🙂 Спомням си като бях студент в Софийския университет, казваха, че съм женен за Йога 🙂 Наистина имаше периоди, в които всеки ден ходех на Йога и разбира се, практикувах в къщи.
Спомням си първият път в залата по Йога. Спомням си онази чистота, въодушевление и прекрасен свят, който се разкриваше, когато бях на вълшебното килимче.
След това са били хиляди пъти. Къде ли не – с вълшебното килимче, търсещ връзката.
Йога е път към Бог, самата дума означава връзка. Връзка с Божественото, с Бог, с Висшето, връзка с Любовта, Светлината, Мъдростта, Истината. Йога е наука за свързването. И в този смисъл тя никога не започва или не завършва. Тази връзка се осъзнава и се разкрива постепенно. И ако човек постъпва като добър градинар – тя ще расте и ще дава плодове.
Методите за йога са безброй и както казваше в някои съботи Венцеслав Евтимов, при когото ходех на Йога: „Няма йога за всички, има йога за всеки“.
Харесвах да ходя при Евтимов на йога. Радостта да отидеш в залата по йога и да се потопиш в света на търсенето беше чудесна 🙂 Разбира се, в един момент човек се опитва да вложи йога в целия си живот – като ходи, като работи, като се храни, като живее. Йога е връзката с Любовта и как би могъл човек да не я желае и да не се стреми към нея постоянно. Това е толкова естествено.
От Станко Станков и от Венцеслав Евтимов съм научил чудесни неща, те са едни от прекрасните светли същества, с които ангелите ме срещат и насърчават да вървя. Това са подаръци от Небето – когато те срещнат с душа, с която може да си предавате любов. Скъпоценност е вложена в думите предадени ни от Учителя (Петър Дънов): „само Божията Любов е Любов“. А човешката любовта е проявление на Божия Любов 🙂
Стъпвайки в залата по йога, вече бях вегетарианец и бях започнал с прочистванията и всичко чудесно се разгърна и разцъфтя.
Йога за мен не бяха асаните, нито пранаяма, нито концентрацията и опитите за медитация. Това бяха все методи за свързване, все методи за Йога. Методите са многобройни и многообразни (слава Богу!) и някои са подходящи за един, а други за друг. Методът не е йога. Имаше една статия от Свами Читананда, в която той обясняваше как Йога не може да бъде постигната с определена програма, няма механичен път към Бог. Програмата е полезна, упражненията също, това е необходимо, но не достатъчно. Парамаханса Йогананда пише в „Автобиографията на един йогин“ – не се задоволявайте с медитациите, докато не постигнете Бог!
С времето тялото ми стана по-гъвкаво, по-чисто, по-енергично, по-леко. Древните китайци казват „здравето е това състояние, което спомага провеждането на Духа.“ В този смисъл станах и по-здрав. Получих безброй богатства и дарове в пътя на Йога. И исках да споделям тези дарове, защото те са достъпни, има за всеки, който поиска. Единствено е необходима воля, но не воля като упорство, а воля като любов. Да възлюбиш всичко това и тогава всичко е лесно, естествено, леко приятно и толкова прекрасно! Красиво е да станеш по тъмно, да гледаш изгрева или да запалиш свещ, да се свържеш с Бог, който живее в нас.
В залите по йога се срещнах с чудесни души 🙂 с които споделяхме път и усмивки.
От Венцеслав Евтимов учех и възприемах. В него виждах практика и отдаденост, сърдечност и светлина. Една душа, която ме учеше по чудесен начин 🙂 Дар е да имаш пример, при когото чувстваш сливане между думи и дела. Чудесно е да има някой, който да утвърждава доброто и морала с думи, и с дела. Виждах зад строгостта сърдечност и искрящи очи.
Йога е широко понятие днес. Дори класическа йога, днес може би няма. Защото според Патандажли, който записва учението на йога, така както стига до него: „йога е унищожение на модификациите на съзнанието“. Това днес далеч не е идеал. Ние не искаме да унищожаваме съзнанието си, а да го разгръщаме, да го разтваряме и то да разцъфтява. За нас, то вече не е пречка и отделяне от Божественото, а обратно – средство за издигане. За разлика от старите адепти, ние ценим света, ценим чувствата, трепетите. Не гледаме на света като на илюзия, а по-скоро като проявление на Бога. И как да не се изпълниш с най-прекрасни мисли и светли чувства, когато си сред Природата. Как бихме могли да погледнем на нея като на илюзия и с пренебрежение да отвърнем вниманието си. Та тя е толкова красива, чудесна, пълна с мъдрост, бликаща живот.
Вече сме в друга епоха. Вече Земята е приела Слънчеви Дух и той е навсякъде. Разгръщаме съзнанието и се стремим да въплатим Любовта и Мъдростта в живота си – тук. Не там горе, а тук днес и сега. И колко е прекрасно, че съвременните йоги следват това. А в лицето на Шри Ауробиндо, Йога е намерила още по-прекрасна и в тон със съвремието форма.
Йога е връзка с Божественото, а не методите. Методите са инструменти, но не и целта. Те са четките на художника, а неговата цел е картината. Четките не са самоцел, те имат смисъл да претворят разумността, да открият Светлото. И има безброй четки и бои. Всеки сам е една прекрасна картина, която е в процес на рисуване, а художникът е Бог.
В пътя на Йога, който не е започвал и не е свършвал в смисъла на това, че йога е връзка с Бог, дойде прекрасен момент, в който чух за Учителя и се докоснах до словото му. Сега го наричам Учителя, в началото го наричах „Дънов“, после „Онзи с беседите“. Независимо от това, аз влагах все онзи светъл трепет. Изпълвах се със Светлина и Любов, очите ми се пълнеха от това. Учителя 🙂 този, чрез който Бог ме учи и ме води в Пътя си. Благодаря ти, благи Господи! Благодаря ти, Учителю, благи!
Практикувах йога и четях Учителя. Душата ми се радваше 🙂 Имах най-хубавото – вдъхновението и стремежът. Всичко беше чудесно. Постепенно все повече се хранех със словата от беседите, в мен затрептяваха нежни и светли струни.
Отдалечих от онази форма, която сега се нарича йога, започнах да правя упражнения от Учителя и да играя Паневритмия. Разделението е в думите, а душата е един танц, преливащ и разгръщащ. Танц към Бог. Танц в любовта и светлината.
Благодаря ти, Господи за всичко, което си ми дал и си ме научил.
Пътят на връзка не започва и не завършва. Ние винаги сме свързани и разкриваме и осъзнаваме тази връзка. Води ни, Господи в твоята Любов!
Калоян Гичев, 10 май 2013 г., Жеравна.
