Мина половин година откак сме на Жеравна с брат ми. Епоха след епоха протичат, ери се нижат. Човек накъдето и да се обърне уроци. Назовахме градината „Мирна“ – да са мирни дните ни. Красиво е да виждам как расте светлината всеки ден. Ние отглеждаме Светлина. Благодарност за помощта на всички видими и невидими помагачи – да живееш истински значи да помагаш. Не вали и е сушаво. Слава на Бога! Не бойте се всяка липса ни учи на смирение. Вечер като обикалям с лейката и кофите все си мисля за капчицата и нейната сила. Миналата година в градина „Вита“ пусках капковото напояване, а днес се разхождам напред назад из градината – да нося водица. И тази година растенията са някак … специални. Хубаво е да отвориш очи и да видиш цялата невероятност наоколо. Да питаш, като децата, да О! питаш всичко. Вървим по пътя си, учим, зреем… Накъдето и да се обърнеш Любов! Да се молим върху най-важното!…
Чесън – истински – лилавеещ и дребен.
Тиквички.
Поливане с кратунка. Когато загребвам от кофата, чува се едно бълбукане в самата кратунка – пее, ромони.
Доматито.
Клакласическа” лехичка Дръвче, около,което расте магданоз, лук, домати, турта и невен. В дъното се вижда сламеното ми ложе, когато спа в градината.
Каменни лехи – когато имаш камъни, не е необходимо да имаш каменно въображение.
Лобода, копър, чесън, рукола. Сенчестата пазва на трънката. От този май вече гледам другояче на сенките в градината.
Спа-нак за спа процедури.
Хотел “Прохлада” за калифорнийските червеи. Тошко, дано си доволен! Когато им слагахме храна, Жоро рече: Ей това е да те затрупат с храна.
Керемидална
Краставици, царевица, тиквички. Надявам се забелязва се, че тази година садим по-рехаво.
Поливната ни система. Малко мъкнене се получава, но водата е от слънцето загрята.
Цариградско грозде
Спанак
Марулки
Шизандра, гулия, кремав божур.
Просто да видите в каква обстановка работим!
Инките кой ги е учил все пак?
брат Иво