СЪЩНОСТ НА ХРАНЕНЕТО
562. б/ “В обикновеното хранене човек е свързан само с този външен свят, който няма нищо общо с човешкото вътрешно същество. Храненето е само подбуждане представа – само отразен образ… във вътрешното хранене действат Йерархиите,… във вътрешния образ – долното; помежду действа това, което живее в дишането и ритъма.. Това, което е било свързано с човека до отделянето на Слънцето – това действа чрез храненето.” Д 24/25,с.39
563. “Колкото повече сме приучени или принуждавани към някаква изключителна, особена, именно за нас предназначена храна, толкова по-асоциални ставаме. Значението на тайната вечеря се състои не в това, че Христос е предложил нещо особено за всеки, а в това че Той е дал на всички едно и също. Простата възможност да ядеш и пиеш с другите има голяма социална ценност, всичко, което ограничава тази здрава тенденция, трябва да се обсъжда внимателно. Ако човек се намира в индивидуална изолация не само в областта на съзнателните процеси, но и в областта на органичните процеси, то у него се развива всякакъв род апетит и антиапетити. На тези индивидуални апетити и антиапетити не трябва да се предава особено значение, както се прави обикновено.
…Ако човек е търпелив към това, което предизвиква антипатия у него, ако апетитът, така да се каже, в широк смисъл е победен от него, тогава той придобива повече сили за ефективността на своята организация, отколкото ако постоянно избягва неприятната храна. Победата над нещо предизвикващо отвращение означава реконструкция на органа, който е бил разрушен, а по отношение на етерното тяло се явява нещо ново; и това става не в символичен смисъл, а фактически.” 312/17/
564. “В бъдеще човек ще започне да яде съзнателно растенията, които влизат в храната му… Храненето няма да бъде за него нисша дейност, а нещо такова, което се изпълва с душа и дух, защото той ще знае, че всичко използвано от него представлява външен облик на душевното.
…Защо през всички времена посветените са казвали молитва преди ядене? Молитвата трябва да бъде свидетелство за това, че по време на храненето духовното се влива в човека.” 105/3/
565. “В действителност ние се храним с дух и съединения дух в нас се превръща в материя.” 199/8/
566. “Единственото нещо, което прави нашата телесност – това е постоянно да се защитава от влиянието на външния свят, също така и от влиянията идващи от предметите на хранене. Обаче ние извеждаме от себе си веднага другото – в течение на 7 – 8 години. “Дейността на вашето тяло се състои в извеждане, а не в усвояване. Това, което вие трябва да приемете – това има за вашето тяло същото значение, както почвата за ходенето… Дейността на вашето тяло трябва постоянно да среща противодействие, да се натъква на нещо, затова е необходимо постоянно да се храни. Така, както вие потъвате в почвата, така потъва телесната дейност в пустотата без съпротивление… Човек – това е реакция, самата реакция. Защото човекът, всъщност е самата дейност.” 194/8/
567. “Може образно да си представите: когато приемате храна, то тя предизвиква у вас малък взрив; вие се нуждаете от този взрив, за да я унищожите, разрушите и отслабите. И чрез нейното разрушение се раз крива вашата вътрешна сила”.
“Обмяната на веществата – това е постоянен възбудител, чрез който човек влиза в отношение с външния свят.” 188/8/
568. “Ние вкусваме растението, растителната субстанция – тя може да бъде готвена, но особено силно става това, когато ядем сурова круша или сурова ябълка, ягода, – ние изтласкваме етерното и възприемаме в нашето собствено етерно тяло силовото образование, лежащо в основата на растението. Растението има определена форма, определен облик. Този облик, който ние възприемаме – той се разкрива на ясновиждащото съзнание – различен в сравнение с външния облик. Обликът на растението струи в нас и по удивителен начин и се приспособява към човешкия организъм… Вие ядете зеле и в долния човек отначало се появява напълно определено образование./виж лявата рис./
В обмяната на веществата на долния човек се извършва дейност, която се дължи на това, че човек е изял зелето.
В същата степен, в която тази дейност настъпва в долния човек поради изяждането на зелето, в горния човек, в главовия човек възниква “негатив” на това, аз бих казал – празно пространство, съответствуващо на това, което възниква долу, истински негатив /виж рисунката в дясно, синьо и червено/.
