fbpx

Рудолф Щайнер за алкохола, цигарите, наркотиците и кафето

Рудолф Щайнер за алкохола, цигарите, наркотиците и кафето

АЛКОХОЛ

606. Никога човек не би намерил прехода от груповия Аз към индивидуалния без материалното въздействие на алкохола, който ражда индивидуалното, личното съзнание в човека. Когато човечеството достигне тези цели, то нуждата от алкохола отпада и той изчезва от физическия свят…. Затова днес на никого не трябва да се възразява, ако той приема алкохол. В същото време хората, изпреварващи другите в развитието, биха получили съдействие в това – отказвайки се от алкохола; те би следвало да го избягват. 100/22/

607. Използвайки вино, човек би трябвало да загуби знанието висшите принципи. Но такава е била и необходимостта. Без вино на човек би му омръзнало на Земята, а това не би трябвало да се случва.97/5/

608. Алкохолът би трябвало да оказва точно определено действие на човешкия организъм. Той е имал определена мисия в хода на човешкото развитие; той е имал задача – как удивително звучи това – да препарира човешкото тяло по такъв начин, че то да се откъсне от връзката с Божественото и така би могло да излезе напред личното “аз съм”…. Подобно действие оказва алкохола и сега…. алкохолът е имал задачата така силно да вмъкне човека в материята, че да стане той егоистичен, че неговият Аз да се съобразява само със себе си. Сега човек трябва отново да намери връзката с духа и алкохола става недопустим. 103/5/

609. В Атлантида не познаваха виното. Днес функцията на виното е изпълнена. Като израз на това служи разпространяващата се филоксера.97/5/

610.Лозата влива в своя плод това, което отделните растения запазват за новия растеж… благодарение на това се получава нещо в растението, имащо общо със силата, която окултно може да се сравни само със силата на човешкия Аз в кръвта…. Благодарение на алкохола ние въвеждаме в нашия организъм нещо такова, което от друга страна би действало на кръвта така, както на Аза… някакъв “противо-аз”, който се явява като противник на нашия духовен Аз…. С това ние предизвикваме в себе си известна вътрешна война и обричаме на безсилие всичко,изхождащо от Аза, поставяйки му противник във вид на алкохол. 145 / 1 /

611.Действието на алкохола е такова, че произхождащото от свободното решение на “аза” се извършва под влияние на алкохола. В определено отношение е вярно, че пиещият човек по-малко се подчинява на храната, Той позволява силите на алкохола да пронижат неговата кръв,отдава на чуждото това, което е длъжен да прави сам. И може да се каже, че в такъв човек мисли, чувства и усеща алкохолът”, Своят Аз той поставя под външно принуждение. “Той създава в себе си материално “аз”. Човек може да каже: благо дарение на това аз чувствам оживление на Аза. – Вярно, но това прави не той, а това, на което е подчинил своя Аз…. човек трябва /сам/ да се освобождава от силата на храненето. 57,с.183

612. От прекалената употреба на алкохол човешкото потомство би могло да стане толкова слабо, че телата просто да се окажат негодни за въплъщение на душите. 109,с.230

613. За женския организъм особено значителна роля играят червените, а не белите кръвни телца. Ако жената пие вино, то оказва въздействие на червените кръвни телца. И доколкото те съдържат желязо, то в периода на бременността въздействието се изразява в това, че плодът изпитва усилено въздействие на силата на тежестта. Това води до анормално развитие на органите на тялото у детето, до тяхното заболяване. При мъжете по-голямо значение имат белите кръвни телца. Действието на алкохола при мъжете се изразява в нарастваща подвижност на семената. Женската яйцеклетка се опложда само от едно семе, след което нейната обвивка става по-твърда и не пропуска друго семе. Ако семената се направят доста по-подвижни, то това усилено въздейства на нея, което води до нервни заболявания у децата. По такъв начин алкохолът подкопава бъдещите поколение, в което се изразява неговото вредно действие, още по-лошо от алкохола действат наркотиците. 348/12/

614. Единственото изключение, когато може да се приема глътка вино, е святото Причастие; тогава вредното действие на виното отсъства, доколкото това е церемония. 264,0.64

 

