Тези думи често украсяват мислите и сърцето ми. Няколко години в стаята ми стоеше окачена снимка на изгрев от Рила и отдолу пишеше точно това:
„Най-реалното за ученика, трябва да бъде стремежът му към идеалното.“
Така чудесно Учителят го е казал. Най-реалното трябва да бъде стремежът.
Стремежът към идеалното трябва да бъде най-реалното, не друго, а самият стремеж. Това е ключ и той отваря много врати.
Прекрасни са миговете-вечности, в които това е така. Умът се изпълва със светлина и става РАзум, сърцето трепети и обича. Прекрасно разширяване, полет и радост. Най-реалното – стремежът към идеалното.
Понякога е толкова лесно, нищо не е необходимо, само любов. Тя е достатъчна, стремежът е важен. Той е процес и винаги жив, не форма, а поток и винаги сега. Стремежът към идеалното.
Благодаря ти, Господи, за това, че мога да помисля тези неща, да ги напиша, да зарадват разума ми, да изпълнят сърцето ми. Благодаря ти, че мога да пожелая най-реалното за мен да бъде стремежът ми към идеалното, към Теб. Благодаря ти, че стремежът няма начало и край, преди и после, а е безкрайно сега. Води ме, Господи в Твоя път на Любовта!
Калоян Гичев, 9 май 2013, Жеравна.
