fbpx

Валдорфската педагогика, приложена в развитието на юношите при интеграцията им в света на възрастните – доц. Елизабет Берингер

валдорфска педагогика

Когато говорим за младежите, искам да насоча вниманието ви към това, което става с детето, когато преминава от една към друга възраст.

Детето преживява една голяма криза. Тя се нарича пубертет. Пубертета има няколко различни аспекта. Единият е биологическото развитие. Наред с това се развива и неговата душевност. Опасността идва от там, че тази фаза може да бъде сведена само до биологическото развитие. Между 9,5-10 години започва тази голяма криза, която във Валдорфската педагогика наричаме “Рубикон”. Това е като река, която детето трябва да премине. Детето е излязло от рая. Всичко, което казва учителя, то възприема безкритично. Но в тази възраст то разбира, че е нещо отделно от света и тогава то се чувства много самотно.

Идва момент, когато детето се самоутвърждава. От този момент то поглежда от различен поглед и има собствена позиция. Това е свързано с криза, но е свързано и с чудесно преживяване. Някои хора много впечатляващо са преживели това и те описват много изразително тези преживявания. От една страна децата преживяват отделянето на света от себе си, а от друга страна те поглеждат със собствен поглед на света. Външно също се променят. Крайниците се удължават, те не знаят какво да правят с тях. Тялото става тежко, те бързо се уморяват. Това е белег не само на полово, но и на едно общо съзряване. Не се различа ват само половете, душата също е различна. Момичетата стават кокетни. Те забелязват, че са шармантни и се възползват от това. Бащите много лесно са въртени на пръст от дъщерите си, учителите – също, особено ако са млади. Нужно е учителят в такива случаи да подхожда с чувство за хумор. Не бива децата да бъдат наранявани, а с хумор да им се покаже докъде могат да стигнат. Момчетата се затварят в себе си. Те са по-плахи и не желаят да разговарят как се чувстват. Те се затварят в стаята си и се обгръщат в таралежова кожа. Най-често си слагат слушалките и слушат гръмка музика. На 10 години момчето не прегръща вече майка си, не иска никой да се докосва до него, затваря се в себе си.

Какво става с душата. Вече споменахме, че на 3 години се появява чувството за самосъзнание, то казва за себе си “Аз”. И сега настъпва една нова фаза. Младият човек е много раним и търси от вътрешния си център отношение към света и това понякога боли. Както охлювът свива рогата си при допир, така младият човек се затваря в себе си, както таралежът се свива на топка с бодлите навън. Това е фазата, която младият човек трябва да преживее. Детето развива свой собствен чувствен свят и колкото е по-развит този свят, толкова повече можем да кажем, че този свят е по-пълен.

И сега излиза една нова способност. В долните класове учениците имат един учител. И той съпровожда учениците до фазата на пубертета. Естествено има и учители специалисти. От 9-ти клас има само учители специалисти. Докато до този момент детето е възприемало света като нещо хубаво, нещо интересно, сега се появява желанието света да бъде разбран и преживян. Затова тази фаза е много важна. Учителят трябва така да представи света, че младият човек да мисли сам и да израсне от собственото си познание. Това се отнася не само за интелектуалните предмети. Учи се математика, физика, химия, литература и т.н. на ниво гимназия. Към тях се прибавят предмети, които изискват сръчност, умения и разбира се предмети по изкуство.

В нашия свят имаме йерархична структура. Най-отгоре са професорите, по средата занаятчиите и индустриалците, след това селяните и работниците и най-ниско домакините. Нашите училищни системи са изградени по тази йерархия. Който е останал само селянин или домакиня, той усеща себе си силно онеправдан. Това създава климат на неравноправие. Това се отразява и върху заплащането.

Какво правим във Валдорфските училища в горния курс? Учениците имат много учители по предмети. За пазва се преподаването на епохи от по 2-3 седмици. Например химия, след това нова епоха по история, след това немски език или литература. Паралелно се преподават предмети, които постоянно се изучават, например чужди езици, спорт, музика трудово обучение и др.

В 9-ти клас учениците правят 4 седмици практика в селски двор. Те съпреживяват работата в селското стопанство. Почистват се оборите, носи се сено, копае се, пече се хляб. Те се включват в цялостната работа на един селянин. Те не могат да кажат сега съм уморен и не мога. Няма събота, няма неделя. Те виждат какво става в селското стопанство, участват със собствени сили и накрая пишат отчет.

