През първия ден правя продължително изкачване на стръмната Беласица, от с. Скръд до местността “Щаба”, където разпъвам бивак. Преминавам през няколко климатични пояса, докато стигна до алпийския, така че е интересно, макар и доста трудно. Чувствам се много уморен. Съня не ми стига да отпочина. Слава Богу сутрин краката почти не ме болят, за разлика от момента, в който си лягам.
На вторият ден се качвам на вр. Тумба, където се събират границите на трите страни. Няма добра видимост, но на юг се простира Дойранското езеро, ясно очертано, въпреки маранята. Продължавам в посока изток. Вече тръгвам към Черно море. Предстои ми дълъг ден по билото на тази висока и красива планина. Следобед наближавам първенеца на планината- вр. Радомир. От върха слизат мъж и две жени. Били от Петрич и се качили до тук с автомобил, колкото да се поразходят. Като разбраха , че съм от Варна ми се радваха като на истинска рядкост. Едната жена ме огледа от глава до пети и каза:
– Вие навярно идвате пеш от морето.
-Как Ви хрумна това?-питам изумен.
-Ами има такива хора, които пътешестват и ми приличате на един от тях.
Девет поредни дни на палатка и вече приличам на пътешественик. Трябва да взема мерки. На връх Радомир правя почивка, разглеждайки пейзажа към Гърция. Отдолу се простира езерото Керкини, села и ниви. Точно като у нас. После поемам към последния висок връх Конгур, преди планината да се спусне към долината на р. Струма. След 12 часа преход пристигам в хижа Конгур, където след баня, пране и бръснене вече не приличам на пътешественик, надявам се.
Ден трети. Спускам се към Петрич, от където ще продължа към Славянка. Днес е празник- Илинден. Долу камбаните звънят и хора шестват към църквите. Честит празник на всички.
Валентин Грандев. Сайтът на Валентин – www.vprirodata.com