Но на вас искам да ви кажа нещо, от което да се ползвате. Никога не се спирайте да гледате безобразни работи. Това е едно правило. Виждаш някой човек си счупил колата, не се спирай да го гледаш. Ако си майстор и можеш да я поправиш, иди помогни. Но ако не си, замини си, не е твоя работа. Карат се двама души, не се спирай да слушаш, как се карат и защо се карат. Ако можеш да уредиш работата, спри се и я уреди, ако не можеш, не стой, мини и замини. Минаваш покрай някоя нива неорана, не се спирай да питаш защо не е изорана. Ако можеш да я изореш, изори я, ако не, мини и си замини. Минаваш покрай някой беден човек, не се спирай да го гледаш колко е окъсан. Ако можеш да му помогнеш, спри се. Защото обличането в света трябва другояче да го схващате. Защото хората най-първо трябва да се облекат с една отлична мисъл. Второ, хората трябва да се облекат с едно отлично чувство. И трето, хората трябва да се облекат с една отлична постъпка. Човек има първо тия три обличания да направи. След като си се облякъл така, тогава може да мислиш за обикновеното обличане, за обикновените дрехи. И те ще дойдат. Един човек, на когото мисълта не е на място, един човек, на когото чувствата не са на място и постъпките не са на място, защо му са хубавите дрехи? Хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки изискват хубави дрехи.
Откъс от “Първата запалка“, беседа държана от Учителя 30 юни 1940 г., 5 ч. сутрин, Изгрев.