В 10-ти клас – също практика 4 седмици в занаятчийско предприятие по собствен избор. Например в хлебопекарна или шивачница или при дърводелец и т.н. там се учат как работи и живее занаятчията и какви проблеми има. Съпреживяват всичко това и накрая пишат дневник. След практиката написаното се обсъжда.

В 11-ти клас – практика във фабрика на поточна линия, в болница като санитари или в старчески дом – по избор. Тогава учениците стоят по 8 часа всеки ден на поточната линия и правят еднообразни движения. По този начин съпреживяват какво означава да работиш в една такава фабрика. Ние никога не се замисляме за хората, които са направили предметите с които си служим ежедневно. Или работят в болница и виждат какво е необходимо да се прави, за да се помогне на хората. Те съпреживяват тази социална действителност. Това също трябва да бъде описано и обсъдено. Така у младежите израства едно чувство за социален живот.

В Германия и Швейцария имаме едно замиране на селячеството. Генерацията на селските чифликчии замира. Децата не искат повече да се занимават със селско стопанство. Там, където това се възобновява и идват от града млади хора, това са бивши валдорфски ученици. Тези преживявания от практиката се превръщат в мотив за връщане към земята и към природата.

Във Валдорфското училище има и 12-ти клас. В края на 11-ти клас всеки ученик си избира една годишна тема, той си търси ментор, с когото да обсъжда проблемите си. За една година всеки ученик подготвя една малка изследователска работа. Това трябва да бъде писмено описано и обществено да се защити. Например:

  1. Алтернативна енергия. Изграждане на къща със соларно отопление.
  2. История на танца “фламинго”. Пише се книжка и се представя танца.
  3. Руска литература. Пише книжка, която може да бъде внедрена в училищното обучение.
  4. Някой прави стан и подобрява технологията на тъкане.
  5. Друг създава нов компютърен език.

Могат да се избират най-различни теми. Те са на различни нива, защото децата са с различна интелигентност.

Защитата продължава няколко седмици. Помещенията са препълнени с интересуващи ги хора. Две седмици предварително книжките са предоставени за ползване от всеки, който се интересува. Това е голям празник за ученици, учители и родители.

Във Валдорфското училище никой не може да остане. Няма цифрови оценки, а всеки ученик получава описателна оценка от 2 страници, която е доста реална. Всеки учител описва как ученикът се е развивал. Описва се много положително, отразяват се и слабостите, но винаги се щади детето – тук са твоите слабости, тук трябва да се поработи. Тази оценка е винаги в съотношение с детето, а не с някакъв абстрактен модел. Например двама ученика, единият от които има трудности с езика, но много се труди, учителят ще го похвали, а другият е много по-добър, но мързелив, учителят му казва: “Ти трябва да направиш повече.” Винаги учителят трябва да има реален поглед, децата да не бъдат подценени, но да не бъдат и надценява ни. Учителят трябва да бъде ориентиран към възможностите и способностите на детето. Да се поощрява старанието на ученика. Например по математика някои ученици могат да преподават дори по-добре от учителя си и те трябва да помагат на по-слабите. Добрият ученик трябва да разбере, че за да се върви напред, той трябва да помага на по-слабите си съученици.

Във Валдорфските училища се преподават равностойно както интелектуалните, така и другите предмети. Така всеки може да изяви в своята област. Това, което е заложено в детето, трябва да му се даде пространство за развитие. Огромно значение се отдава на езиците. В държавните училища не се учат стихове, а литература се изучава само в кръжоци. Във Валдорфските училища се обръща голямо внимание на литературата. “Фауст” се учи само при нас. Децата се учат също да говорят на сцена . Имаме месечни празници няколко пъти в годината. Цялото училище се събира, идват и родителите. Учениците показват какво са научили в училище. Един от класовете показва евритмия, друг – спорт, трети – английски език и т.н. Така децата се учат да показват какво са научили, а малките съпреживяват това, което знаят големите и искат и те да го направят. Децата играят малки театрални пиеси и ги представят на родителите. По-големите представят пиеса на един от чуждите езици, които изучават. В края на 8-ми клас се разучава пиеса – класическа драма, например “Вилхелм Тел”. Класният ръководител предлага пиесата, децата я разучават. С учителя по трудово изработват костюмите, а с учителя по рисуване – декорите. И накрая се представят. Това е връхната точка, тъй като досега детето е живяло в една общност, а сега стои само на сцената и преживява своята роля. След това заминават с учителя на екскурзия. Сега те могат да преминат като една социална общност в по-горен клас. Валдорфското обучение завършва в 12-ти клас с работата, която се подготвя и представя публично. Към това има също и театър. Представя се комедия, а много често и модерна пиеса. Много често учениците сами си избират пиесата, сами си правят костюмите и декорите. Следва представя не и отново екскурзия.