И в този негатив на зелето ние възприемаме външния свят. Той може да ни предаде своите впечатления, доколкото ние, до известна степен носим в себе си празното пространство – всичко това, разбира се е каза но само приблизително – и така действат в нас всички растения, които са средство за хранене.”
Отровните растения всмукват в себе си астралното тяло, /а не се увиват просто в него/. Благодарение на това, те образуват в долния човек форма, която не е лесно да се преработва и може да се представи като самостоятелна форма. Благодарение на това възниква нечувано интензивен негатив. Човек, на когото астралното тяло слабо влиза във физическото тяло на мозъка, той може да страда от помрачено състояние на съзнанието. Силните негативи раждани, например от беладоната, могат да прояснят неговото мислене. Етерното тяло тогава се пронизва от здрав скелет /дозата, разбира се, трябва да бъде умерена/. Този скелет ражда негатив в главата и на тази смяна на негатива и позитива е основано лечението с беладона. 222/6/
569. “Най-естественото за човека би било просто да продължи процеса на организация на веществото от тази точка, където то напуща растението, т.е. да вземе растенията, такива каквито са те във външния свят и започвайки от тук да продължи в себе си /хранейки се/ по-нататъшната организация. Това би била права, никъде непрекъсвана линия на организация: от безжизнената субстанция към растението и по-нататък към човешкия организъм”. 145/1/
570. “Нарушавайки, например, в своето външно хранене чисто земните закони, действащи в храносмилането, слънчевите закони, действащи в кръвообращението и космическите закони, действащи извън пределите на Слънчевата система на дейността на мозъка, човек може доста силно да сгреши със своето хранене против космическата дейност на мозъка и душата на човека, преминавайки през своето развитие, може да преживее това в момент на пробуждане. Тъй като по време на сън се извършва усилена храносмилателна дейност обхващаща мозъка и проникваща също в него… Дейността хранене прониква в съзнанието.
… В глухите бодящи усещания, които при неправилно хранене се явяват като неголеми центрове на онемяване в мозъка, човек чувства /неправилното/ нахлуване в неговия мозък на останалия организъм… в момент на пробуждане.” 145/2/
571. Крайниците са… органи, преди всичко свързани с обмяната на веществата. Благодарение на това, че тези органи се привеждат в движение, благодарение на това, че те по някакъв начин извършват работа в човека, обмяната на веществата получават най-голямо стимулиране.” 235/7/
572. “Възбуждащият вкус винаги провокира стомаха с по-голяма или по-малка симпатия да възприеме хранителното средство…”. 303/15/
КОЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ХРАНА ЗА ЧОВЕКА ?
573. “Това което расте на Земята под Слънцето, с което се храни кравата – всичко това е най-истинската храна.” 97/17/
574. “Животинската храна събужда такъв живот на волята, който протича повече безсъзнателно в афекти и страсти”. “Млякото – това е нещо специфично земно. И ако ние бихме искали да дадем обединяващо понятие за млякото, то би трябвало да кажем: живите същества на всяка планетна система имат свое собствено мляко”. “В растенията около нас изпъква това, което може да се намери /по вътрешна същност, нематериално/ и на други планети от нашата система”. “Животинският свят на Земята се различава по коренен начин от всичко от този род, което може да бъде намерено на другите планети”.
“Всичко в млечната храна, което се предлага на човешкия организъм го подготвя да бъде човешко същество на Земята, привежда го в съответствие с условията на Земята, но не го приковава изцяло към Земята… не го препятствуват да бъде гражданин на цялата Слънчева система”.
“В каквато степен човек подлага своя организъм на действието на месната храна, в същата степен той се лишава от силите, необходими за освобождение от Земята”, отказва се от Небето и по този начин желае да се разтвори в условията на земния живот. “Решението да се храните с млечна храна означава: аз искам да живея на Земята, искам да имам възможност да изпълня своята мисия на Земята, но не искам да съществувам само за Земята”.
