Изкушението да кажем „всичко е енергия“ (1) стои пред нас, в моменти, в които искаме да си представим висшите светове. От съвременната физика пък знаем, че енергията се трансформира в материя и обратното. Т.е. тогава може да достигнем до извода, че висшите светове са една много фина материя. Толкова фина, че е невидима за нас. По този начин възприемаме духовните светове като по-фината част на физическия свят. Вярваме, че служителите на съвременната наука създават уреди, с които да я изследват и едва ли не се докосват до духовния свят. Даже при известни експерименти се говори за „божествена частица“ и т.н. Това изкушение, което е плод на безсилието за издигане в духовните светове, затворената им врата и непознаването на духовната наука, е донякъде удобно. Все пак, Слава Богу, сме предупредени, да се пазим от подобни предразсъдъци:
“Без съмнение, по-висшите степени на духовно развитие са трудно достъпни; но това развитие, което е достатъчно, за да се вникне в същността на духовния свят (2), а това не е никак малко не би се постигнало толкова трудно, ако човек най-напред би се освободил от предразсъдъците, според които душевната и духовната действителност се представят като една по-фина физическа действителност.” – Рудолф Щайнер, Теософия.
Учителя Беинса Дуно също посочва:
- Има един свят извънка правите линии, но той е вече чисто духовен свят, извънка нашето пространство е той.
- Какво представя Божественият свят? Божественият свят е разумен, съзнателен свят, а не механически, както някои си го представят.
- Физическият свят е материален свят. Духовният свят е свят на чувствата, а Божественият свят е свят на Божествената мисъл. От Божествения свят произтичат елементите на мисълта. От духовния свят произтичат елементите на чувствата, а от физическия свят – елементите на материята.
Така човек живее едновременно и в трите свята, които са коренно различни едни от друг. И с физичните закони и представи на физическия свят, неточно бихме си обяснили другите два свята. А в случай, че ги смесваме пък става още по-неточно.
Изкушението да си представяме мислите като електрически импулси, а чувствата като последици от хормоналния баланс е актуално. Да се мисли мозъкът за извор на мислите е все едно да се счита чешмата за извор на вода. Всички знаем, че водата идва от другаде и че тръби я пренасят до чешмата. Изворът на мислите е в нематериалния Божествен свят. А мозъкът е органът през, който се проявяват мислите в човек. За чувствата пък – изворът е духовния свят, а сърцето е мястото на съсредоточаването им.
В един по-широк смисъл Божественият Дух е сътворил всичко, но целта на това разглеждане е по-скоро да насочи вниманието върху това, че невидимите светове не са просто по-фини механични и физически светове. Те са от съвсем друго естество, от коренно различна субстанция.
Познаването на световете дори и само посредством мисленето, хвърля светлина върху много аспекти в живота.
Ще завършим тази тема с думите на Щайнер:
“Така както ние не познаваме изцяло един човек, ако имаме представа само за физическата му външност, така не познаваме света, който ни обкръжава, ако знаем само това, което ни откриват за него физическите сетива. Както една фотография ни става по-близка и по-жива, ако познаваме отблизо фотографираното лице, така ние можем да разберем наистина физическия свят само тогава, ако опознаем неговите душевни и духовни основи.“ (Откъс от „Теософия„)
Калоян Гичев, 23 юли 2016 г., София.
Бележки:
- Понятието „енергия“ е използвано в смисъл на вид сила, която има способност да променя състоянието на заобикалящата среда или да извършва работа, т.е. в смисъла на физиката. Разбира се, ако се натовари с друго значение, тогава смисълът може да бъде изменен.
- Моля имайте предвид, че троичността на световете според Учителя Беинса Дуно е: Божествен, духовен, физически. Те съответстват на духовен, душевен и физически при Щайнер. В този смисъл под съответните цитати се използват и съответните понятия.