Сугестопедията е преди всичко свързване с несъзнаваните ни възможности – и придобиване на увереността в това да ги проповядваме
В началото на 80-те всичко беше различно. Не само диското – всъщност, слушахме го по равно с песничките за звезди и за снежни пътеки; песнички, от които цъфтяха винаги цветя… С тях се събуждах на чина в училище… Не си мислете, че като първокласник ми е било толкова скучно… Просто системата беше такава!
Бях точно навършил шест години, когато в мен се роди първокласникът. В Базовото училище към Педагогическия институт в Бургас всичко изглеждаше малко по-различно. Бях ходил в училището на батко – „Добри Чинтулов”. Запомних безкрайните коридори, блъскащите се прозорци и шума. Но в моето училище тези неща отсъстваха. Защото беше като картина, като приказка. Всеки ден си я пишехме сами – децата от първи, втори и трети клас.
Стаите в нашето училище бяха като кътчета от фантазиите ни. Рисувахме, изрязвахме, пеехме – и ядяхме големи торти, когато някой имаше рожден ден. Първо малко ни стряскаше камерата зад чиновете, но после и с това свикнахме. В началото на 80-те беше трудно да видиш камера.
Имахме гости почти във всеки час. Чичковци и лелички, които постоянно пишеха нещо. Батковци и каки. Най-много гледаха към мен, когато четяхме нещо или трябваше да тичаме из двора. Даваха ни тротинетки и даже се бях запалил по спортна гимнастика – къде ли се изпари това увлечение…
Сега разбирам, че въвеждането на сугестопедията е било държавна политика в ония времена. Бил съм част не от експеримент, а от идеята да се създаде бъдещо щастливо поколение. Което да строи не социализъм, а истински рай – от хора, които са се свързали с таланта в себе си. Усмихнати хора. Сбъднати.
Ако питате мене, идеята е била успешна. Чувствам го всеки ден.
Но да се върнем в 2013-а… Да се върнем към сугестопедията, видяна от Ванина.
Майка на три деца, Ванина Бодурова е твърде далеч от България, когато разбира за първи път за метода на проф. Лозанов. И както се случва с нещата, към които животът по своя си начин ни води, вижда първо отражението на метода. „Не бях много щастлива от начина, по който преподавах английски, исках да присъства идеята за творчество – спомня си. – Така се запознах с теорията за множествените интелигентности и стигнах до ускореното обучение. Там се споменаваше името на д-р Лозанов, когото не познавах, не бях чувала за него…” Идеята на българина да се учи чрез музика, чрез много картини допада на Ванина, още повече, че вижда възможност да го приложи в уроци за емигранти в Испания. Отделени от културата на страната, изпълнени дори с агресия, те трудно научават нещо при стандартното образование. Решава да промени самочувствието им и пише на професора. А той – той просто й се обажда по телефона.
Да идем сега обаче пак назад във времето. В средата на 60-те у нас възниква идея за създаване на Институт, посветен на сугестологията. Няма да е пресилено, ако се каже, че главна заслуга за това има д-р Лозанов. Тогава държавата подкрепя такива проекти – и ето, че през 1966 г. на „Будапеща” 9 в София въпросното учреждение отваря врати. Наред с работата на учения обаче още един фактор оказва огромна роля за бъдещите златни години. Това е подкрепата на Людмила Живкова. Благодарение на нейните усилия, сугестопедията се превръща в приоритет на държавната политика. Самият институт помещава модерна за времето си лаборатория за изследване способностите на мозъка. В учреждението работят повече от сто души – преподаватели, педагози, филолози, научни сътрудници, физиолози. Пикът в работата им настъпва през втората половина на 70-те. Точно тогава се берат и първите плодове от научните разработки на д-р Лозанов и неговия колектив. Започва да се прилага методът и в реални условия – в училище в София, скоро и специализирани базови училища в страната. Най-големият триумф обаче е препоръката на ЮНЕСКО от 1978 г. След една седмица заседаване на най-високо ниво – в присъствието на български министри, световната организация застава зад сугестопедията на д-р Лозанов. Заключението е, че това е една по-висша методика на обучение за много възрасти и предмети. Препоръките са в 17 точки – как да бъде приложена в цял свят. Висок приоритет е ограмотяването на хора от т. нар. Трети свят, там, където има най-много неграмотност.
Работата продължава в наистина шеметно темпо. По поръчка на Комитета за култура, Българската телевизия изработва филми, посветени на Института и неговите разработки (тогава думичката „реклама” е капиталистическа…). Започва да се преподава сугестопедия и извън нашите граници – например в Австрия. Експериментът във Виена се провежда в Педагогическата академия. „В Държавния архив е запазена кореспонденцията на Института по сугестология – отбелязва в разговора ни и Ванина. – Има например запитване от Двора на белгийския крал. Спогодби между България и Австрия. След успеха във Виена методът се подготвя за преподаване в Грац и Линц. Тогава обаче го спират.”
