Здравето е най-голямото богатство.Човек в своя живот минава през какви ли не етапи на развитие. За да живеем добре търсим – по-добра и високоплатена работа,живеем на квартири и мечтаем да вземем кредит за закупуването на собствено жилище, хвалим се с новата кола, с новите дрехи, надпреварваме се кой пръв да почерпи, когато сме с приятели на заведение, ставаме рано, хващаме градски транспорт, който ни закарва до работното място, на обяд хапваме нещо на крак или изобщо пропускаме обяда, вечер пак в този транспорт, който ни оставя на същата спирка, от където ни е взел, купуваме нещо от магазина, което да сготвим на бързо вкъщи, лягаме си като почти не сме намерили време да поговорим с любимия човек и с децата, сутринта ставаме и ежедневието ни минава отново по същия начин. И така живеейки ден за ден забравяме, че в един момент тялото ни отказва да ни слуша, просто не ни се подчинява, вече е болно и безпомощно, пропуските в закуската, обяда и вечерята са си казали своето. Почваме да ходим по доктори, те ни изписват лекарства, които пием известно време, започваме да се оправяме, отново се чувстваме добре, но в един момент болките се завръщат по-силни от преди и тогава започваме да се питаме защо не се чувствам добре, защо нямам предишната работоспособност, защо толкова често се уморявам и все по-често ми се налага да си взема почивка. Значи в системата нещо не е наред. Веднъж осъзнали, че губим борбата с ежедневието, започваме да търсим начини да възвърнем предишните си сили и мощност, да се чувстваме свежи и усмихнати, да се радваме на всичко живо наоколо. Тогава разбираме, че сме изгубили здравето си и търсим начини да го възстановим.
Моят път към съзнателното хранене започна, когато бях загубила почти пагубно най-голямото богатство-здравето. Всичко започна в живеенето ми в стресова среда. Аз прекалено чувствителна, мъжът ми прекалено изискващ, не работех, само гледах детето вкъщи. Той непрекъснато мрънкаше за нещо, всеки ден недоволстваше, с всеки изминал ден храненията ми се разредиха драстично – пропусках закуската, после обяда, докато стигнах до положение да ям само вечер. Излизахме с приятели, като съм си мислела, че всичко е наред, докато… не получих ужасна криза. Зловещо сърцебиене и треперене, мислех, че животът ми изтича от мен. Стана изведнъж, без някакви предварителни признаци, че нещо всъщност не е наред. Стана ми ясно, че ежедневните притеснения и пропускането на храненията са ме довели до дъното. Цял месец не можах да стана от леглото. Започнах да ходя по доктори и всички казваха да се взема в ръце-много е лесно да го кажеш, но как да го направиш като от всеки мирис на храна ми се гадеше и организма ми не искаше да приема никакво ядене. Започнах да чета и да гледам повече предавания, свързани със здравословното хранене. Казах си „ти в опита си да угодиш на мъжа си, съвсем си забравила себе си. Имам дете, което има нужда от мен, трябва да си стъпя на краката“. Със изключителна воля и вътрешна сила започнах да хапвам по-малко храна. Направих си собствен режим на хранене – всеки ден прясно изцедени сокове от плодове и зеленчуци, повече салати, сурови ядки и по-малко готвена храна. Вземах голямо количество течности – вода и билкови чайове. Веднъж в седмицата правя пречистващ /разтоварващ/ ден, разходки навън и сред природата.
Непрекъснато си повтарям, че аз съм най-важният човек на Земята, защото когато сте се отдали на грижите за другия и забравите себе си, после е нужно доста време, за да си спомните, че и ВИЕ сте ЧОВЕК!!! Така е и до ден днешен – уча се да се радвам на малките неща, да ценя здравето повече от всичко друго, спазвам този режим и се чуствам жива отново! Здравето е най-големият ни дар. Трябва да го пазим и да се грижим за него. Нищо не е даденост в този живот, всичко ни е дадено, за да го ценим и да се грижим за него! Това е моята история, незнам дали ще се публикува или изобщо някой ще я прочете, но тя е истинска и е част от нещото наречено Живот!
Jenifer за конкурса „Моят път към съзнателното хранене“ 2013.