“Това, което извършва човек в своя организъм, преработвайки растителната храна, пробужда в него сили, които се разпространяват из цялата Слънчева система, затова в своята физическа обвивка той тогава става участник в действието на силите на цялата Слънчева система и по такъв начин, не се откъсва от тях… Лекостта на организма, която човек получава, хранейки се с растителна храна, го издига над тежестта на Земята; тя събужда в човешкия организъм някаква вътрешна способност на преживяване, която постепенно преминава в известно вкусово усещане, благодарение на което човек действително чувства, че заедно с растенията той вкусва като че ли самата слънчева светлина, произвеждаща в растенията значителна работа”.
“За да не станем прекалено стремящи се към душевно развитие като самотници, за да не станем чужди на другите човешки чувства, на човешката дейност на Земята, ще бъде добре ако ние приемем в себе си известна тежест чрез млечната храна, да използваме млечните продукти въобще. Това може да бъде даже систематическа задача на човека /окултиста/… да не бъде строг вегетарианец, но да употребява също мляко и млечни продукти”. 145/2/
575. “Човек приема сега /като храна/ това, което са създали за него боговете. В бъдеще той сам ще си приготвя храната химически”. 93-а/30/
576. “Химическите средства за хранене са различни от природните, дори и състоящи се от една и съща материя”.177/2/
576а. За меланхолика е най-добре да яде всичко това, което расте по-близо до Слънцето, колкото е възможно по-далеч от Земята; това са плодовете. Както благодарение на духовните упражнения духовното Слънце пронизва човека със зной и светлина, така на физически план слънчевите сили в плодовете трябва, укрепвайки го да пронизват меланхолика.
Флегматикът не трябва да яде всичко, което расте под земята, в частност козелец, поникващ едва на втората година. За сангвиника са полезни кореноплодите, за да получи необходимата тежест. Холерикът трябва да се пази от горещата и възбуждаща храна. 266-1,с.561-562
ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА
577. “За да се обхване природата на лечебните процеси, много е важно, както ми се струва, да се реши въпроса за сравнителната ценност на преработената храна и храната в нейното естествено състояние. Отново аз съм длъжен да ви помоля и аз подчертавам това, да не ме приемате за агитатор на един или друг метод. Но ние трябва да се ориентираме по най-непредубеден начин във всички аспекти на този въпрос. Ако хората ядат печена или варена храна и асимилират това, което е останало в нея, то те външно, чрез приготвянето на храната, изпълняват работата, която трябва да бъде изпълнена от самия организъм над суровата храна… Чрез нашата периферия ние сме тясно свързани с космоса и ние се индивидуализираме чрез храносмилателния процес, чак до формирането на кръвта. По такъв начин храносмилателният тракт се явява поле за действие на няколко процеса, независими от външните процеси на природата, в които човек утвърждава своята индивидуална цялост… Човек чрез храносмилането и подобните му функции се отделя от главните световни процеси… Ето защо той има тенденция да проявява индивидуални потребности по всички въпроси, касаещи храносмилането; и това инстинктивно самоутвърждение се проявява в привичката да приготвя /изменя/ суровите продукти в нашата храна. Този инстинкт изисква това, което е отчуждено от природата да бъде приготвено за използване от човека, защото ако бъде използвано в суров вид, то средното същество на човека би се оказало слабо, за да го преработи. Получава се очевиден парадокс: храната би била непрекъснат процес на лекарствено лечение ако ние не преработвахме нашите хранителни продукти. И така да се ядат сурови хранителни продукти е много по-лечебен процес, отколкото да се ядат преработени хранителни продукти; последните са просто хранителни вещества. Храненето със сурови продукти повече съответства на лечебните цели, отколкото хранене с преработени продукти. Аз мога още да добавя, че преработените продукти изостават в своята ефективност, тогава продукти, въведени в организма в своя естествен вид – такива като плодовете – действат далеч от храносмилателния тракт и се проявяват в периферията, т.е. подтикват кръвта да изнесе своите хранителни ресурси в периферните отдели. …Във всички тези случаи следва да се вземе под внимание индивидуалността.Затова аз вече имах случай да подчертая, че едва ли е възможно в тази област да се утвърждава нещо такова, което от друга страна няма да се окаже в известен смисъл невярно”. 312 /10/
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ ВЪРХУ ЧОВЕКА
578. “Човек основно употребява в храната си само четири продукта; в процеса на храносмилането те се превръщат в нещо друго:
нишесте – в захар;
белтък – в течен белтък;
мазнина – в глицерин, киселини;
соли – соли”. 347/6/
579. Действията на елементите на растенията като средство за хранене на органите на човека:
корените – на мозъка,
листата – на белите дробове,
цветовете – на бъбреците,
семената – на сърцето,
плодовете – на кръвоносната система. 134/6/
580. “Белтъчините – органите на долната част на тялото.
