Преди 5 години, повлияни от идеята за родово имение, купихме имот в с. Богданица, Пловдивско. Избрахме мястото съвсем емоционално, беше красиво и душите ни запяха. Тук въздухът е чист, а земята плодородна, неизползвана повече от 20 години. Искаме да отглеждаме чиста, органична храна за децата ни. Успяваме – без да орем, без торове и без пръскане с химически препарати. Земята е жива, покрита с трева или сено, влажна, черна, пълна с червейчета, който вършат работата си с радост. Гледам ги – все усмихнати. Значи им харесва това, че ние не се намесваме. През април косим буйно израсналата трева и мулчираме лехите. Така запазваме плодородието и влагата, не се налага да копаем и поливаме. Когато садя нещо леко разрохквам само горният 5-сантиметров слой на почвата. Каня всички, които искат да видят Слънчевата ни градина, да заповядат в нашето имение да ни погостуват и да се запознаят отблизо с начина на отглеждане на растенията ни. Тази година засявам повече и който желае ще може да си купи от това, което порасне в градината ни – краставици, домати, зеле, тиквички, дини, пъпеши, сладка царевица, патладжан, лук , картофи и всичко друго, което ни е в повече. Не съм земеделски производител, нямам никакви сертификати, просто сея и бера с любов и радост. Всичките ни приятели, които са опитали от нашите плодове и зеленчуци, са очаровани от вкуса и аромата им. Знам, че и с вас ще се случи така, ако си позволите да дойдете . Чакаме ви с радост в Слънчевата градина!
В село Богданица.
Пиперът ми е мулчиран с трева, не е най-доброто, бих се радвала да си намеря слама.
Ябълков цвят.
Богородички помежду магданоза — от село Богданица.
Мулчираме празна леха, за да е с рохка почва и да е готова когато ми потрябва.
Зеленият лук си расте радостно между тревичките!
Ето и една малка “целипка” ( пчеличка) свободно пърхаща из градината, а моя милост (пчелата-мама) яде череши.
Нашите дървета не се подрязват, правят свободна корона.
Разрохкваме горният 5 сантиметров слой на почвата и подготвяме парниче за ранни домати.
Черешата вече прецъфтява. Приближаваме се към времето, когато ще хапваме тези прекрасни, сладки плодове!
Пиперчета…
Чесън помежду ягоди.
Баклата посях през февруари.
Част от Слънчевата градина, тук всичко расте свободно, без торове, без оране на почвата, просто засадено в земята. Съседите се чудят как така без оран, не били виждали такова нещо. Питам ги аз, как това става в природата, оре ли някой, копае ли, плеви ли?
Грах.
Червено цвекло.
Магданоз.
“Немой да мъкнеш тревата под доматите, ще изсъхнат, тя пази сянка на корена и задържа влагата.” Така ми каза баба Тинка преди 5 години, с което много ме учуди, защото виждах голата почва на съседите, всичките много трудолюбиви. С това си знаменито изказване, баба Тинка даде посока на мислите ми в търсене на по-доброто за растенията и в крайна сметка – по-лесното за мен. Така е, гениалните неща са прости, близки до природата…
Лалета.
Марулките са заобиколени от тревичка, така се запазва влагата, а и не само това.
Първите ми розови домати в тава от 1947 г. — от с. Богданица.
Момка Шопова