Скритата мъдрост в традициите: Обелката на ябълката

Обелка

Благодаря ти, Таня!

Писмото ти ме зарадва и понесе в красиви мисли и  състояния.  Благодаря ти 🙂

Ето днес е вече четвърти ден от този житен режим 🙂 и отново се  радваме на събуждащите се семенца.

Искам да ти разкажа нещо, което се случи тези дни в Жеравна. Заедно всички започнахме да правим житния режим – брат Иво, Лиляна, Захари, които познаваш и Тодор, който не познаваш. Той е една светла душа, изпълнена с доброта и желание за помощ. Той за пръв път прави житен режим , но за това ще ти разкажа по-късно. А сега, моля, ела мислено с мен в Жеравна, в къщата, която наричаме Добродом. Чуй вятъра вън, представи си белия сняг, опитай се да усетиш топлината на печката. Представи си и нас всички – седнали на масата. С купички лимец, ябълка и орехи. Молитвата е казана и вече пристъпваме към ядене. Радостен миг… и в този момент Захари ни разказва, че имало такава традиция като някоя мома се задоми в новата къща да я гледат като бели картофи или ябълки – колко са дълги обелките. Колкото по-дълги, толкова по-добре се мислело за нея… В същото време всички белим ябълките за режима. Замислих се над това. Закуската привърши и всеки отиде да работи каквото стоеше пред него. За обяд гледам на масата – някой оставил две много дълги обелки. Захари дойде  и се  посмяхме. Аз вече знаех, защо това е важно, в мен се беше проявила идеята, че момата всъщност това е човекът, навлизащ в живота. А дължината на обелката всъщност говори за това, с какво старание и внимание разкрива същността на нещата. Беленето – това е процесът на познанието, на достигане на същността. Обелките и момата са само символи на едно древно знание и напътствие.

 

Калоян Гичев, откъс от писмо д-р Таня Грандева,  2 февруари 2013 г., София.