлили върху компостния куп, смесите ги, дотолкова, доколкото те могат да останат в своето първоначално състояние, не съвсем разложени, и посеете домата върху тях – ще получите най-прекрасните домати. Нещо по вече – ако използвате компост от самото доматено растение – клони, листа и всичко – ако доматът израсте на собствен тор, то той ще се развие великолепно. Доматът не желае да излиза от себе си, не иска да остави областта на собствената си силна жизненост. Той иска да остане вътре в нея. Той е най-недружелюбното растение в зеленчуковото царство. Той не желае да взема нищо отвън. Преди всичко той отхвърля всеки тор, който е претърпял процес на загниване. Такъв тор не му харесва. От тук произтича и неговата сила да влияе върху всяка независима организация вътре в човешкия и животинския организъм.
КАРТОФ
Извадка от „Земеделие”, гр. Кобервиц, лекция № 8,16 юли 1924 г.
Картофът в това отношение е близо до домата. Картофът също работи по много независим начин и той лесно преминава през храносмилателния процес, прониква в мозъка и прави и мозъка независим – независим дори от влиянието на другите органи в тялото. Наистина изключителното използване на картофа е сред факторите, които са направили човека и животните материалистични, откакто картофът е въведен в Европа. Ние би трябвало да поемаме само необходимото количество картофи за да стимулираме нашия мозък и природата на главата. Консумирането на картофи не трябва да е непрекъснато.
Извадки от лекция изнесени пред работниците. Дорнах, 20 септември 1924 г.
И сега за картофите. Ако днес един учен или доктор бъде попитай какво става с картофа, когато бъде изяден? Какво прави той? Вие знаете, че картофът е станал една от основните храни и че в някои области е твърде трудно да предотвратите хората да ядът почти изключително само картофи. Какво прави ученият, когато експериментира хранителната стойност на картофа? Той определя веществата в картофа. Очевидно това може да се направи само в една лаборатория. Човек открива въглерод, кислород и водород подредени по един специален начин. След това се разбира, че в човешкото тяло те се преобразуват и стават на вид захар. Но до тук се стига в лабораториите. И не може да се продължи нататък. Да, вижте, ако човек храни едно животно с мляко, то може, при известни обстоятелства да живее твърде добре, но ако млякото се анализира и започне да се дава не мляко, а неговите химически съставки, то животното ще умре. Защо става така? Така е защото има и нещо друго, което работи в млякото извън химическите съставки. Същото е и при картофа. Това е неговата духовна част. Навсякъде из природата работи духът, ако от духовна гледна точка някой изследва картофа и как той храни човека, открива, че картофа не претърпява пълно смилане в храносмилателния тракт. Той минава през лимфните жлези и през кръвта и от там отива в главата. В случая с картофа, главата трябва да играе ролята на храносмилателен орган. Ако човек яде много картофи, така да се каже, главата става стомах. Тя подпомага храносмилането. Храна като картофа много се различава например от пълнозърнестия хляб. Ако човек яде качествен хляб, той храносмила всички вещества на зърната на житото и ръжта, по един здравословен начин в храносмилателния тракт.
В резултат главата получава само духовната част на житото и ръжта, което за нея е правилно. Така човек вижда, че съвременното човечество е съсипано от ядене на картофи. Фактически картофът е донесъл значително по-лошото здраве на хората през последните няколко века.
КАРТОФ, ЦВЕКЛО И РЯПА
Извадка от лекция изнесена пред работниците. Дорнах, 18 юли 1923 г.
Картофите стимулират главно езика и глътката. Ако се опитаме да проследим растението картоф надолу в подземната му част, ние не бихме могли да достигнем напълно до корена. Същото е и при човека. Ако ние не достигнем до главата, а спрем до езика и глътката, то те специално биха били стимулирани от картофа, и това е причината, поради която хората смятат, че картофът е толкова вкусен във вид на гарнитура за други храни. Така картофът стимулира онова, което е под главата и оставя главата необезпокоявана.
