… Сещам се за един път, когато със Захари Захариев ремонтирахме едно старо дюшеме и в един момент от напасването на дъските аз осъзнах и възкликнах: “Ей, ама тази – последната дъска, пасва идеално за последното място – нито е къса, нито е дълга!”, при което Захари с почуда ми отвърна: “Нима, ти Тошко, досега си си мислил, че всичко във Вселената се случва ей така – случайно?!”…
В дни като този се присетих за този случай. И наистина, нима си мислим, че нещата в живота ни се случват случайно? Е, разбира се, лесно е да се зарадваш на приятната случка и да си кажеш: “Случайни неща няма”, но по-трудното е да намериш смисъл в онези моменти на (привидна) безизходица.
Но както казва Стив Джобс в една от своите речи: “Не можеш да свържеш точките гледайки напред; можеш да ги свържеш само гледайки назад”. Често след като преминем през нещо трудно и се издигнем, израснем над него, тогава разбираме смисъла му, а такъв винаги има. Да благодарим!
(За приятелите, които преминават през трудности тия дни)
Същата случка разказана от брат Иво:
От ръка на ръка доброто ще нареди
Тодор Ташев