„Не всичко в живота на Моисей е правда. Не е изцяло съвършен, но духът му е силен, а вярата – колосална. Затова е предопределен да бъде изпълнител на Висшата воля. Да поведе евреите към Обетованата земя. Четиридесет години да снове из пустинята в недоимък, опасности и задушаващ прах, направляван от неугасима надежда. И да постигне целта, на която се е обрекъл, едва в сетния си миг.
Предопределено е да съзре Обещаната земя, но да не успее да стъпи на нея. Някога в Египет, за да защити изпаднал в беда свой сънародник, в изблик на гняв убива египетски военачалник, унизително гаврещ се с него. Законите на кармата са безкомпромисно строги. За тях привилегии няма. За никого!”
„Не друг, а Моисей приема свещените каменни скрижали с Десетте Божи заповеди. Първият път, когато престоява на планината, получава напътствия свише. Но те са прекомерно трудно изпълними. Осъзнал това, пророкът повторно, още по-усърдно, с голяма вяра в милостта на Всевишния се моли. Така му се „дават“ известните днес Десет Божи заповеди от Стария завет.”
„Колкото до писаното в Библията как Моисей властно издигнал жезъл, как замахнал и разцепил морето, как водата се оттеглила в две отвесни стени, а израилтяните преминали по тънката ивица суша, това е по-късна добавка, превърнала необикновената история в още по-впечатляваща. Красив поетичен символ. Затова се запомня. Целта е била да се изтъкне мощта на еврейския Бог. Да се подсили и заздрави вярата в него. В религията битуват немалко очарователни митове. Те преувеличават и украсяват фактите в зависимост от интереса, който защитават.
Виждам какво е станало: Пред тях се изпречила друга, още по-непреодолима пустиня – водата… Те чакаха… Денят напредваше и никой, нищо не казваше… Тогава Моисей издигна жезъл „Време е. Напред!”… Запъплиха през отворилата се тинеста пролука мъже, жени, деца, старци… Газеха из оттеклата се вода уж забързани, а предпазливи. С огромни усилия. Бавно, мъчително бавно. Едни – до колене, други – до кръста, трети – до шия в заблатените води. И видях аз – някои от тях затънаха. И оставиха кости там, в коварните плитчини… Еврейските водачи с перфектна точност бяха изчислили часа на прехода… И когато по свечеряване задалите се в унищожителен щурм египетски воини с грозни викове и закани вече ги догонваха и, злорадо предвкусвайки края им, необуздано се нахвърляха да ги удавят в кръв… морето внезапно почна да расте. Приливни вълни се надвесиха. С громол пометоха египтяните…“
„Такава е автентичната история за бягството на евреите от египетско робство. Нищо свръхестествено не съзирам в развихрилите се главоломни изненади, впечатлили дотолкова, че завинаги са запечатани в чудна епосно-поетична форма в Светото писание.”
„Моисей се е прераждал отново на Земята. И пак е при евреите. Неговата духовна същност се е реализирала преди много, много столетия като пророк Илия. По-късно ще се яви за пореден път, но вече като Йоан Кръстител. Тогава ще отсекат главата му. Така изплаща генерираната някога карма заради инцидента с убийството в Египет… Животът е по-силен от смъртта, макар и тя да е „форма на живот“…”
Слава Севрюкова
Източник: http://slava-sevrukova.com