ЦИГАРИ И НАРКОТИЦИ

615. Човек прави средно 18 вдишвания в минута и 72 удара на пулса. Ако той пуши, то неговият пулс се учестява, да кажем до 76 удара. Благодарение на това при него се нарушава правилното съотношение между ритъма на пулса и дишането. Доколкото при всеки удар на пулса определено количество кислород трябва да се съедини с кръвта, то вследствие на пушенето кръвта започва да изпитва недостиг на кислород. Вследствие на никотиновото отравяне се явява желание кръвта да получи доста голямо количество кислород, т.е. кръвта изисква повече кислород. Дишането не му дава толкова много. В резултат на това се получава неголямо задушаване. То естествено е толкова малко, че не се забелязва…. Това съвсем малко задушаване предизвиква при всяко вдишване чувство на страх. Така действа никотина, той развива незабелязано, но болезнено чувство на страх. Пушещият непрекъснато с изпълнен с него и от това започва силно да бие сърцето. Неговият мускул се увеличава извънредно много, започва да притеснява и другите органи и да нарушава циркулацията на кръвта. Доколкото сърцето е свързано по най-тесен начин с бъбреците, дотолкова то започва да нарушава и тяхната дейност. Самият страх отслабва силата на мислене. Пушещият ходи доста бързо, а понякога тази скорост възбужда мания за преследване. Така пушенето погребва човешкото здраве.

Но при пушенето има и друга страна. Ако човек има слабо кръвообращение, рядък пулс – да кажем, 68 – то дори може да бъде посъветван да започне да пуши. Такъв човек често търси нещо, без сам да знае какво. Той изпитва неудовлетвореност в живота, несправяйки се със своята професия. Никотинът може да му помогне, въпреки че това съвсем не е лекарство. 348/14/

616. Съществуват различни степени на опиумно действие. Слабата доза на опиума въздейства на етерното тяло, силната – на астралното; ставайки навик приемането на опиум въздейства на Аза. Когато малаец привиква към опиум, то той от една страна, разрушава своето тяло, а от друга узнава за своя Аз, в него се пробужда споменът за целия му живот и даже повече от това. И той започва силно да желае това. Но такова усилване на паметта, разрушава неговото тяло.340/10/

 

ДЕЙСТВИЕ НА КАФЕТО

617. Кафето способства за последователното, но не за самостоятелното мислене: то се поражда сякаш от външно принуждение. Вие чувствате в себе си някаква несамостоятелност, сякаш някакво действие отвън. И ако човек иска да мисли последователно, но да остава при това несамостоятелен, то той може да пие много кафе. Ако той иска да извършва мислителната дейност самостоятелно, то той трябва да се освободи от нещата, действащи на долното; той трябва да изработи в себе си кафе, което би произхождало от душата.96/11/

617а. Колкото храносмилането се явява в долната сфера, толкова мислителната дейност – в горната. Двете се намират във вътрешен контакт в организма на човека, какъвто той живее на физически план”. Ние правим особени логически упражнения, за да сформираме дейността на мисленето. Подобна роля в храносмилането играе кафето. То способства логическата последователност на мисленето, но не на самостоятелна основа. Развивайки силата на душата, може, обратно, да се приведе в порядък стомаха.

Чаят действа по подобен начин, но прави мисленето кратко, разкъсва го. И ако някой го пие през целия си живот и не се разкъсва, то това означава единствено, че в неговият организъм има сили, които противостоят на това. Д.35, с.4-5

Кафето поддържа логическото мислене. Но само кафе тук не е достатъчно и тези, при които мислителният принцип не преобладава, прекомерното увеличение на кафето води до истерия /по-често при жените/. От чая се раждат хубави фантазии, но е по-добре да ги получим по друг път.

Който яде често и много, не може плодотворно да мисли. Много сили, тогава отнема храносмилането. Духът е ясен като никога след дълъг пост. 26б-1,с.559-5б0

618. Чрез храната, постъпваща в кръвта, в мозъка постоянно се утаява пясък. “Ако ние съвсем нямаме мозъков пясък, то ние ще станем слабоумни. Ако в него се образуват кристали, то нас постоянно ще ни обхваща безсилие, понеже ние изработваме в себе си някакъв вид мозъчен ревматизъм или мозъчна подагра…. И така на човека с нужен мозъчен пясък, но той трябва постоянно да го разтваря. Ако той се отложи прекалено много, то могат да се пукнат стените на съдовете, тогава се получава кръвоизлив. Тогава възниква не само безсилие, а и удар.

Да се вглеждаш в нещо – значи едновременно вътре да отделяш мозъчния пясък…. Когато ние разглеждаме цвете, то мозъчният пясък образува в нас при това мънички цветчета, само че в преобърнат вид… И така това става с всичко, което ние виждаме. Когато журналиста пише статия, то при това той разтваря доста много мозъчен пясък. Гризането на писалката е инстинктивен опит да се мобилизират последните сили в тялото, за да образуват нов мозъчен пясък. Особено много сили, разтварящи мозъчния пясък съдържа в азота,а много азот се съдържа в черното кафе. Кафето помага да се свържат мислите по между си. 347/3 /

 

Откъси от “Антропософска енциклопедия” на Г. Бондарев, превод Катя Абаджиева.