Към децата се отнасяме така, сякаш са възрастни. Индустрията е открила децата като консуматор. Има цяла индустрия за деца. Целият свят на възрастните е преобразуван за децата, така че детето винаги се наблюдава и третира като малко човече.
Искам да погледнем от друг поглед към детето. Валдорфската педагогика се различава от другите педагогики преди всичко по другия поглед към детето. Ние гледаме на детето като на същество, което има собствена биография. Всичко, което човек по-късно преживява е свързано с ранното детство.
Поглеждайки към човека, ние виждаме, че той не е само биологично същество, но той има и една душа. Когато човек израства и духът му израства. Човекът може да се самоопредели и да действа във свобода, но това трябва да бъде подготвено. Човекът е едно духовно същество, което е безсмъртно. Тялото е смъртно, но духът се преражда, той се преобразява. Това, което намираме в себе си е една стара култура, нашите прастари същности – това е нещо вечно, то не се ражда и умира, то се вклинява в тялото. Детето се само познава в тялото и се самоизгражда. От духовния свят идва духовната същност на човека, от физическия свят – физическата същност. Те се срещат, съединяват се, те трябва да се проникнат.
През първите 7 години след раждането на детето, душата работи подсъзнателно в тялото. Израз на това са детските болести. След като преодолее болестта детето е много по-индивидуализирано. Първите детски зъби ги получаваме като дар от родителите, а постоянните зъби са резултат от вътрешната дейност на детския организъм. Много лесно в тази първа фаза могат да се дадат на детето интелектуални задачи. Има много детски градини, където децата се научават да четат на 3 – 4 години. Но силите, които са за израстването се освобождават крачка по крачка. Появата на вторите зъби показва, че тази фаза е достигнала до определен завършек. Смяната на зъбите показва, че този процес е завършен и силите се освобождават за учене. Този духовен процес навлиза все по-рано и по-рано. Ранното четене влошава здравето на децата, когато навършат 9-10 годишна възраст. Ранното обучение отнема от силите за изграждане на зъбите и затова все повече хора имат проблеми със зъбите си в по-късна възраст.
Детето на 6-7 годишна възраст не живее още в нашия свят. То живее в един свят от вътрешни картини и образи. Наблюдавайки играта на децата, особено ако те могат да играят свободно, ще забележим, че на тях не са им необходими играчки. Те ще вземат столове и ще ги наредят един след друг и това ще бъде влак или ще ги подредят по друг начин и отгоре ще ги покрият с одеало или друга покривка и това ще бъде тяхната палатка, а защо не и къща. Само че, много малко майки ще позволят това. Много по-лесно е да се включи телевизор и така няма да има безредие.
Децата идват във Валдорфските детски градини, когато са достигнали определен етап от развитието си. Две неща са особено важни, за да идват децата във Валдорфските детски градини:
I-во – детето да се обслужва само и да може да се пази чисто.
II-ро – до 2-годишна възраст детето говори за себе си така: например – “Ани иска”. Между 2-та и 3-та година то вече казва “Аз”. Детето преживява себе си и отстоява себе си. То не казва “Аз искам”, а по-често казва “Аз не искам”. През първите 3 години детето учи много повече, отколкото през целия си живот. След раждането си, то нищо не умее да прави. Едно агънце като се роди, веднага може да ходи. При човека това продължава много по-дълго. Първото културно постижение на човека това е, че човек може да се изправи със собствени сили в пространството. Когато наблюдаваме едно дете, което иска да стане, да се надигне… И когато детето се изправи ние виждаме сякаш един крал. Никой не може да се движи така свободно срещу натиска на земното притегляне. Антропологически се определя дали едно същество е човек или маймуна по стъпките. Ходенето е първото културно постижение на човека. Погледнете едно бебе, което лежи, ръцете и краката му са пухкави и меки. Когато детето прохожда, костите се втвърдяват и удължават.
Второто голямо постижение на човека е една способност, която никое друго същество не притежава – това е способността да говорим. Способността да изразяваме това, което чувстваме, усещаме, преживяваме. То ва е една социална способност. Чрез езика можем да се свържем с другите. В тялото сме сами, но чрез езика можем да достигнем до другите. Езикът това е един движещ се изграждащ се въздух. Въздухът, който дишам аз, дишат и другите, чрез въздуха се свързваме и споделяме.
Когато детето започне да говори, то започва да пита: “какво е това” и “защо”. Какво упражнява то? То вижда нещо, има възприятие и търси названието на това възприятие, търси точното понятие. Това е третото културно постижение – човек може да познае себе си и света.
Този голям културен прогрес през първите три години става съвсем несъзнателно. До 20-та година тези процеси стават все по-съзнателни. Детето развива своята воля, иска да се катери. То развива ръцете си – сръчност. Бихме могли да кажем, че то е едно действено дете.
