“Житните зрънца и готовият хляб представят две книги: първата е напечатана от самата природа; в нея думите са наредени в естествен, правилен ред. Втората книга е печатана от човека. В нея думите са разбъркани, с цел да се предаде мисълта на някой автор. Много такива автори има, които са напечатали в голямо количество свои книги. Първата книга има и форма, и съдържание, и смисъл, а втората има форма и съдържание, но смисъл няма.
Сега, запишете си следното:
Само светлите мисли, светлите чувства и светлите постъпки водят към Бога. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.”
Откъс от “Разнообразието в живота” – беседа от Учителя, държана на 19 май 1933 г. в София, Изгрев.
…
“Казвате, че трябва да се готви добре. – Това е вторичен процес. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш и тогава да го ядеш? Яж сурово жито! – „Как ще ям сурово жито и сурови храни, изобщо? Животно ли съм, да ям сурови храни?“ – Като ядеш печен хляб, стана ли истински човек? Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. През колко ръце минава житото, докато стигне, като хляб, във вашата уста! Идете в някоя фурна, да видите как се приготвя хлябът.”
Откъс от “Великата разумност” – беседа от Учителя, държана на 23 септември 1932 г., София, Изгрев.