Когато рязко се откъснеш на 32 години от системата или Веселата ферма в Родопите
Една от любимите ми книги и е Параграф 22 на Джоузеф Хелър, в която се описва абсурдността на войната. Та, един ден, докато си хапвах спокойно, усетих натрапчивия вкус на лекарство в устата си и то от зеленчук. Започна да ми се повдига и един момент от книгата изникна в главата ми:
„Те се опитват да ме убият — му каза спокойно Йосарян.
Никой не се опитва да те убие — извика Клевинджър.
Тогава защо стрелят по мене? — запита Йосарян.
Стрелят по всички — отговори Клевинджър. — Опитват се да убият всеки един нас.
Че каква разлика има?„
Хич не ми се искаше да оставам на мястото на Клевинджър, който смята, че след като е валидно за всички, тогава трябва да търпиш и започнах бързо да мисля план как да се измъкна.
Единственото решение, което изплува, беше да си само-произвеждам всичко. Излезе, че за да се измъкне човек, трябва да започне от нулата. Ама пълната нула. Първо трябва да убедиш себе си, че си прав, после родителите си, после приятелите си, после техните приятели и да се примириш, че повече от половината никога няма да се съгласят. След което, гордо стъпвайки на село, изведнъж да разбереш, че ти дори не си се замислял, че нямаш елементарни познания за основни неща. Всичко се преодолява чрез принципа проба-грешка на степен n, като степен n може да достигнеш и 10, дори и винаги да си смятал, че си страшно умен.
Откъснат от системата, започваш да забелязваш природата, особено ако новото ти работно място изглежда така,
а на 10 м от теб пасат кравите, от които си купуваш мляко:
и от чието мляко си направил първия кашкавал през живота си:
Малко или много усещаш, че не е нужно да купуваш дори и хляб, след като можеш сам да си го направиш:
Започваш да се радваш на произведеното като малко дете, нищо че само 1/3 от това, което си произвел, оцелява. Ти се радваш, защото си селектирал най-силните растения:
Преминаваш през направата на сладко,
орехов ликьор,
изграждането на собствена градинка.
Плачеш с растенията, когато падне градушка:
В един момент повечето ти приятели вече са ти дошли на гости и започват да те посещават отначало 1 път на месец, а после по-често, после решават да водят и техни приятели. Изведнъж се оказва, че посещенията са много повече от колкото са били, когато си живял в града и че хората са много по-свързани с природата отколкото си мислят.
Това е на кратко историята на Веселата ферма в Родопите. Аз ви оставям да си хапнете по едно домашно кисело мляко с домашни ягоди и отивам да разхождам кучетата 🙂
facebook страница на Веселата ферма >
Сайтът на Веселата ферма в Родопите >
Руслана