През 2009 г. Нанси Роумър, професор по психология в Бруклинския колеж, решава да организира в Ню Йорк еднодневна конференция за храна и устойчивост. И остава изненадана – на конференцията идват 3000 души. Роумър решава да се възползва от този интерес към темата и създава коалиция, която да организира сериозен дебат и действия в тази насока. Основният въпрос е как да помогне на хората да разберат връзките между начина на отглеждане на храната, начина ни на хранене и начина, по който се чувстваме, както на лично ниво така и в обществото като цяло. Роумър основава Brooklyn Food Coalition, организация с демократично управление, която отново свързва хората със системите за производство на храна.
От 2009г. Роумър и останалите членове на коалицията се фокусират върху различни, свързани с храната, проблеми в Ню Йорк, като действат квартал по квартал, обучават жителите и им помагат да открият своето място в движението за устойчиво хранене. Дозуър разговаря с Роумър за дейността на Brooklyn Food Coalition. Според Роумър големите промени в политиката могат да започнат от нещо толкова елементарно, като да си откъснеш зрели домати от общностната градина.
Защо създадохте коалиция, която се занимава с въпроси, свързани с храната?
Роумър: Всичко започна от собствения ми интерес към това как обикновените хора могат да участват по-активно в обществото. Бях си взела една година почивка от работа и през това време пътувах из Латинска Америка. Там научих много за гражданските движения, свързани с различни ресурси, като храна, вода и енергия. Бях изключително впечатлена как хората успяват да се организират по квартали или цели общности; как създават коалиции, които водят до значителни политически промени и правят правителствата много по-отговорни. Когато се върнах в САЩ, имах усещането, че много американци нямат понятие за системата за производство на храни, която сме създали тук и която се опитваме да наложим и на останалия свят.
Каква е целта на Brooklyn Food Coalition?
Мотото ни гласи „Промяна на хранителната система в Бруклин квартал по квартал”. Част от това, което се надяваме да постигнем, е създаването на усещане за общност и повишаване на способността на хората да излъчват свои лидери и да развиват свои проекти, които ще подобрят ситуацията с храните в собствения им квартал.
Разкажете ни повече за дейността на Brooklyn Food Coalition.
Събираме хора от квартала и се опитваме да ги привлечем да посетят някоя от нашите срещи. Изпращаме един от организаторите си и се опитваме да разберем какво би проработило в съответния квартал. Често започваме с организиране на вечеря, образователен проект, прожекция на филм, разговор за производството на храни, подкрепа на местния хранителен кооператив, съвместна работа с общностната градина, градската ферма или фермерския пазар.
Това, което предлагаме, е помощ при самоорганизирането и търсенето на варианти, които работят: как можем да накараме нещата да се случват, как можем да приложим на практика плановете, как да доразвием вече постигнатото. Това включва множество проби и грешки, свободна комуникация и популяризиране на идеите.
По какви проекти работите в момента?
Тази вечер ще участвам в практически семинар в подкрепа на родители, които искат да променят храната, която децата им получават в училище. Имаме мрежа от 75 човека, които работят по този проект. Имаме и проект за създаване на карта, която описва до какви източници на храна имате достъп във вашия квартал. Опитваме се да открием различията между отделните квартали.
Какви хора участват в коалицията и защо мислите, че се присъединяват към нея?
Смятам, че за много хора основната причина е здравето. Има истинска епидемия от наднормено тегло и диабет, а това до голяма степен е свързано с порочните практики и привлекателните реклами на хранителната индустрия: както бързото хранене, така и напитките. Агробизнесът постоянно лобира пред Конгреса за субсидии за производството на огромни количества жито, царевица и соя, които присъстват в почти всички бързи храни и полуфабрикати, които купуваме.
Друга причина, поради която хората ни подкрепят, е устойчивият начин на живот и климатичните промени. Една трета от всички парникови газове се отделят от хранителната индустрия. Бихме искали да се развие повече местно и органично производство. Желаем правителството да подкрепя органичното земеделие, а не огромните ферми, отглеждащи непрекъснато наторявани монокултури, от които не се нуждаем.
Третата причина е социалната справедливост и правата на земеделците. Около два милиарда души по света са заети в хранителната промишленост – фермери, преработватели, търговци на дребно, ресторантьори – и голяма част от тях получават много ниски заплати и работят при лоши условия. Бихме искали това да се промени.
Какви осъществими промени могат да подобрят хранителната индустрия?
На един скорошен форум говорихме за това, че трябва да накараме местните общини и правителството да осигуряват повече местни храни. Всеки работен ден Ню Йорк осигурява един милион порции храна. 860 000 от тях са предназначени за училищата – това е доста голяма покупателна сила. А основният критерий при избор на доставчик е ниската цена. Но ако можем да ги убедим някакъв малък процент от тези храни да идват от местен източник, а следващата година този процент да е малко по-висок, по-следващата – още малко по-висок и т.н. това може изцяло да промени земеделието в региона.
Постепенно тази промяна ще доведе и до създаването на повече преработватели предприятия в Ню Йорк, а това ще донесе и нови работни места и ще се превърне в двигател на местната икономика.
Как би изглеждала според вас идеалната хранителна индустрия?
Бих искала цялата система да е местна. Искам градските ферми да произвеждат възможно най-много храна, а около градовете да има пръстени от земеделски земи, които помагат за намаляването на транспорта на земеделска продукция. Бих искала да имаме политика, която подкрепя местните и регионални фермери, както и да се сложи край на субсидиите за земеделие. Иска ми се крупните земеделци да нямат толкова голямо влияние в обществото.
Бих искала да видя една промяна в съзнанието, която помага на хората да проумеят собствената си сила в определянето на това каква храна ядат и как се произвежда тя. Това може да бъде постигнато само чрез едно гражданско движение. Мисля, че когато хората станат по-активни, когато започнат да виждат собствените си съседи на фермерския пазар, когато заработят в градската ферма и видят колко им е интересно на децата да отглеждат домати на терасата, те наистина ще се почувстват обвързани от една по-голяма идея.
Източник списание “Органично”.