Мазнината – сърцето и кръвоносните съдове.
Въглехидратите – белите дробове, шията, небцето.
Соли – главата”. 354/6/
581. “За средната част на тялото, за гърдите, за правилното хранене на сърцето и т.н., безусловно следва да се приемат мазнини”. Когато въглерода се съединява с кислорода /по време на дишането/, то за това е необходима топлина. Белтъкът от разлагането, гниенето предпазва етерното тяло. Мазнините не гният, а се вгорчават и те с това предпазват астралното тяло. Излишъкът от мазнина обременява астралното тяло, което води към стомашно-чревни заболявания. Това започва с неприятен вкус в устата, който действа лошо на стомаха. В борбата с мазнините помага арсеникът, той усилва астралното тяло; той не дава на мазнината да се вгорчи. В борбата с развалящите се белтъчини помагат някои съединения на медта. Третият род хранене – това са въглехидратите /картофите, боба и т.н./ или нишестето и захарта. С техния излишък се бори главата /астралното тяло действа в средата, етерното тяло – по-надолу/. Захарта и нишестето искат да ферментират и с това те препятстват Аза. 352/З/
582. “Мазнините са тази субстанция в организма, която бидейки възприета отвън, се оказва най-малко чужда за неговите вещества. Мазнините от този вид, в който те се намират в храната, най-лесно приемат характера присъщ на веществата от човешкия организъм. Осемдесет процента от мазнината, съдържаща се, например в маслото, преминава през областта на птиалина и пепсина без изменение и се подлага на изменение едва под действието на панкреатичния сок, и се превръща в глицерин и маслени киселини.
Това свойство на мазнината се появява само вследствие на това, че тя от природата на чуждия организъм /неговите етерни сили и т.н./ пренася в човешкия организъм минимално количество чужди сили. И този последният лесно може да включи мазнината в сферата на собствената си дейност.
От това произхожда фактът, че мазнината играе особена роля при производството на вътрешната топлина. Сама по себе си тази топлина представлява това, в което като във физическия организъм преимуществено живее организацията на Аза. Всяка намираща се в човешкото тяло субстанция има значение за организацията на Аза само дотолкова, доколкото в процеса на дейността има място разпространението на топлината. Мазнината по природата на своите свойства се оказва субстанция, която само изпълва тялото и която то само носи в себе си. Тази субстанция има значение за действащата организация само благодарение на процесите, при които се развива топлина. Мазнината, възприета като храна от някакъв животински организъм, не принася в човешкия организъм нищо, освен своята способност да развива топлина.
Това развиване на топлина, обаче, протича като един от най-късните процеси в обмяната на веществата. Вследствие на това приетата във вид на храна мазнина се съхранява в началото и в средата на процеса обмяна на веществата и се усвоява едва в областта на вътрешната телесна деятелност, преди всичко чрез стомашния сок.
Появяването на мазнина в човешкото мляко показва много заслужаваща внимание дейност на организма. Тялото не поглъща тази мазнина, то й позволява да премине в продукт на отделянето. Но заедно с това в тази мазнина преминава също и организацията на Аза. На това лежи съзидателната сила на майчиното мляко. Майката, по този начин пренася образуващите сили на собствената Азова организация върху детето и присъединява по този път още нещо към формообразуващите сили, на вече предаденото чрез наследствеността.
Когато човешките образуващи сили поглъщат при развитие на топлина съществуващите в тялото маслени запаси, то ние имаме пред себе си нормална, здрава работа на организма. При нездраво състояние на организма мазнината не се използва от Азовата организация.
