Raw Magic е една от първите книги, от които черпим идеи в Зоя-та. От нея и няколко други се запалихме по дисциплината “бъркане на супер храни” с наличните ни продукти. Различава от много други на пазара със странните си цветни фотографии на храна и хора и още по-интересните съчетания на супер храни на може би най-известната суровоядка в Англия – Кейт Меджик. С едно изречение – най-пънкарската книга със супер храни, която сме виждали. Някои от нейните рецепти правим и до днес в магазина. Въпреки че са странни (например броколи поляти със суров шоколад), много от тях са супер лесни за изпълнение. Суровите топчета с мака са по нейна рецепта. Те са едни от любимите ни десерти. Естествено, че си ги нагодихме по зоевски с малко конопени семена и повече агаве. Пробвали сме и един “изстрелващ десерт”..само с коноп и какао. И така, скоро се подсетихме отново за Кейт и решихме да и пратим въпроси, на които тя отговори почти “скорострелно”:) Мерси Кейт!
Кейт Меджик: “Когато децата ми станат на моите години, светът ще е неузнаваем“
Как започна всичко при теб, имаше ли някакво събитие, което да отключи интереса ти към здравословния начин на живот? Как конкретно започна суровоядството?
Беше нещо, до което стигнах интуитивно. Винаги ми се е струвало по-правилно да ядеш растителна храна вместо животни. Хранех по този начин известно време, без дори да си давам сметка, че съм суровояд! През 1993 година мой приятел ми каза, че според него съм се превърнала в суровояд и аз реших, че да, това е моята същност.
Имаш трима сина, които са отраснали като вегани. Те проявявали ли са някога интерес към месото или млечните продукти, знаят ли какъв е вкусът им?
Те са любопитни, разбира се. За мен всичко опира до това да отворим сетивата си за естествената мъдрост на телата ни, която се крие дълбоко в нас. Ето защо аз просто им помагам да не губят връзка с природните си инстинкти. Не би ме притеснило, ако поискат да опитат другите варианти, защото се надявам, че съм ги възпитала да усещат кое е добро и полезно за тях, а това винаги ще ги връща към здравословното хранене. Не мисля, че някога са опитвали месо, но са пробвали млечните продукти. Най-големият ми син не ги харесва, а двамата по-малки ядат хапват сурови млечни от време на време.
Вярваш, че суровата храна съдържа повече жизнена енергия от сготвената. Някои лекари са на мнение, че организмът на някои хора не може да усвои полезните вещества от суровата храна. Значи ли това, че тези хора никога няма да могат да усетят от въпросната енергия?
Честно казано, не мисля, че тези лекари знаят какво говорят. Съвременните лекари не са учили нутриционистика, те имат дипломи за това как да предписват фармацевтични продукти. Повечето от тях са изгубили връзка с човешкото тяло и чудотворната му способност да се самолекува, когато му се окаже нужната стимулация.
Ако някой има конвенционален режим на хранене и иска да премине към суровоядство – как и за колко време би го посъветвала да извърши прехода? Как човек да се застрахова да не се увреди трайно при детоксикацията, която ще последва?
Моето мнение е, че необходими поне седем години, а често и повече, за да стигнеш до пълното суровоядство. Това не е нещо, което трябва да вземеш в галоп, а дългосрочно намерение. Ако сме си поставили за цел да променим живота си така, че да се наслаждаваме на по-дълъг престой на земята в отлично здраве, за къде сме се разбързали? Смятам за напълно реалистично това да ни позволи да водим пълноценен и активен живот и доста след 100-ната си годишнина – така че, ако отнема 10 години да станеш суровояд, то те си струват.
Възможно ли е така наречените „суперхрани“ да не се понесат добре от даден организъм? Подкрепяш ли максимата, че всяко вещество е лекарство в едни количества и отрова в други?
Да, всичко в живота е относително. Много малко храни са изцяло добри или изцяло лоши.
Доста често в медиите четем за столетници, които признават, че са пушили и пили дълги години и като цяло не са били особено внимателни в хранителния и двигателния си режим. Имаш ли някакво обяснение за този феномен?
