Кога се заражда идеята,че искаш нещо? Когато го помислиш,видиш? Когато го осъзнаеш или почувстваш?…
Някъде там-между чувствата, съзнателния разум и желанието започнах и аз. Как звучи само- „Започнах”. А какво всъщност започваме всички, които са избрали духовното, здравословното, чистото, суровото? Не, ние не започваме, ние по-скоро се ЗАвръщаме. Защото това е началото на човека. Да се труди САМ за насъщния си, да се моли и да се радва на съвсем малките неща – като не цъфналата джанка отвън.
Когато на 15 г. помолих родителите ми да ми сготвят супа без олио, сол и готов бульон ме помислиха за луда. А на мен ми беше толкова приятно-знаех, че ям нещо различно. Нещо хубаво. Някак си знаех, че тази храна не ме кара да се чувствам виновна – заради калории, захар или количество. Знаех, че това е моята супа!
Когато отказах да сложа на зелената маруля сол и олио, с ококорени очи ме сметнаха за козичка – тревопасничка такава,която си „рупа” сладко, сладко. Е…повлияваха ми…, но малко. Имаше моменти, в които се връщах към „нормалното” (но не знам нормално за кого?) хранене. Обаче за много кратко. Вече не мога. Имам чувството, че недай си Боже, да трябва да стоя гладна-ще го направя, но никога повече няма да ям „купешка храна”. Напоследък си давам сметка, колко малко неща купувам от магазина. Да не кажа почти нищо. Обичам да ходя ей там, на пазара-при възрастните баби, които се радват да видят хора на възрастта на внуците им. Така правя щастливи и тях, и себе си. И стомаха си.
Да… Всичко е за стомахчето ми. Вече няма нищо по-важно от него. Как еволюирах само?! Което ме радва, много ме радва 🙂 Защото осъзнах, че нито един чисто нов чифт дънки, обувки или сенки за очи не могат да върнат усмивката ми и да ме накарат да засияя така, както качествената храна. И сега предпочитам да давам цяло състояние за храна, органична, био, чиста храна, вместо да се лъжа с „псевдо красотата” на материалните придобивки. И разбрах колко цветен и хубав може да е живота! В това да си напазаруваш плодове и зеленчуци, малко семена… Когато го правя изпитвам радост. Чувствам се жива. Получавам енергия от храната още преди да съм я изяла. Не е ли чудесно? 🙂 Мога да нося старите си дрехи и да се чувствам в тях удобно и по-красива от всякога. Мога да не нося грим, защото кожата ми е красива и без него!…
Забелязвам и друга тенденция, която звучи нормално и логично. С променяне на възгледите на човек се променят неговите мечти и желания. Така например ако преди си мечтаех за онези свръх готини обувки с 10 см ток, сега си мечтая за нов блендер и сокоизтиствачка. Ако преди исках да съм с новите ултрависоки секси обувки, да се кача в джипа си и с тях (защото работя ултраскъпа, престижна и високоплатена професия) и да се прибера в къщата си за 387016219867 хиляди… сега дори когато го пиша ми е адски смешно. Ама наистина смешно! Е да, все още искам да имам пари, но за да отида в биомагазина 🙂 И май искам да отида да живея на село-така ще мога да отглеждам сама храната-всички плодове и зеленчуци, семенца, с които ще нагостявам хората, в моето Новооткрито „ресторантче за Истинска храна”. Това е и мечтата ми сега. Хубава е нали? 🙂
Хубава е. Или поне за мен е такава. Много хубава! Носи ми спокойствие. Носи ми хармония. Искам да запазя тази хармония колкото се може по-дълго. Да не я изпускам. Да слушам вътрешния си глас, които ми казва къде, кога, с кого се чувствам най-добре. Това е моята трансформация. Може би по-скоро емоционална. Осъзнаваща. Но усещам, че е чиста и искрена. Сега благодаря на всичко и всички, на съдбата, на вибрациите и останалите неща, които са ме накарали да реша да премина през това, през тези размисли, грешки, унилост, за да мога да се извися, да се изправя, да осъзная. Също като Феникс. Желая тази промяна на всички и от сърце! Нека тя ни води по пътя. А ние да я следваме.
Янина Станчева за конкурса “Моят път към съзнателното хранене” 2013.