“Когато в нас се натрупва прекалено много фосфор, т.е. когато ядем прекалено гореща храна, то ние се превръщаме в ужасен “картонен танцьор”, който навсякъде се намесва, който винаги нещо иска”. Ако излишъкът на фосфор възниква от цялата конституция на човека, то той не просто се друса в своята воля, но беснее, полудява. За изявяване на волята е необходим съвсем малко фосфор”.347/6/
“Процесът на разтваряне на солите съставлява потребността на действащата във физическото астрално тяло. Човек изгонва астралното от физическото, когато въвежда в организма соли в разредено състояние. …Фосфорът изтощава астралното тяло във физическото”. Д.20,с.18
585. “Корените на растенията съответствуват на човешкия мозък и отнасящата се към него нервна система. Това отива толкова далеч, че наслаждението от всичко, което представляват корените има нещо общо с процесите, разиграващи се в мозъка и нервната система… Прекаленото наслаждение от корените прави човека несамостоятелен по отношение на душевно-духовното, доколкото обективното външно работи чрез него. / Не той сам, а тези корени тогава мислят в него./” Но ако духовно-психичното у човека е слабо, то недостига от корени в храненето го прави сънлив. 134/6/
586. “Плодовете, в най-широкия смисъл на думата /също и зърното/, се преработват в червата, а в главата отиват само силите. Картофите – те не са плод, /а стебло/. Те не се преработват в червата, а отиват непреработени в кръвта и вече в мозъка трябва да премине по-нататъшната им преработка. Мозъкът тогава не може да мисли. От картофите се раждат слаби и даже болни деца”. “Въглехидратите действат върху речта и всичко свързано с нея. Затова са ни необходими; при лошо храносмилане възниква пресипналост. Те също дават облик на човека”.350/16/
587. Картофът – това е удебелено стъбло, а не корен. Коренът е богат на соли, листата – на масло. Когато ние ядем корен, солта намира път към нашия мозък и го подтиква към действие. При болка в главата – не мигрена – е добре да се хапнат корени. Листата са наполовина вече приготвени. Те снабдяват с мазнини стомаха, червата, въздействат на долната част на тялото. Но картофът не е станал корен и ако много се ядат картофи, то в главата не постъпват достатъчно сили, тогава много остава в храносмилателния тракт, картофите остават под главата, то топлинните процеси, а се пренася в организма неизползвана. Такава мазнина създава излишната възможност да се произведе топлина на различни места в организма. Тази топлина се намесва в други жизнени процеси и нарушава техния ход, действа в организма без да бъде обхваната от организацията на Аза, покрай нея. Така възникват паразитни топлинни огнища, Те носят в себе си склонност към възпаление. Причината за възникването на такива огнища трябва да се търси в развитието в тялото на наклонност към натрупване на мазнина в по-голямо количество, отколкото изисква Азовата организация в смисъл вътрешна топлина за своя живот.
В здравия организъм анималистическите /астралните/ сили произвеждат или поглъщат толкова мазнина, колкото той може да преведе чрез Азовата организация в процес на топлина, плюс още толкова количество, колкото е необходимо, за да се държат в порядък мускулната и костната механика. В този случай се произвежда необходимата за тялото топлина. Ако анималистическите сили доставят на Азовата организация твърде малко мазнина, то за нея настъпва топлинен глад. Тогава тя е принудена да извлече нужната й топлина от дейността на органите. В резултат на това тези последните стават крехки и малко еластични. Тяхната дейност протича вяло. Може да се забележат възникващите ту тук, ту там болезнени процеси и въпроса се заключава в това, намира ли се техният източник в общата недостатъчност на мазнина.
В случаите, когато, както се казва, има излишък от мазнина и се образуват паразитни топлинни огнища, органите се оказват завладени дотолкова, че стават свръхмерно дейни. Вследствие на това възниква наклонност към прекален, претоварващ организма прием на храна. 27/10/
583. “Трябва винаги да се помни, че човек трябва да развива в себе си големи сили, които да противостоят на другите сили, настъпващи в него. И силите, заложени в минералните вещества, които трябва да бъдат асимилирани и преработени,несравнимо повече, отколкото съдържащите се в растителните вещества”. 312/10/
584. “Най-важните в човешката глава са солта и фосфора”. Фосфорът се образува от най-леките части на храната, отиващи към главата.
