Малка равносметка. За да стигна до Котел както бях запланувал предварително, се наложи да вървя доста над предвиденото. Маркировката, на която разчитам в този дял от похода си, е поставена като за Ком-Емине. Непрекъснато се налага да оглеждам дърветата отзад, за да открия така нужния ми знак. Преди два дни на около 2 часа от с.Планиница попаднах на въртящ се в кръг маркер и купища пътища наоколо. Наложи се да загубя 3 часа, за да проверя всичкии възможности. Останах да спя там. На следващата сутрин отчаян тръгнах по пътя за с.Рупча и попаднах на правилния път, добре табелиран за пристигащите от Ком. За да наваксам изоставането вървях 13 часа с висока скорост. Това не ми остави почти никакви впечатления от местата, през които минавам. Днес пресякох Върбишкия проход и за 5,5часа стигнах до Котел, 2,5 часа по-бързо от посоченото в картата. Не ми харесва да се движа по този начин. Обичам да се наслаждавам на красотите, които ме заобикалят. Тези, покоряващи Ком-Емине за 12-15 дни, едва ли си спомнят много освен голямо “тичане”. Така ще тичам и аз с оглед на мащаба на начинанието ми. През първия ден вървях около 40км. Дойде ми много за начало и на следващия изминах едва 32км. Следващите 3 не съм падал под една маратонска дистанция. След няколко дни ще дойдат съпругата ми и детето и ще намаля темпото. После пак ще наваксвам.
Освен многото различни послания, които се опитвам да отпратя, в личен план, начинанието ми е изпитание за волята. Честно казано ми се искаше да се откажа в дена, когато с часове обикалях едно и също място напълно безсмислено. Вярата на приятелите и подкрапата на куп непознати, на ми позволи да го направя. Благодаря!
По пътя към с. Топчийско.
В началото (за мен) на Върбишка планина.
В редките случаи с маркер има препятствия 
На слизане към Котел. Бели поляни от срамиче със стърчащи жълти стръкове на камшика.
Вижда се и сгушеният в планината град.
Валентин Грандев. Сайтът на Валентин – www.vprirodata.com