В какво все пак се състои това чудо, наречено сугестопедия? Защо методът е толкова успешен? Преобразява агресията на децата, започваме да изброяваме с Ванина Бодурова. Развива творческия им потенциал. Не създава травми в процеса на обучение. Толкова много и толкова прости неща, които „стандартното” образование и до днес не е усвоило…
„Правени са експерименти – разказва ни Ванина, – например за запаметяване на 1000 френски думи. Имало е три групи. Едната работи по метода на проф. Лозанов. Наблюдават две комисии – от Министерството на народното здраве и от Министерството на просветата. Ръководител е проф. Шаранков, изтъкнат психиатър по това време. Като виждат резултатите, от Научноизследователският институт по педагогика се впечатлява от постигнатото. Проф. Шаранков казва: „Другари, тук се случва нещо необикновено, един нов тип обучение се ражда – взима се предвид как действа психиката и мозъка…”
В доклада на директора на Педагогическата академия във Виена например се казва, че главните достойнства на сугестопедията са това, че учебният материал за две години се взима за една, но също и това, че децата стават по-малко агресивни. Агресията не съществува така силно изразена! Самото обучение се основава на по-различни правила. Да вземем четенето, този първи препъникамък в училищния живот на първолаците. Според метода на проф. Лозанов в класната стая се нареждат табла с красива картинка и с дума отдолу. Стоят няколко дни по този начин, а децата си играят. „Д-р Лозанов използва периферните ни възприятия, без да насочваме вниманието към картината – оценява Ванина и разказва от собствения си опит на педагог. – Играе се, има песни и гатанки и на четвъртия ден се закриват и разместват таблата, започва играта например с гатанка къде пише котка, куче или мишка… Децата вече знаят за наше учудване! Радостта от това е огромна! Следват други стъпки – изнасят се тези думи, формира се изречение. Например „Заек бие барабан”. Децата познават думите заек и барабан, но прочитат цялото изречение, защото знаят буквите. Но не се започва от буквата или сричката в метода, а от цялата дума. Буквата е скрита в картината, не се насочва вниманието към нея. Това се основава на изследователската работа на проф. Лозанов. Той казваше, че слабият сигнал е наистина слаб. Онова, което несъзнателно възприемане, силно ни въздейства.”
Без подкрепата на държавата сугестопедията е нямало как да се случи – и като откритие, и като реално работеща перспектива в образованието. За жалост неизяснени докрай обстоятелства се оказват спирачка в работата на учения. Малко по малко постигнатото се разрушава. Там, където методът се използва – а това през втората половина на 80-те, през 90-те означава в чужбина, нещата се модифицират, взима се основата, но надстройката е чужда. А името на професора е все така пример в целия свят…
Първата стъпка по възстановяване на доверието в сугестопедията се случва през 2010-а. Тогава се провежда конференция в Сливен, за която и Ванина разказва. Важна роля се отдава на създадената фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева” по имената на хората, допринесли най-много за сугестопедията. Твърде малко дни обаче остават в земния път на професора, за да може реално да повлияе за възвръщането позициите на сугестопедията.
Ролята й е сред родителите, сред децата – просто на много нива. Така смята Ванина Бодурова. При възрастните е психотерапевтичен метод, а при децата – психохигиенен, за предпазване от травми, обяснява процесите на преподаване тя. И се връща отново към най-близкия пример – трите деца вкъщи. „Те се научиха да четат по метода на д-р Лозанов, тъй като са двуезични, имаха много кратко време да започнат да четат и да влязат в образователната ни система. Средата вкъщи е на пълна подкрепа без страх от оценки и съответно, децата се развиват в техния естествен ритъм. Вярването ми като преподавател и родител е, че всеки човек е безкрайна личност с безкрайни възможности – това е едно пътешествие.”
Това пътешествие роди и една красиво изрисувана книжка с кратки, фини правила – как да общуваме със своите деца. Ванина ги поднася с идеята да се вслушаме във вътрешната си мъдрост, да позволим нашето желание да сме свободни да витае в децата. Образованието е сферата, в която да придобием силата това да се случи. Образованието, каквото го виждал проф. Лозанов.
Говорете меко, но уверено, гласи едно от правилата на Ванина. Уверени в собствената си добронамереност. Меки заради осъзнаването, че спомагаме другия да открие себе си. Затова сугестопедията свързва. А после и разкрива – диамантът, който винаги носим…
За сугестопедията в своя живот и в живота на Ванина Бодурова ви разказа Краси Проданов