сол: мислене
Глава: фосфор: воля, възбуждат езика и глътката. “Когато се яде червено цвекло, то тогава се получава страстен стремеж към много мислене, наистина, несъзнателно. Когато се ядат картофи, то тогава се получава страстен стремеж скоро отново да се яде”. Човек не обича да мисли и затова неохотно яде цвекло. Ако някой е не особено подвижен в главата, нуждае се от стимулиране на мисленето, нека да яде ряпа. Тя даже усилва съновиденията. 350/11/
588. “Медът привежда Азовата организация в състояние, при което тя може да прояви нужната власт над астралното тяло. С това тя отнема от астралното тяло неговата относителна самостоятелност при склероза”. 27/20/
589. “Има хора, които в силата на своята душевна и духовна конституция лесно губят себе си в благочестива форма на самоотричане. Това е нещо хубаво, защото ги привежда до най-висока степен на блаженство от познанието. Но тук е необходим противополюс и такива хора трябва да ядат много захар, за да стоят твърдо на земята… Но затова пък други проявяват своя егоизъм. Те представляват противополюс на преданите натури. Те биха могли да бъдат посъветвани да се въздържат от захарни наслаждения”. 98/14/
589а. “Ако човек притежава голяма самостоятелност и е силно склонен към егоизъм, то той не бива да яде много захар, понеже захарта способства самостоятелността”. Напротив, човек вътрешно и външно неустойчив се нуждае от опора и трябва да яде повече захар.
За гневливия са противопоказни подправките и особено солта и чушките. Предразположения към удобства, леност трябва да избягва азотосъдържащи храни. Човек с повишена полова възбудимост, с животински страсти трябва колкото е възможно по-малко да използва храни богати на белтъчини. Белтъчните вещества въздействат на производството на вещества за размножение. Завистливите, недоброжелателни и вероломни хора е добре да не ядат краставици, тикви и въобще всички виещи се растения; също така и с плодовете трябва да бъдат въздържани. За хората, склонни към мрачни чувства са противопоказни дините. Техният сладък, омайващ аромат затъмнява ясното разсъдъчно съзнание. За хората от този тип не винаги са полезни ябълките. Тези последните способстват нарастване на властолюбието и често водят към грубост. Вишната /черешата/ и ягодите, поради високото съдържание на желязо също не са подходящи за всички. По-приемливи са бананите, фурмите и смокините. Що се отнася до мазнините, то тук за предпочитане е сметаненото масло.
Който желае да премине през школата на мислене, силно се нуждае от добре формиран мозък. Обаче днес родителите рядко го предават такъв на децата си. Затова са необходими спомагателни средства; едно от тях е кавказкият лешник. Той дава субстанцията за формиране на мозъка. Другите видове орехи са по-малко ценни; земните орехи /арахиса/ изоб- що трябва да се избягват. 266-1,0.557-559
590. “На слабото астрално тяло, действащо твърде слабо на субективното усещане се дължи пристрастието към сладките блюда, повишаващи чувствителността на астралното тяло.”. 27/19/
591. “Ако човек яде захар редовно /в излишък/, може би още от детството, то си спечелва рак на стомаха; захарта ариманизира стомаха…” 349 /14/
592. “Шоколадът способства еснафщината.” 145 / 2 /
593. “Употребяването на голямо количество белтъчини /яйца/ в детството предизвиква артериални заболявания /склероза, обизвествление/ в напреднала възраст “. “Преяждането с картофи в детството води към отслабване на зрението в зряла възраст”. 352/3/
594. “Ако човек яде много картофи, то неговата молитва няма никакво значение – тя се отклонява от духа”. 350/16/
595. “Млякото – това е продукт, във възникването на когото участва етерното тяло на животното. Астралното е причастно към него само в малка степен.”. Ако човек в преклонна възраст се храни изключително с мляко, то той може да стане способен да действа изцеляващо на своите близки. Защото тогава той не прие ма това, което е било обработено отвън и би влияло на неговото астрално тяло, а от друга страна, нещо готово влияе на неговите етерни сили. 57,с.182
596. “Млякото възниква в човека от женски пол във връзка с горните крайници, с ръцете. Пораждащите мляко органи се явяват като продължение от крайниците навътре. Млякото в животинското и човешкото царство е единствената субстанция, която има вътрешно родство със същността на крайниците. И когато даваме мляко на детето, то като единствена субстанция, действува пробуждащо на спящия дух. Ето, скъпи приятели, Духът, пребиваващ в цялата материя, проявяващ себе си там, където той трябва да се проявява, млякото носи в себе си този дух, имащ задача да пробужда спящия детски дух. Това не е образ, а дълбоко обоснован естественонаучен факт, че пребиваващият в природата Гений, позволяващ по тайнствен начин от подосновите на природата да възникне субстанцията на млякото, се явява като подбудител на спящия в детето човешки дух”. 293/11/
596а. “Гъбите са извънредно вредни: те съдържат препятстващи лунни сили, а всичко, което е възникнало на /др./ Луна, означава втвърдяване вкостяване. Не са много желателни и бобовите растения, поради голя мото съдържание на азот. Азотът замърсява етерното тяло. 266-1.С.558
ВЕГЕТАРИАНСТВО
596б. “Вегетарианството без духовен стремеж води към болест”. Обосновава се с това, че още гърците са били вегетарианци,че Питагор е бил основател на вегетарианството. Но помислете, кой е бил Питагор? 26б-1,с.555
597. Хранейки се с месо,”… на човек не му се налага да губи тези вътрешни сили, които би му се налагало да загуби, имайки работа с растенията… тъй като животното вече е довело растителната организация до някаква по-висша точка, от която сега започва човека… Но благополучието на организма се състои в това да се приведат в действие всички негови сили”.
