Вечерта се беше настанила в мъглата. Притихнала, се беше сгушила и бавно поглъщаше влажния й поглед. Изпотените стъкла на очилата я притискаха и тя ставаше все по-непрогледна и дълга. Побиваха ме тръпки от студ и влага… от скритото, безцветното, нямото, сляпото и глухото. Нищо не виждах само усещах, усещах страх и болка. Само старата ми жилетка имаше цвят и мирис-червен и прашен. Вкопчих се в нея, вехтата… и я разкопчах, за да прегърна мъглата, а с нея и Вечерта, и Студа, и Влагата, и Болката, и Страха… Приех ги, за да ги стопля и изсуша. Мъглата криеше сълзите ми, вечерта ме пазеше от страха ми, а студът и влагата ме караха да се загръщам и силно да се притискам и сгушвам в Тях. Хранех ги със сълзите си и чувствата си. Добре им беше при мен и извикаха Времето. То се настани удобно и започна да отброява – минути, седмици, месеци, години, една, две, три… И него приех, загърнах го с жилетката си, за да поспре и да си почине, и го хранех с търпение.
Обикнах ги… и вечерта, и мъглата, и студа, и влагата, и болката, и страха, и времето. Така неусетно се научих да обичам. Постепенно всички отстъпиха пред Любовта. Остана само старата ми вехта жилетка, която отърсих от прахта и видях, че това съм Аз-Любовта,… онова, което никой не може да ми отнеме.
Мъглата се превърна в завеса, която като се вдигне виждам светлината на деня. Студът и влагата ме карат да усещам топлината на жилетката си още по силно. А страхът и болката отстъпиха пред магията на настоящия момент и усмивката. Страданието ми се превърна в красота.
Всички изпитания в живота ми, ме подкрепяха по пътя към съзнателния живот, а съзнателен живот без съзнателно хранене няма.
Преоткрих удоволствието от храненето, вълшебния вкус на живата храна, билките и подправките, а водата за мен вече не е сълзи, а извор на живот. Здравето не е само липса на болест, здравето е да откриеш Себе си.
Миглена Георгиева за конкурса “Моят път към съзнателното хранене” 2013.