Пътят на светлината

Анна-Александра Богдева

Сутрин. Отново в студената болнична стая. Студена като усещане. Навсякъде плочки, бели и сини  замръзнали цветове и системи, преплетени
като кръвоносна система, захранваща болестта. Последните няколко години постоянно попадам тук. Лекарствата, антибиотиците, медицината не стигат до мен, сякаш тялото ми отказва да се излекува, отхвърля ги и се бунтува. Отслабвам, не помня от кога не съм се събуждала без болка или страх от нея и от това студено, празно пространство. Леглото е метално, крехко, чаршафите са бели и тихи, нямаме какво да си кажем повече.

Изгрява слънце, едни лъч попада в болничната стая. Проследявам го с поглед. Той се отразява в огледалото и се пръсва в прекрасни цветове и светлинки по стената, концентрира се над едно цвете в стаята.  Живо цвете, посадено във много тесен за него съд. Корените му са плъзнали отвън, жадно търсещи още земя, където да покълнат. Пътят на светлината ме отведе към едно различно утро, в което взех решение да махна системата и да стана от леглото. Приближих се да разгледам растението. Сякаш даваше отговори на всички въпроси, които някога съм задавала, знаеше истината, мълчаливо крещящо със своята чистота и светла животворна природа.

В този ден махнах системата, облякох се и никога повече не се върнах. Слънчевия лъч ми дари истината и ми помогна да оздравея.  Станах билкар, започнах да обикалям просторните поляни, изпълнени с мирис  на мащерка, полски цветя и бор. Обикнах вятъра, земята. Знаех, че понякога да бродиш не значи, че си изгубен. Хранех се с плодове, семена и растения. Избрах Пътят на светлината.

 

Анна-Александра Богдева за конкурса „Моят път към съзнателното хранене“ 2013.