“Употребявайки месо от животни, човек убива или поне отслабва в себе си част от своя организъм и затова през целия си живот носи в себе си тази мъртва част от своя организъм като някакво чуждо тяло….При окултното развитие тялото изпитва от него голямо безпокойство”. 145/1/
598. “Храненето с животинска храна произвежда специфично действие на нервната система и на астралното тяло. При растителната храна нервната система остава незасегната от каквото и да е било външно. И тогава човек по отношение на нея е задължен във всичко само на себе си. Благодарение на това действие, неговата нервна система се пронизване от чужди продукти, а само от това, което възниква в него самия.
…Ако човек сам строи своята нервна система, то тя е напълно възприемчива… към духовния свят към по-голяма взаимовръзка с нещата, които го издигат над предразсъдъците, възникващи от ограничеността на индивидуалното битие”.57,0.178-179
599. При хранене с месо “червените кръвни телца стават по-тежки, по-тъмни, в кръвта възниква голяма склонност към съсирване. Лесно се образуват солеви и фосфатни съединения. При растителното хранене силата на натоварване на кръвните телца е много по-малка. Тогава няма нужда кръвта да стига до най-тъмния цвят. А благодарение на това става възможно, изхождайки от Аза, да господства над взаимовръзката на мислите, докато в същото време тежката кръв намира изражение в робско подчинение на това, което чрез животинската храна се вчленява в астралното тяло… Животинската храна вчленява в нас нещо такова, което постепенно става действително чужди субстанции, идващи в нас по свои пътища… /а тогава/ те разгръщат в нас сили, предизвикващи истерични и епилептични състояния”. 57с.181
“Месото, което ние ядем, е пронизано от астралното тяло на животното. Затова в неговото смилане трябва да участва нашето астрално тяло, което отнема от него доста много сили и тогава то не може да решава своите проблеми: да твори образи. Към това се добавя затруднението, поради което то не може през нощта правилно да напуща етерното тяло, оказвайки се ужасно силно приковано към него. Така астралното тяло започва да пречи на етерното тяло да решава своята нощна задача: да възстановява жизнените сили”.
Вегетарианското хранене е особено полезно за лекарите и юристите, за да могат те по-добре да разберат интересите на своите клиенти; но то не е желателно за работещите в банките, промишлеността и търговията, за всички, на които се налага много да смятат.
” Също така да се занимава много с физкултура, плуване е вредно за езотерика”. Той трябва по-малко да ходи, да движи крайниците си. Всичко това го свързва по-тясно с физическото тяло. Млечните продукти действат като вегетарианските. 266-1,0.415-417
“Когато ние ядем говеждо, то в нас при това се вмъкват сили, действащи в животното /в бика/, когато то е отпаднало от редиците на отиващите напред същества”. В него се затвърждават сили, действащи по време на неговото изоставане. Те са обусловили образуването на неголям мозък и изтеглена напред муцуна. “Изяждащите бика, рогатото животно, поглъщат в себе си сили, образуващи някога малък мозък и изтеглена напред муцуна. От това не трябва да се разбира, че човек външно трябва да заприлича на бика… Човек поглъща тези сили в астралното тяло и те действат по някакъв начин огрубяващо. След смъртта ставайки свободно астралното тяло приема тези форми, което може да се наблюдава на астрален план. Този факт лежи в основата на идеята за “преселението на душите”.
