fbpx

Моят път към съзнателно хранене

Стефани Гавраилова

Днешният човек, почти не се замисля какво яде. Почти не се замисля с какво се храни, било то физическа или духовна храна. Човекът повече се грижи за своята кола, отколкото за своето тяло- храм на душата му. Сеща се за здравето си, едва когато то вече е пострадало.

И ето тук започна моят път към съзнателно хранене… С осъзнаването на това, че храната има по- висша цел от това да ни дава само белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и т.н. Тя има за цел да ни зарежда със светлина, със слънчева енергия. Ние всички се храним със светлина, но я приемаме по различни начини. Приемаме я като първа, втора и трета ръка слънчева енергия. Първата ръка е храненето директно от Сълнцето, втората е от плодовете и зеленчуците (растенията), и третата е от животните. Светлината храни не само физическото ни тяло, но и останалите ни тела – етерно, астрално, ментално и т.н.

По моя път научих, че освен важността на това с какво се храним, също така е и много важно как се храним, с какви мисли и чувства. Когато изпитваме благодарност и любов към храната ни, тя не само ни храни, но ни и лекува. Защото храната има огледален ефект. Тя преминава през нас и ни дава същото, което и ние й даваме. За това е хубаво преди хранене да благословим храната си, да я погледаме, да й се порадваме, а след това да я изядем с любов.

Попитали веднъж един мъдрец, който от години се занимавал с храненето, като процес „ Знаете ли вече как да се храните?” а той отговорил „Аз все още не зная, как да се храня”. Наистина осъзнатото хранене е един много дълъг път, който няма краен предел или крайна точка. Той върви ръка за ръка с нашето развитие и осъзнаване, които също нямат крайна точка.

И нека всеки извърви своя път, така както той чувства за добре и така както той го разбира. Защото вслушаме ли се в душите и телата си, те винаги ни показват кой е пътят за нас. 🙂

 

Стефани Гавраилова за конкурса “Моят път към съзнателното хранене” 2013.

Блогът на Стефани >