Тази история се роди в годините – сега си представям, че я гледам на бърз каданс, като кадрите с разцъфващо цветя. Първо се подава от земята, расте, разлиства се. После пъпката, цветът, който за секунда ни прегръща… Но розата съм аз…
Всеки човек е цвете – в същността на всеки от нас расте градинка. Зависи от грижите ни дали ще е подредена, красива, изящна. Дали ще са класове лимец, които вятърът роши. Или пък шипкови храсти, събрали толкова слънце наесен. Всеки от нас е цвете, но го разбираме, когато почувстваме семенцето в себе си покълнало. Не бива да заглушаваме гласа му. Нека го чуем.
Помня, че това семенце се обади за първи път още като бях съвсем малко дете. Беше вечер, а на масата стоеше някакъв деликатес. Обичах да чета всеки етикет най-подробно – буквите и тогава бяха магия за мен. Хванах и този в ръце, но ме спря картинката…Картинка на една крава. Тогава ме ръчна семенцето, убоде ме. Когато си крава, си просто крава, сякаш прошепна. Не храна.
Честно казано, и до днес помня как се сви детското съзнание при мисълта, че човек може да нарани, може да причини болка. Но не беше просто детско съзнание. В такива моменти малкото същество бива отделяно от Цялото. Дошло е от Космоса да служи на Земята. И като започне да се сблъсква с тежката мисъл, с тежката енергия, сякаш някой хлопва вратата към Вселената. Отнема му Небето.
Децата са фини антени на чистото пространство. Те приемат най-добре същността на случващото се в света ни. Имат най-правилна преценка. Заболи ли го едно дете за нещо, значи наистина има несправедливост. Само любовта поправя несправедливостите.
Това обаче си го мисля сега – мисля си го и се възхищавам на онова дете, че не забрави да слуша Космоса в себе си. Че не реши, че не му е нужно семенце, което да го подръчква отвътре. Знаете ли колко пъти след това прибираше гълъби и гугутки вкъщи. Веднъж баща му донесе кофа риба, която приятели му подарили. Сред рибата – и жив рак. Семенцето вече беше покълнало и детето веднага организира спасителна акция за рака. Стана в пет сутринта, извади го от мивката, в която щипалчестия беше прекарал нощта. Понесе го към морето и го остави на брега. Представяше си, че ракът му маха преди да го погълне домът му – следващата вълна.
Идеята за здравословното се явява после – като си оценил мястото си в тази Вселена. Здравословно е тогава, когато си стъпил добре в себе си. Когато семенцето вече е цвете. Здравословно е първо да съхраним онова дете – нездравословно е да потушим гласа му, да е пуста градинката му. Когато усещаме всеки изгрев и всяка вълна с душата си, всичко в нас е в равновесие. Тогава и без да е на преден план, идеята за здравословното е осъществена. Ябълката, кълновете, салатата с ленено семе – това са просто радостите на цветето, останало свързано с цялата Вселена. То живее, както и диша – няма нужда да определя себе си, своето състояние. То просто Е.
Напролет е прекрасно да погледнем към своето цвете. Така и направих с няколко дни житуване. Все още пази чистотата си. Все още иска да дарява красивото. Малко неща му трябват – вода, чист въздух, шепа сила под формата на жива храна. Най-важната храна подготвяме с ръцете си. Храна са и думите, които изричаме. Вплитат се и създават един вълшебен кръг. Не просто здравословен – кръг от самата ни същност. Кръг, искрящ със силата на любовта.
Затова си мисля, че най-здравословното хранене е всъщност умението ни да откриваме любовта. Да даряваме себе си с ценните й съставки. Да докосваме другите с аромата й. Нали и розата умее най-добре това.
Снимка: Деница Дабижева.
Краси Проданов за конкурса “Моят път към съзнателното хранене” 2013.