Обаче втвърдяването,предизвикано от употребяването на месо е и необходимо. Съществата, непопадащи в своето време на общото развитие са съхранили меките си форми, така че на тях биха могли да действат постоянно други сили и да развиват в тях по-високи степени. “Ако човек не беше започнал да употребява в храната си животни, то той би останал с мека форма, тя би приела при него вместо съвременното лице гротесктен вид. Който сега дълго живее като вегетарианец, той губи това втвърдяване, вътрешната твърдост; и ако благодарение на наследствеността не е получил здраво тяло, не е станал силен човек, то той вегетарианствайки, лесно губи вътрешната си устойчивост и може даже да полудее”. 266-1,с.470-471
600. Един човек се нуждае от кратко храносмилане, друг от дълго. Който се храни с ориз, неговото храносмилане продължава недълго и определени сили остават на разположение на мислителната дейност. Кой то се храни с дивеч, неговото храносмилане продължава дълго. Той, изобщо, може да бъде умен, но когато той произвежда мисли, то мисли в действителност стомаха. В същото време един човек мисли слабо, но самостоятелно, друг – силно, но несамостоятелно. Значителна роля в организма играят белтъчините. “Тази същата дейност, която обуславя плодотворността на мисленето, се предизвиква в долния организъм от белтъчините”. Техният излишък води до потискане дейността на представите. Ето защо питагорейците не са ядели боб. Но могат да кажат: ето човекът яде ориз, а е слаб мислител. “Вземете човек, който неотдавна се е обърнал към вегетарианството. Дейността в долния човек при него е започнала да протича съвсем по друг начин. Определени сили се обръщат от материалното към духовното. Но ако те не се употребяват, то започват да действат в ущърб и могат да повредят дейността на мозъка”. Това даже сигурно би се случило ако прибягнат към вегетарианство обикновеният банкер или кабинетният учен. Вегетарианецът трябва да пристъпи към духовен живот. Не е достатъчно само да се храниш с плодове, за да ти се разкрият високите области на духовния живот. 96 /11 /
601. “Развитието на вътрешния антропософски живот предизвиква малко по малко отвращение към животинската храна… При здравословно развитие на живота, инстинкта постепенно възстава против животинската храна; и това е много по-добре, отколкото да станеш вегетарианец поради тези или онези абстрактни принципи”. 145 /1 /
602. Вегетарианецът по-малко се изморява, доколкото в него не се отлага пикочна киселина /сол/. “Той запазва главата си свободна и затова може лесно да мисли, ако въобще мисли. На този, на който не може да мисли,освобождението на главата нищо не дава,тъй като е необходимо да приведе в хармонично равновесие целият организъм. 348/14/
603. “Препятствието на физическото и етерното тяло се преодолява по-лесно, ако се премине на вегетарианско хранене, отказвайки се от месо”; ако към това се добави усилен душевен живот. 123/6/
604. “Аз знам, че лекарите – хомеопати твърдят, че уж хората принудени да се откажат от месото, са пред разположени към туберкулоза. Да, това е възможно…. Аз мога още да добавя, че понастоящем има човешки организми, които не понасят растителна храна и на тях им е необходима месна. Това зависи от индивидуалността”. 312/10/
605. “До тогава, докато човек жадно и страстно желае месо, вегетарианството му е абсолютно ненужно”. Трябва отначало да секне удоволствието от яденето на месо. 58 с.б9
605а. Медитацията извежда духа от тялото, алкохола го вмъква в тялото. Месната храна дава възможност на тялото да увисне на духа.
Въздържането от ядене на месо, в частност от риба, какво дава то? Най-лошото в използването на месо е – оставащото действие на болката, причинена на животните когато ги убиват. Закланите животни се връщат назад във формата на същества, направляващи действието на своите сили върху телата на потомците на този, който е ял месо. Бацилите са същността на превъплатените страдащи, убити, разкъсани и изядени животни”. 266-2, с.371-374
Откъси от “Антропософска енциклопедия” на Г. Бондарев, превод Катя Абаджиева.