Знанието за съществуването на добро и зло и битка между тях е било живо в човечеството почти през цялото време, с изключение на по-новите времена. Но дори и в нашето време това знание ни е възвестявано от двата езотерични християнски импулса, излъчени през 20 век: дарът на архангел Михаил – Антропософията и обновлението на Христовото учение от Учителя Беинса Дуно.
Ето какво казва Щайнер:
Свободата не можеше да бъде дадена при никакви други условия, освен чрез това, че човекът сам трябва да намери избора, свободния избор между доброто и злото.
…
Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро
…
Днес ние сме застанали непосредствено на прага на едно време. когато доброто съзнателно трябва да се занимае със злото.
Думите на Учителя са:
Злото представлява душа, изостанала в своето развитие, която иска да ви снеме до своя уровен.
…
…търсете да бъдете проводници на добрия живот, на добрите сили, на добрите мисли в света. Туй е предназначението сега. А как трябва да стане това? Вие всички имате заложби. Ако продължите в този път, ще дойде съдействието. Слънцето само изгрява навреме, вятърът ще дойде навреме, всичко ще дойде навреме за онзи, който слуша.
…
Казвам: Когато се натъкнеш на злото в себе си, воювай! Когато дойдеш до добрите сили в себе си, работи! В това седи геройството, юначеството на човека.
…
Ако не разбираме доброто, то се превръща в зло. Ако разбираме злото, то се превръща в добро.
…
Доброто и злото, това са слуги, които те упътват към Бога. И едното те упътва, и другото те упътва – те са живи същества. Те са служители, за да те отправят към Вечното Начало.
И забележете, Учителя казва, че те са служители на Бог и са “живи същества”, а не абстрактни принципи (Повече по темата за абстрактността и съществата, може да намерите тук: Всичко е същества или предпоставки за лично отношение).
Тогава защо до нас достига духовност, която твърди, че няма добро и зло? Отговорът на този въпрос е широк и съвсем леко ще го щриховам. Според духовната наука един от предводителите на тъмните същества е Ариман, който предстои да се въплъти на Земята (повече за Ариман може да намерите тук >>) Той е наричан бога на илюзията, измамата и лъжата. Думата “бог” в случая не означава Бог Отец или някое от другите лица от Светата Троица, или още по-малко непроявения Абсолют, а посочва принадлежност към духовния свят. (В случай, че искате да научите още повече за Ариман – може да проследите поредицата Пришествието на Ариман в блога “От Извора” ) Това същество има за цел да се скрие от погледите на хората, да ги използва за свои егоистични цели и да напредва за сметка на тях. Ариман оглавява ариманичните същества. Те от своя страна са вид демони, които се борят против еволюцията на хората. Разбира се, тази борба е разрешена от Бог Отец и в крайна сметка помага на нашата еволюция, карайки ни да ставаме по-добри.
Именно за това някои течения имат за цел да прикрият борбата за доброто и злото – за да я скрият и притъпят будността ни за нея. Те, често са повлияни от Ариман или от друг предводител на демонични същества – Луцифер. Често двамата работят заедно. Луцифер се опитва да изтръгне човекът от Земята и да го заведе в други светове. Пример за това са източните практики – там освобождението е търсена цел. Но това е неправомерно, понеже ние имаме още хиляди години работа на Земята и отделянето от нея ще забави развитието ни. В Йога сутра на Патанджали четем “Йога е унищожаване на модификациите на съзнанието”, да но ние нямаме за цел да ги унищожаваме, а да ги разгръщаме и облагородяваме постигайки повече осъзнатост и светлина. От другата страна пък стои Ариман, който ни нашепва: “всичко е материя, мислите са електрически импулси, чувствата са хормони, а действията са продукт на необходимост, преживявания в детството и т.н. Няма духовен свят, животът е един, наслаждавай му се и търси щастието.” (по темата за щастието може да прочетете този откъс >>)
В българския фолклор знанието за борбата между доброто и злото е запазено. И това не е една наивност на миналите хора, а мъдрост. Днешното високомерно отношение към древната мъдрост, смятана за наивна и едва ли не детинска е едно голямо заблуждение. А ето и думите на Щайнер по този въпрос:
Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: – Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека… това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името “България”. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани “българи”. За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили.
А защо е важно да се занимаваме с всичко това? Учителя Беинса Дуно ни дава отговор в една беседа:
Доброто и злото са два различни метода, с които си служи окултната наука. За в бъдеще вие ще изучавате тия методи – да превръщате природните енергии от едно състояние в друго. Туй трябва да знаете.
Ако игнорираме тези въпроси с това, че всичко е енергия или, че няма добро и зло, ние затваряме възможността за изучаването на тези същества и подтиците, които дават, оттам действията и проявленията им в живота. А как бихме могли да преобразуваме ако не познаваме, да канализираме и прилагаме ако не познаваме? Трябва да учим, за това сме тук и стремежът към познание е това, което ще ни изведе през много заблуди до знанието. След като имаме знание, ще може да го изпитаме и приложим. След много опити ще успеем и ще стане част от нас. Така ще сме минали още една стъпка по пътя ни към о-ангеляване, което е задачата на еволюцията в този цикъл на развитие. Когато, след хиляди години учене и прилагане, ние станем духовни същества всички царства (животинско, растително и минерално) под нас също ще са се повдигнали в степен на съзнание.
Ето какво казва Учителя:
Скритата мисъль, която Христосъ влага въ тия думи, има за насъ велико значение. Когато Богъ е казалъ въ първата глава на Битието, че е направилъ човѣка по Неговия образъ и подобие, Той е искалъ човѣкъ да мисли и дѣйствува, както Богъ мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нѣщата, сиреч да правимъ разлика между доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислимъ и дѣйствуваме — това е Божественъ принципъ, който Господь е вложилъ въ насъ. И всѣки, който не мисли и дѣйствува, както Богъ му повелява, нѣма образа Божи, той е овца. Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че прѣдназначението на овцата е да пасе и да дава млѣко и вълна, когато пъкъ прѣдназначението на човѣка е съвсѣмъ друго; той е създаденъ, за да управлява всички сѫщества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди земята. Той трѣбва да стане единъ добъръ господарь, а може да стане такъвъ, само когато разбира туй, което Богъ е вложилъ въ него.
Завършвам с думите на Учителя за ученика (откъс от 20 правила от Учителя към ученика):
Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.
Приятен е пътят на ученика и всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!
Благодаря за вниманието 🙂
Калоян Гичев, ноември 2016 г. София.