Моят път към съзнателното хранене започна случайно и с късмет, а и няколко „случайности” ме убедиха да го споделя, тъй като съм стъпил на този път не отдавна. Все пак за мен е важно и не само къде се намира човек, а и в каква посока върви.
Слава Богу, стъпих на този път без да съм имал някакви здравословни проблеми или други такива. „Кризата” ми подари повече свободно време и това ми позволи да задоволявам и „близнашкото”си любопитство. Съпругата ми, след като си намери подходящ учител и група за занимания с йога, от време на време ми „сервираше” ненатрапчиво доста интересни за мен неща относно здравословното хранене и здравословния начин на живот. Един ден реших да „инвестирам” малка сума пари в курс „Основи на здравето”, организиран от здравен център „Дар”. Така се ангажирам да търся начин „да избия инвестицията”. Извадих късмет, защото след като ми върнаха парите, понеже се отлагаше курса, буквално ме върнаха от стълбището на сградата където се организира курса, като ми позвъниха и ми казаха, че все пак курс ще има. Благодарение на лектора Алексей Скворцов разбрах , че темата за здравословен живот е много богата, неизчерпаема. Разбрах, че човек наистина трябва да се постарае да натрупа знания по темата, да си „подреди мозайката”, тъй като това което е популярно не означава, че е правилно, а и информациите и теориите са противоречиви в голяма степен. Освен много интересните лекции, част от които преминаващи често в отговори на наши въпроси, разбрах и за нечувани до тогава от мен ( а и от много хора предполагам) неща по темата , както и много полезна информация по отношение на автори и литература. Въпреки дългогодишния си личен опит, за всяка една от лекциите Алексей ни показа книгите от които е черпил информация,а и той самия има издадени книги. Разбрах наистина, че съм имал късмет да попадна на правилното за мен място и на точния човек!
Какво последва след курса? Както се казва „практика без теория е сляпа, но теория без практика е ялова”. Започнах да обогатявам познанията си и да прилагам на практика. Избрах плавния преход, все пак тогава бях на 47 г. и бях всеядец. Ядях „механично”. Не си затормозих психиката с разни цели и срокове – „хубавите неща стават бавно”. Възлов момент в тази посока може би беше и това, че си казвах „ще ям повече, ще пия повече” , но вече от по-правилните продукти. И така започнах да ям повече плодове и зеленчуци, започнах да ям повече сезонни, родни плодове и зеленчуци, повече сурова храна, започнах да ям повече пълнозърнест хляб , хляб без мая, каменна сол , а не техническа. Започнах да пия повече изворна вода от планината, повече сокове и чайове. Постепенно все повече и повече, и повече увеличавах полезното! И така все повечето полезна храна ограничаваше и то безпроблемно все повече неполезната. Започнах да отделям и внимание и на по-правилното комбиниране на храните – „разнообразие във времето“, а не на едно хранене, както и на детоксикацията на организма. Вече ясно съзнавах, че „организма ни се храни не с погълнатата, а с усвоената храна”. Постепенно влизайки в супера намирах все по-малко храна за мен и семейството ми, а все повечко храна започнах да откривам по пазарите и пътувайки из страната от местни, познати и непознати производители.
Започнах и да се движа много повече сред природата, за сметка на градските разходки (или застои). Почти всяка сутрин играя гимнастика, от време на време практикувам и Хатха Йога. Движението е здраве!!! И млад здрав организъм оставен без движение започва да линее. Лимфната с-ма няма „помпичка”. Само движението задвижва течностите.
С времето осъзнах, че ние не се храним само с физическа храна, въздух и вода. Ние храним очите си с картини, ушите си със звуци , умовете си с мисли, сърцата си с чувства. Осъзнах, че има многопосочна връзка между тези неща и заработих и в тази посока.
И ето, че направихме и първи опит в собственото производство на храна – първата ни зеленчукова градинка, която си направихме в двора на фирмата със закупената пръст за райграс. Макар и мъничко, от там вкусихме най- вкусните зеленчуци! Аматьори сме, но сме доволни!
Резултатът от краткия ми път към съзнателното хранене едва ли мога да го опиша правилно. Видимо за по-малко от година отслабнах с 20 кг и си поддържам теглото. Без да съм си поставял за цел, изненадващо и за мен самия станах и вегетарианец за по-малко от 4-5 месеца „вървеж” по пътя на съзнателното хранене. Храня се с много по-разнообразна храна от преди и за по-малко пари. Чувствам се много по- жизнен, подмладих се ! Запознах се с много интересни хора. Научих и от тях доста полезни неща, например за житния режим на Учителя Петър Дънов. А тази зима се оказа, че нямам нужда и от носни кърпички, освен за някое кихване!
Колко ли още приятни изненади предстоят!
Георги Костов за конкурса: “Моят път към съзнателното хранене” 2013.