Детето учи не като му се обяснява, а то учи като наподобява. То вижда какво правят възрастните, със своята фантазия се вгражда и каквото е видяло иска да го наподоби. Това Валдорфската педагогика използва като основа. Щом детето трябва да направи нещо, учителят го прави, а детето го повтаря. В детската гради на учителката прави нещо стойностно, например реже ябълка на парченца, децата идват и те режат. Или учителката рисува, децата повтарят. Учителката създава една атмосфера, тези действия са толкова стойностни, че детето желае да ги преживее. Ние правим в детската градина неща, които децата непосредствено могат да разберат и усетят. Ще ви опиша един такъв ден. Децата пристигат. В стаята има различни ъгли: в единия ъгъл – място, където се приготвя закуската, в другия ъгъл – кукли, които са много семпло и просто направени. Тази кукла няма лице, но тя може много неща да изрази, защото фантазията на детето вижда в нея всичко. Тя освобождава фантазията на детето. Купените кукли имат едно твърдо изражение. Ако куклата се усмихва, а на детето му се плаче, това може да го обиди.
В друг ъгъл има кошове, в които могат да се сложат различни по големина трупчета, кръгчета, а дори и клони; в друг кош лежат кестени, в друг – шишарки, в друг – цветни кърпи. Децата пристигат и могат свободно да си играят. И сега трябва да се наблюдава какви чудеса изграждат децата. Те строят кули. Това е една невероятна работа, тъй като трупчетата са криви и децата решават как да ги сложат така, че да не паднат. И така детето се упражнява. С усета за равновесие ние се ориентираме в пространството. С този начин на игра детето гради своето равновесие. То се учи много повече ако материала е затрудняващ. Това, което се упражнява в детството, това се отразява по-късно на душевното ни равновесие. Когато имаме математическо равенство – това е равновесие. Основата за създаване на добър математик това е упражняването в равновесие. Кога ние усещаме себе си като самосъзнание? При срещата на света с нашите сетива, ние се учим да усещаме нашите граници. Да развиваме усещането за допир – това е основата за самопознание.
Като погледнем колко обеднява нашия свят. Всички играчки са от пластмаса. Те са хигиенични и леки, но те се усещат по един особен начин. Човек има едно дименсиално усещане. ” Тук съм аз, а тук е света.” В по-късна възраст има опасност, човек да загуби чувството за самопознание.
При нас на запад младите търсят опасност. Те използват “пирсинг” – пробиват си ушите, езика, носа. Тези преживявания те търсят, защото в тяхното детство не са играли с играчки от естествени материали. Когато сте в къщи вземете една шишарка, седнете на стол и със затворени очи се опитайте да я диференцирате. Същото може да се направи и с кестен или парче плат от вълна или коприна. Тези преживявания на допир има детето, когато играе с тези материали.
Малкото дете има недиференциран мозък. Всички тези докосвания са придружени от фини мускулни движения. Тези възприятия въздействат върху мозъка. И така през първата част от заниманията децата имат свободна игра с естествени материали. През втората част – игра в кръг. Учителката събира децата и се пее и играе според сезона. Повтаряйки това, което прави учителката, детето се вживява в хода на природата. Например през лятото – цветя, слънце, дъжд, птички, пеперуди – описва се всичко с малки стихчета и песни. Детето се учи на водещи движения, тъй като е още несръчно. Всичко това се изразява с образи, с при казки, с истории, за да може детето да употреби фантазията си. Има приказки за великани и джуджета. Великаните са с дълги крайници и малка глава, а джуджетата – с къси крайници и огромна глава. В главата са сетивните органи, там сме будни, а в органите на веществообмена и крайниците ние спим. Джуджето е будно, прекалено виждащо и знаещо, докато великаните са силни и глупави. Човекът се намира по средата. По този начин човека може да бъде много добре опознат.
Към дейността на една Валдорфска детска градина спадат освен разказване на приказки още правене на кукли; тук трябва да има също градина с цветни лехи на които да работят децата; да има пясък, да има вода, където да цапат. За по-големите да има работилница. Може да се каже, че Валдорфската педагогика създава една атмосфера към която принадлежи и учителката и тя трябва да създава това, което детето да може да наподобява. Светът не се възприема само външно, а и морално. Детето възприема цялата морална стойност на света. Детската учителка трябва да работи върху себе си, за да може да бъде все по-добре наподобявана. Тя трябва непрекъснато да се усъвършенства.
Лектория по валдорфска педагогика, изнесена от 3 до 5 декември 2001 г. Стара Загора. Тези лекции са написани по записки на Д. Дюлгерова и К. Гойчева – Абаджиева. Симулативен превод – Таня Вернер.