И как чудно всичко това се случи така, че сега да може да го споделя тук, в момента в който ще започнем да отправяме поглед и мисъл към същността на покълналите семена. И ще трябва да сме много внимателни как я разкриваме – нито бавно, нито бързо, а отмерено, танцувайки с познанието, с целия трепет и чувство на човек застанал пред едно тайнство – тайнството на семето, тайнството на покълващото и израстващото семе.
Все още в мисълта ми е и тази представа, на която писмото ти ме наведе – за последната Паневритмия, която танцувахме на Рила тази година – на поляната до езерото Чистотата, под връх “Харно ми е”. Още помня онази радост и музиката на Йоанна Стратева и Петьо Цанов. Толкова хармонично и слънчево. Като че ли някой ангел държеше лъка на цигулката на Йоана Стратева и от там излизаха най-чудесните звуци. Благодаря ти, Таня. А тази музика, тя сякаш струи и от мъничките житени зрънца, защото е музика на Живота, музика на Духа. В семенцата, в събуждащите се семенца е и музиката на Живота. Тези мили семенца, които носят даровете от Слънцето.
Нека отидем още малко в това пътешествие, да разкрием още мъничко от същността на семенцето. Разбира се, знаейки, че все пак цялостно то ще остане неразкрито и ще разкриваме все повече и повече от неговите тайни. И въпреки това ще останат безброй загадки, защото в него е живота, а животът далеч не може да разкрием изцяло. И това е част от красивото му очарование! Понякога разкритите неща са неразбрани, а неразкритите – разбрани.
Семенцето носи живот – та само над тази мисъл можем да разкриваме и разкриваме, да черпим тайни и вдъхновения, да откриваме законите на природата и космоса. Зрънцето е голям малък учител 🙂
Освен живот, семенцето носи и вяра. А какво е вярата? Вярата е едно широко понятие, но нека подходим буквално. Вяра или вера има две срички -“ве” и “Ра”. И ако втората сричка означава Слънце, светлина, то първата носи смисъла на вричам се, обещавам. Произхожда от глагола “вети се” означава вричам се, обещавам. От там и думата “завет”.
Семенцето, малкото, мъничко семенце носи живот и вяра. Живот и обещание към Слънцето. Обещание да възраства, да расте и да възкръсва. Обещание към Слънцето и към Слънчевия Дух слязъл на Земята. И колко чудно и прекрасно е в семенцата да открием тази тайна, да опитаме това с Душата си, да усетим живота, който семенцето носи и неговата вяра. Вяра да расте – ако е в земята – към Слънцето, а ако е в нас да внася стремеж към Слънчевия Дух слязъл на Земята и слял се с нея – Христовия Дух. Благодарим ви, мили семенца. Благодарим ти, Господи за всички блага, които ни даряваш благо.
Калоян Гичев, откъс от писмо д-р Таня Грандева, 2 февруари 2013 г., София.