Да започна с това, че генетиката играе много голяма роля за физическото и психическото ни състояние. Освен това, всеки, който в момента е на повече от 100 години, е отраснал с необработена химично храна в незамърсена околна среда. Преди 50-60 години не е имало храни с толкова консерванти и добавки, не имало толкова пестициди и химикали във въздуха, водата и храната. Ето защо в момента сме в толкова окаяно положение. Ние сме второто, третото, може би четвъртото поколение, което е отгледано с обработена храна, произведена в изкуствени условия и затова сме изправени пред най-голямата здравна криза в човешката история. Ако преди 20 години попитахте някой дали познава човек, болен от рак, беше малко вероятно да се сети. Ако го бяхте попитали преди 10 години – вероятно вече имаше такива познати. А сега – вече е сигурно, всеки има някой близък или познат, който е преживял или дори в момента се лекува от рак. Наложително е да променим на 180 градуса посоката, в която вървим от 50-те години насам, така че столетниците да не се срещат толкова рядко.
Ти самата не се ли изкушаваш от сготвена храна понякога и кое ястие ядеш „по изключение“ от основния ти режим?
Не, никога. Чувствам се толкова добре със суровата храна, че готвената не ме привлича въобще. Ще ме накара да се чувствам по-уморена и нещастна, защо да искам да си го причинявам?
Има ли известни личности, на които си съставяла диета? Какви бяха отзивите им след това?
Може би най-известният е певецът Бой Джордж. Той прави прехода към суровоядство вече трета година и много му харесва, казва, че се чувства страхотно. Освен че отслабна много, този режим му помогна да си върне позитивния поглед към живота и самочувствието след като преживя един труден период.
Вярваш ли, че емоциите имат силата да променят вкуса и дори хранителната стойност на храната? Например сготвеното с любов от баба (дори и не с най-екологично чистите съставки) в крайна сметка да се окаже по-пречистено и полезно от това, което могат да ни поднесат в най-изискания гурме ресторант?
Да, определено. Най-добрата храна е здравословната храна, приготвена с любов. Енергията, която влагаме в храната, която приготвяме и ядем, дава съвсем реално и доста дълбоко отражение върху здравето ни. Ето защо винаги трябва да следваме сърцата си и да ядем храната, която ни прави най-щастливи. Да ядеш здравословно, защото смяташ, че така трябва, вместо защото искрено го искаш, не е холистичен подход. Но в крайна сметка, това е магията – колкото повече се вслушваме в себе си, толкова повече търсим това, което е добро и полезно за нас.
Дори и повече хора да станат вегетарианци, цялата индустрия (която наричаме хранителна, а всъщност е по-скоро химическа) сякаш продължава да се разраства. Смяташ ли, че има как да се излезе от този порочен кръг? Ще дойде ли момент мнозинството, което в момента твърди, че се храни „нормално“, да стане малцинство?
Да, мисля, че в момента сме точно в тази повратна точка. В следващите няколко години ще ставаме свидетели на все повече трагедии, случки, които ще изглеждат несправедливо жестоки, но всъщност ще послужат, за да пробудят хората за по-добър начин на живот. Вярвам, че по времето, когато децата ми станат на моите години, светът ще е неузнаваем, и промяната ще е за добро.
Любопитни сме – коя е любимата ти суперхрана?
Трите най-силни растения на планетата са рейшите, конопът и синьо-зелените водорасли от езерото Кламат. Консумирам ги всеки ден. Освен това почти ежедневно включвам мака и MSM в менюто си. Обожавам mucuna и какаото заради свойството им мигновено да повдигат настроението. Понякога си мисля, че мога да карам само на авокадо или може би кокосови орехи. Мога да продължавам да изреждам… с толкова много удивителни храни, между които да избираш, въобще не е чудно, че не ми липсва нищо от предишното ми хранене!
СНИМКИ (Kate Magic):
Tрипластов шоколадов пай
Kанапе от краставици
Tарталени с къпини, лайм и инка
Източник: www.kukuriak.com