Децата просперират най-добре с широк учебен план, който оценява разнообразните им таланти, а не само малка част от тях. И между другото, изкуствата не са важни само защото подобряват оценките по математика. Те са важни, защото достигат до части от същността на децата, които иначе остават недокоснати.
Ако можете да запалите искрата на любопитството в едно дете, то ще учи без никаква допълнителна помощ. Децата са любознателни по природа. Истинско постижение е да унищожиш точно това умение, или да го потиснеш. Любопитството е двигателя за успехи. Причината да казвам това, е защото един от ефектите на сегашната култура тук, ако мога така да се изразя, беше да де-професионализира учителите. Няма система в света или кое да е училище в страната, което е по-добро от неговите учители. Учителите са източника на успех на училищата. Но преподаването е креативна професия. Преподаването, добре изпълнено, не е система за доставки. Знаете ли, не сте там само за да предавате нататък получената информация. Великите учители правят това, но това, което те също правят е да бъдат ментори, да стимулират, провокират, да завладяват вниманието. Виждате ли, в края на краищата целта на образованието е учене. Ако не се случва никакво учене, няма и образование. И хората прекарват ужасно много време в обсъждане на образованието без никога да обсъждат ученето. Целият смисъл на образованието е да накара хората да се обучават.
Ролята на един учител е да подпомага ученето. Това е всичко. И част от проблема е, мисля, че преобладаващата култура в образованието е поставила на фокус не преподаването или ученето, а изпитването. Така, тестването е важно. Стандартизираните тестове имат място. Но те не трябва да са преобладаващото в образованието. Те трябва да са с цел диагностика. Те трябва да помагат.
Човешкият живот е, по своята същност, творчески. За това всички имаме различни резюмета. Ние създаваме животите си и можем да ги пресъздаваме в техния ход. Това е общата черта на това да си човешко същество. Това е причината човешката култура да е толкова интересна и разнообразна и динамична.
Ние всички създаваме животите си, чрез този неуморен процес на представяне на алтернативи и възможности и една от ролите на образованието е да събуди и развие тези творчески сили. Вместо това, имаме култура на стандартизация.
Като че ли хората постоянно плават срещу течението. И причината според мен е следната: много от сегашните политики са базирани на механистични представи за образованието. Като че ли образованието е някакъв индустриален процес, който може да бъде подобрен, само като имаш по-добри данни и някъде, мисля си, в главата на някой от създателите на тези политики е идеята, че ако просто го настроим фино, ако го нацелим вярно, ще си бръмчи хубаво за в бъдеще. Няма и никога не е било.
Идеята е, че образованието не е механична система. То е човешка система. Отнася се за хора, хора, които или искат да учат или не искат на учат. Всеки ученик, който отпада от училище, има причина за това, която се корени в неговата собствена биография. Може би го намират за скучно. Може би го намират за безполезно. Може би са установили, че то е несъвместимо с живота им извън училище. Това са тенденции, но историите винаги са уникални. Наскоро бях на среща в Лос Анджелис на… наричат се алтернативни образователни програми. Това са програми, предназначени да върнат децата в образованието. Те имат някои общи черти. Те са много персонализирани. Те силно подкрепят учителите, свързват се с обществото, имат широки и разнообразни учебни планове и често програми, които включват ученици както извън така и в училище. И те работят. Това, което намирам за интересно, е че се наричат “алтернативно образование.” Знаете ли? Всички доказателства от цял свят сочат, че ако всички правехме това, нямаше да има нужда за алтернативи.
Така че мисля, че трябва да приемем различен мироглед. Трябва да разпознаем, че това е човешка система и че има условия, благодарение на които хората процъфтяват и условия при които това не става. Всички сме органични същества и културата на училището е абсолютно съществена. Култура е органичен термин, не е ли?
Недалеч от където живея има място, наречено Долината на Смъртта. Долината на Смъртта е най-горещото, сухо място в Америка и нищо не расте там. Нищо не расте, защото там не вали. Оттук, Долината на Смъртта. В зимата на 2004 г., имаше дъжд в Долината на Смъртта. 18 сантиметра дъжд паднаха за много кратко време. И в пролетта на 2005 г., имаше феномен. Целият под на Долината на Смъртта беше осеян с цветя за известно време. Това, което доказва това, е че Долината на Смъртта не е мъртва. Тя е спяща. Точно под повърхността са семена изпълнени с възможности, чакащи правилното време да се реализират и както става с органичните системи, ако условията са правилни, животът е неизбежен. Той се случва постоянно. Вземете една област, едно училище, един окръг, сменете условията, дайте на хората различна представа за възможностите, различни очаквания, повече възможности, грижете се и оценявайте взаимоотношенията между учители и ученици, дайте на хората свободата да бъдат изобретателни и да внасят нововъведения в това, което правят и в училищата, някога изоставени, разцъфтява живот.
Великите лидери знаят това. Истинската роля на лидерството в образованието — и мисля, че това е вярно на национално ниво, на щатско ниво, на училищно ниво — не е и не трябва да бъде централно командване. Ролята на лидерството е да контролира климата, да създаде условия за реализация. И ако направите това, хората ще се възползват и ще постигнат неща, които изобщо не сте предвидили и не сте могли да очаквате.
Кен Робинсън