Ако някои яде червено цвекло, той се изпълва с желание да мисли. Това става напълно несъзнателно. А ако човек яде картофи, той има желание само отново скоро пак да яде. Картофът кара човек бързо да огладнява, тъй като картофа не достига до главата. Червеното цвекло задоволява глада толкова бързо защото – и това е важно – то отива право в главата, а главата е най-важната. Цвеклото изпълва главата с активност, когато отива право в нея. Това разбира се, е крайно неприятно за хората, че те трябва да мислят, и ето защо те понякога обичат картофа много повече от червеното цвекло, тъй като картофът не ги подтиква да мислят. След това човек става мързелив. Човек, който не бъде стимулиран да мисли, става мързелив спрямо мисленето. Цвеклото от друга страна активизира мисленето, защото цвеклото е истински корен. То така стимулира мисленето, че човекът наистина иска да мисли, и ако някой не иска да мисли – тогава той не обича цвекло.
Например, ако човек има нужда да подсили своето мислене, то тогава би трябвало да използва соления стимулант на репичките. Ако някои не е активен в главата си, добре е да консумира репички, тъй като те биха активизирали малко неговите мисли. И така вие виждате как възниква странния факт: може да се каже, че репичките стимулират мисленето. И дори ако не е необходимо човек да бъде много активен, мислите просто идват при него, когато яде репички, такива силни мисли, които пораждат и силни сънища. Хора, които ядът много картофи нямат силни мисли, но имат тежки сънища. Ако се налага да яде картофи през цялото време, то човек ще бъде непрекъснато уморен и би искал винаги да спи и сънува. Следователно храната, която човек фактически приема, оказва важно влияние върху историята на цивилизацията. Вие бихте могли да кажете: Да, но ние не живеем ли напълно от веществата които ядем? Дори и това не е истина. Аз съм ви казал, че човекът има ново тяло на всеки 7 години, той непрекъснато се възобновява, веществата, които ние сме имали в нашето тяло преди 8-10 години вече не са там. Тях ги няма, ние сме ги изряза ли заедно с нашите нокти и коса, и сме ги изхвърлили с нашата пот. Те всички изчезват, някои по-бързо, други по-бавно.
ЦВЕКЛО
Извадка от лекция пред работници. Дорнах. 9 август 1922г.
… За хора, които са склонни да хващат глисти е добре да ядът цвекло. Цвеклото не може да навлезе в червата без да разстрои напълно глистите! Те се парализират и биват изхвърлени с фекалиите. И така виждаме, че корените имат пряко влияние върху този по-низш животински вид – глистите.
Цвеклото не е отрова, но то трови глистите и вие можете да откриете, че цвеклото има най-силен ефект против глисти по време на пълнолуние. Тези неща трябва да бъдат взети под внимание.
Ако ние изучаваме коренът на растението, ще видим, че то ни дава нещо, което работи много силно в областта на обмяната на веществата и на крайниците. Възможно с да се помага на хора с определени болести чрез прилагането на коренова диета, така че корените да се консумират по време на пълнолуние и да се спира приемането им при новолуние.
Препоръчителна е засилена консумация на корени при деца със забавен растеж. Това важи за възрастта ме жду раждането и навършване на седмата година. Силите на Луната оказват голямо влияние върху възстановителните и растежните процеси в растителния свят, животинското царство и човека.
МЛЯКО
Извадка от „Девет лекции за пчелите” цикъл от лекции изнесен пред работниците. Дорнах, лекция № 5, 5 декември 1923 г.
…Ако човек има широки наблюдения върху хората може да каже: Човек – има такива хора – е сравнително бодър и силен на 65, 66 години; друг човек не е толкова жизнен, защото той е претърпял твърде много втвърдявания на артериите си /caicium deposit/. Да се наблюдава това и да се свърже с детството на човека е много интересно.
Например, на дете се дава мляко издоено от крави, които са хранени с твърде много фураж раснал върху песъчлива почва. По този начин детето поема нещо от тези песъчливи почви. Това може да не се забележи веднага.
Съвременният доктор може да покаже едно дете израсло с мляко от крави, хранени с фураж раснал върху песъчливи почви, и друго дете което е израсло с майчино мляко. И той ще каже „Няма никакви разлики”.
Обаче детето израсло с майчино мляко е все още много подвижно на 66 години, а детето израсло с краве мляко – има артериосклероза на същата възраст.
А това е така, защото човек е едно цяло, и онова, което въздейства през даден период от време, продължа ва да е активно и през много по-късен период.
Дадено нещо може да е здравословно в определено време, но то продължава да работи и по-късно.
