Зелено… Хмм странно заглавие за есе, не мислите ли ? Избрах го, защото беше първата спонтанна дума, която изникна в съзнанието ми, щом видях заглавието “Моят път”. Ще си кажете “колко банално”. Но тази дума значи толкова много за мен. Разкрива ме. Може ли човек да се преоткрива в една дума? Е, вероятно е възможно. Това е като пробуждането на природата, слънцето изгрява, листата на дърветата започват да шумолят, а животните излизат от хралупите си. Зелено. Преливаща енергия. Ражда се нов живот. Хората се усмихват и предават позитивни емоции. Всичко наоколо е в този любим цвят- зелено. Но не бих казала, че това е само цвят. Ако се замислим това са любов, спомени, усмивки и здраве. Това е насладата от живота. Един природосъобразен живот. Зашеметяващо пътуване. Загадка след загадка, усмивка след усмивка и лъч светлина. С този толкова ценен сноп енергия ти прозираш истината, будиш се.
Дзъррр. Алармата звъни. 7:30. Нов ден. Спирам я и ставам. Усмихвам се на отражението в огледалото и си казвам: “Радвам се, че съм жива. Днес ще е най-хубавия ден в живота ми.” Прекосявам разстоянието от стаята до тоалетната толкова ведра, че даже не ми трябва лампа. Връщам се. Обличам любимите си зелени панталони. Изяждам няколко кивита. Зелени са. Дават енергия и те изпълват с витамини. Животът е прекрасен! Отивам в училище. Часовете минават като минути, а минутите са секунди. Връщам се. Вървя и си подсвирквам. По пътя отнесена в мислите си неусетно се сблъсквам с някакъв човек. Падам. Виждам пред себе си къдрокосо момче със зелени очи, което ми се усмихва. Носи зелена раница, а в ръката си държи отхапана зелена ябълка. Смея се наум на съдбата си. Всичко е зелено и толкова красиво. Момчето ми помага да се изправя и ми казва да внимавам. Благодаря му. Не изминала и десет крачки, чувам глас:
– Хей, дано те срещна отново!
Обръщам се. Същото момче с пронизващите зелени очи стои и ме гледа. Зашеметена отвръщам само с неволна усмивка.
18 часа. Време за вечеря. Режа салатата. Зелена маруля. Започвам да се кикотя от радост на случайността, а сестра ми ме гледа сякаш съм изгубила разсъдъка си.
– Зелено – казвам радостно аз.
– Е? – отвръща учудено тя.
– Най-красивият цвят. Случват се чудеса. Просто трябва да се гмурнеш в дълбините на зеления свят.
Елена Христоскова за конкурса “Моят път към съзнателното хранене” 2013.