Хляб да ти омеся
Ах, шепотът на житните класове
отвежда ме в това прекрасно лято,
където всяко зрънце, със което
замесваш хляба светъл и сияен,
донесло ни е топлата прегръдка
на слънцето в двореца огнен златен
и блясъка на топъл летен дъжд,
окъпал със прохлада класовете
и светлото дихание на вятъра,
парфюм природен съчетал внезапно
от аромат на лимец зрял от злато,
на полски цветове небесно сини
и дъх на свежи слънчеви малини…
И пристана дълбок, тих и смирен
на светло плодородие в сърцето
и топлата и благодатна гръд
на нашта майка – майката земя.
Потъвам в съвършения копнеж
на дланите си хляб да ти омеся
и да го поднеса с онази святост
на снежно-бяла слънчева невеста,
развяла своите коси от вятъра
във онзи вихрен танц на нестинарка…
Синя пеперуда – Милка Кьосева