ЧАЙ И КАФЕ
Извадки от лекция пред работници. Дорнах, 9 август 1922 г.
Всеки човек може да има усещането, че не е в състояние да мисли правилно и не може да си съберем мислите. Журналист, който има да пише по една статия всеки ден, лесно може да получи това усещане. И тъй ,да се напише по една статия всеки ден означава да се пресее много мисловен пясък. Да трябва да пишем статия всеки ден е ужасно нещо, защото това значи да пресееш изключително много мисловен пясък. И тъй човек започва – поне така беше до скоро – започва да дъвче собствената си писалка. Той може да каже, и това е особено вярно за журналистите, че те са дъвкали своите писалки за да извлекът поне малко вдъхновение от тях. Като дъвче нещо, човек извлича последното зрънце от сила за да стане господар на мисловния процес.
Много мисловен пясък трябва да бъде пресят.
И всичко това става инстинктивно. Очевидно журналиста не си казва „Аз дъвча своята писалка за да мога да получа мисъл” Но това продължава. Неговият инстинкт го води в кафенето и той изпива чаша черно кафе. Журналистите не знаят нищо за тези процеси и не мислят за тях. Но веднъж след като са изпили своята чаша черно кафе – о, небеса, то проработва! Те могат отново да пишат след кафето. Защо е така? Така е, защото в кафето има кофеин. Това е вещество, което съдържа много азот. Азот има и във въздуха. Ние го поемаме през цялото време. Ние вдишваме известно количество кислород и азот. Човек, който може да пресява мисловен пясък, има нужда от една такава енергия, която се съдържа в азота. От азота ние получаваме силата да пресяваме нашия мисловен пясък.
През нощта, когато спим, ние сме изложени на въздействието на азота значително повече, отколкото когато сме будни. Ако поемаме повече кислород, живеем по-бързо, ако вдишваме повече азот, бихме живели по-бавно. Тогава бихме пресяли повече мисловен пясък защото бихме имали повече време да извършим това. Журналистът, който пие кафе съвсем несъзнателно, получава допълнително количество азот. Допълнителният азот, който приема от кофеина, му дава възможност да създава повече мисловен пясък и да го пресява. Той вече няма нужда да дъвче своята писалка, той може да пише с нея, защото сега неговите мисли отново гладко текат една след друга.
От тук се вижда как работи човешкият Аз. Поради това, че ние поемаме богата на азот храна в стомаха си, Азът издига нагоре в мозъка този азот, пресяването на мисловния пясък става по-лесно и това ни дава възможност една мисъл гладко да следва друга.
Мислите на някои хора имат тази особеност че, са твърде последователни, и тези хора не могат да избягат от своите мисли, те имат вродена склонност винаги да работят върху техния мисловния пясък. За тях би било много полезно, ако ги посъветваме да правят обратното. Докато мислите на един човек са съсредоточени и той може да поддържа тази насока в мисленето си, друг човек има нужда от кофеина в кафето за да си помогне.
Човек, който не желае неговите мисли да бъдат съсредоточени,а иска те да блестят и искрят, човек на който му е приятно да прави хитроумни забележки, които изглеждат умни, той пие само чай. Чаят има обратното въздействие – той разпръсква мислите. Той подтиква различен вид пресяване и разпадане на мис ловен пясък.
Всички тези неща, които са вътре в нас са много интересни и сложни. Всяко хранително вещество работи по различен начин и ние трябва винаги да коригираме онова, което ще произлезе като прибавяме съответ ната му противоположност. Ние трябва да го разпаднем. Най-висшето духовно същество вътре в нас непрекъснато разпада вътрешно, би могло да се каже, нашата личност. Ако някой употребява предимно храни бедни на азот, тогава се получава една сънливост. Това е причинено от недостига на азот в храната. Ако сме склонни към сънливост, трябва да ядем по-богати на азот храни. Има много начини: като ядем сирене, яйца и богати на белтъци храни. На човека, трябва да бъде дадено онова, от което той се нуждае за да може неговият Аз да извършва своята работа… .нашият мозък трябва да съдържа необходимите вещества за да може Азът да работи чрез него…. Ако не можем да разпаднем, да разтопим себе си, не ще бъдем в състояние да мислим и не ще придобием Аз-съзнание. Онова, което наричаме Аз-съзнание възниква в този процес на разпадане.
