🙂
Днес ми се случи нещо прекрасно. Днес ми се случи нещо, което ме натъжи.
Разделяхме се с един човек, един чудесен човек, в който видях доброто, красивото с очите на любовта. Усетих сърдечността и обичта в него. Зарадвах се и благодарих за него и за тази среща.
Може би ще го срещна пак, а може би не. Това е второстепенно, радвам се, че съществува такава душа и проявява светлината. Всички хора са свързани в любовта. Раздявалата е само извън любовта. В любовта всичко е свързано и прекрасно.
На раздяла не се ръкувахме, нито прегърнахме. Имаше доста хора и той ни махна. И в този момент погледът ми се промени. През очите ми някак му изпратих всичко най-добро и нежно в мен. Най-съкровеното, най-свидното и милото. Беше толкова хубаво и красиво.
А тъгата дойде от това, че не правя това през цялото време. Не всеки поглед е такъв. Благодаря за всички такива погледи, за всички взаимоотношения пълни с най-красиви, радостни, мили и прекрасни трепети 🙂
Красиво е човек да изпитва тези неща. С този човек се запознах преди два дни, но времето не е критерий за протичането на любов. Нито полът, нито годините. Не са те основното, а само любовта. Благодаря ти, Господи за всички мигове на любов, които си ми дарил, води ме в пътя на любовта, учи ме да любя и обичам.
Калоян Гичев, 2 юни 2013 г., Жеравна.