Към това се добавя още една година – 13-ти клас – матури и изпити за университети. Процентът на Валдорфските ученици приети във висши учебни заведения е по-висок, отколкото завършилите други училища. По предметите по изкуства успеваемостта е много висока, при интелектуалните предмети разликата е по-малка. Във Валдорфските училища учениците получават много по-широки възможности.

Когато едно дете е в пубертета или е на 16 години, то е заето със себе си. Появява се и първата любов и това е много по-интересно от училището. Има фази, когато училището не е вече интересно, но това не е проблем ако детето успее да изплува. Има ученици, които са доста заспали. Замечтано минават 9-10 години през училище и накрая не могат да вземат изпитите и ставайки 17-18 годишен изведнъж им светва лампата, изведнъж започват да се интересуват. Един мой ученик едва в 12-ти клас се събуди и направи чудесна работа по алтернативна медицина, за която получи най-високата награда, а сега си пише докторската си работа. Учениците винаги имат такива фази и когато се развиват техните творчески възможности, пубертета не е проблем. Ние говорим не толкова за секс теми, а говорим за зрялост, тъй като човек от собствените си разбирания развива собствени интереси. Интересът не означава друго освен – аз обичам света, а любовта към другия пол е само една част от възможността да се обича света.

Въпрос: Изучава ли се нещо от Щайнер във Валдорфските училища и стават ли след това антропософи учениците?

Отговор: Не. От Антропософията и от съдържанието и е развита методиката на преподаване и от антропософското разбиране за човека учителят черпи знание и вдъхновение за преподаването си. Децата не чуват нищо за Антропософия, но тя прониква в тях. Когато понякога ученици от 9-ти – 10-ти клас питат какво е това Антропософия, учителят им отговаря. Ако има интересуващи се ученици, те си създават кръжок и изучават Антропософия, но сред тях няма учител, те сами се занимават.

Въпрос: Има ли компютърно обучение?

Отговор: В детската градина и началния курс няма. В горния курс се обсъждат математическите принципи на компютъра и когато има това разбиране, учениците сами си строят компютри, сами си ги програмират и сами си ги използват. Едва тогава ползват готови компютри. Учениците учат и компютърни езици. Всичко, което учат трябва да го познават от основи. Например, когато се учат да карат кола, трябва да познават устройството на колата.

Въпрос: Колко ученици учат в един клас?

Отговор: В Германия – средно 36 ученика в клас. Не е препоръчително да бъдат по-малко, заради социалния въпрос. Но това не може да се осъществи във всички страни. Когато класовете са малки, то училищата икономически не могат да се развиват добре.

Въпрос: Кой може да стане валдорфски учител?

Отговор: Валдорфски учител може да стане само този, който пожелае. Във Валдорфската педагогика се прилага принципът на свобода.

Въпрос: Така както посочвате предимствата на Валдорфските училища, бихте ли посочили 3-те щети, които понасят децата в държавните училища, в сравнение с Валдорфските?

Отговор: Не може да се каже, че другото е лошо. Това зависи от учителите. Държавното регулиране на педагогиката, това е смърт за педагогиката. Учителят би искал сам да отговаря за обучението и възпитани ето на учениците си. Той ги познава и трябва да изгражда урока си така, както те искат от него. Когато държавата поднася готови програми, учителят не може да се съобразява с учениците си. Валдорфското образование е съвместна работа между родители и учители. Всичко, което идва отвън като държавно вмешателство, това е един вид ограничение. Тези родители, които могат и искат, трябва да им се даде възможност да помагат.

Въпрос: Има ли статистика на нервните заболявания в държавните и Валдорфските училища?

Отговор: Нямам информация, но мога да кажа, че Валдорфските ученици не прекъсват поради нервни заболявания, а и числото на зависимите от дрога е много по-малко.

 

Лектория по валдорфска педагогика, изнесена от 3 до 5 декември 2001 г. Стара Загора. Тези лекции са написани по записки на Д. Дюлгерова и К. Гойчева – Абаджиева. Симулативен превод – Таня Вернер.