МЕД
Извадки от „Девет лекции за пчелите”, цикъл от лекции изнесен пред работниците. Дорнах 1923 г.
Извадка от лекция№ 2, 26 ноември 1923 г.
…За възрастните хора меда има изключително благотворно въздействие. При децата подобно въздействие има млякото. Медът ни помага да изградим нашите тела и следователно е много препоръчителен за хора, които застаряват. Той е много здравословна храна. Но човек не бива да консумира твърде много на веднъж. Ако човек яде много мед, като го използва не само като добавка към храната си, формообразуващите енергии могат да станат твърде активни. Формата става твърда и чуплива и човек може да развие други болести. Здравият човек усеща точно колко мед може да изяде. Медът е особено здравословен за възраст ни,защото дава на тялото правилна твърдост.
На деца страдащи от рахит, трябва да се дава определено количество мед, като се започне от 9-10 месеца до 3-4 годишна възраст. Разбира се, в най-първите седмици бебетата трябва да пият само мляко; медът в тази възраст няма да има никакъв ефект. Медът съдържа енергии, които дават на човешкото тяло стабилност. Тези неща би трябвало да се разбират…
Извадка от лекция № 6,10 декември 1923 г.
…Днес медът би трябвало да играе по-голяма роля в човешкото хранене… Ако медицината би могла да има по-голямо влияние върху социалния живот на човека, аз бих казал, че е много полезно хора, на които им предстои да се оженят, да консумират профилактично мед. Тогава те не биха имали рахитични деца, защото медът, когато бъде асимилирай може да въздейства върху възпроизводителните процеси и да даде подходяща форма на тялото на детето. Медът консумиран от родителите и главно от майката, работи върху структурата на костите на детето…
ПОЛСКИ ХВОЩ (EQUISETUM ARVENSE)
Извадка от „Земеделие “, гр. Кобервиц, лекция № 6, 14 юли 1924 г.
Така ние можем да видим образуването на плесен, ръжда по растенията и други подобни болести. Свръхинтензивните лунни влияния потискат онова, което работи от земята нагоре и то не успява да достигне необходимото ниво. Истинската енергия на зрелостта зависи от лунното влияние, дали то с в рамките на нормалното. То не бива да бъде много интензивно. Може да изглежда странно, но е така; този резултат се постига не чрез отслабване на свръхинтензивните лунни сили. Ако ние само теоретизираме този въпрос, вместо да се опитаме да разберем процеса, бихме могли да достигнем до противоположно заключение, но това би било погрешно. Възприятието го показва такова, каквото аз вече съм го описал. Какво тогава би трябвало да направим?
Ние би трябвало по някакъв начин да освободим земята от излишната лунна енергия, която е в нея. И ние можем да го сторим. Необходимо е да възприемем онова, което работи в Земята, така, че да освободим водата от нейната посредническа сила т.е. да дадем на Земята повече „земност” и да предотвратим обсебването й от излишните лунни влияния чрез водата, която Земята съдържа. Можем да постигнем този резултат. Външно всичко остава такова, каквото си е. Но в този момент ние приготвяме чай или отвара – една доста концентрирана отвара от Полски хвощ. Полученият чай разтваряме и пръскаме с него както с течен тор над полята, винаги, когато има нужда от това – винаги, когато искаме да се борим с ръжди или подобни растителни болести. И отново тук са необходими много малки количества, достатъчна е една хомеопатична доза.
Още веднъж вие виждате как няколко жизнени полета работят едно в друго. Разбирате странното влияние, което отварата от Полския хвощ има върху човешкия организъм чрез функциите на бъбреците, и така имате вашата ръководна насока. Не е необходимо само да се размишлява. Въпреки всичко придържайки се към основната насока, бихте могли да проследите как Полския хвощ, се променя по описания начин, във вид течен тор и бихте могли да третирате с него полята. Не ви е необходим специален апарат. Той ще въздейства надалеч и нашироко, дори когато поръсите съвсем малко и ще откриете, че това е едно отлично лекарство. Строго казано това не е медикамент, защото в истинския смисъл на думата едно растение не може да бъде болно. Той не е лечебен процес в строгия смисъл; а с просто обратния процес на онзи, който аз описах.