fbpx

Учителя за Христа (филм)

Филм с прочит на цитати от Учителя Беинса Дуно за Христос, Второто пришествие, Христовото учение и Християнството.

Използвани материали:

Текст: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” – това са думи от Учителя Беинса Дуно към Боян Боев.

Тези упражнения, които давам сега, ще ви дадат една микроскопическа придобивка, но ако човек иска да направи грамадна крачка в своето развитие, тогава непременно трябва в своето размишление, молитва, да тури Христа. За да стане това, нужни са две неща. Първо – любов към Христа, едно вътрешно отношение към Него. Силна връзка можеш да имаш с човека, когото обичаш. Ако имаш любов към Христа, връзката ще е силна и тогава Неговият Дух започва да работи в тебе. И второ – хубаво е всеки ден човек да прочита нещо от Евангелието, със сърце, пълно с благодарност и размисъл върху живота на Христа. Едно механическо отношение не помага. Трябва съзнателно, с вяра и любов да направим връзка с Христа. Аз препоръчвам всеки ден да се прочитат десет стиха от Евангелието, да се размишлява за Христа и да си представяте Неговия лик. Този портрет в салона не е истинският, но е най-близко до Него. Представянето образа на Христа да се придружава с молитва към Него. Това е една много красива задача.

Ние трябва живо да си представим, че Христос, Великият Учител, и сега е жив, и сега работи, и всеки човек може да влезе във връзка с Него. Христос се справя със злото в света, но трябва време, да се прояви това действие. Окултната наука казва така: Моментът, когато римският войник е пробол гърдите на Христа с едно копие и изтеклата кръв от тялото на Христа паднала на земята, земната аура била огряна от неговата аура. С това земната аура станала годна за човешкото развитие. Една част от човешката карма, записана в атмосферата дотогава, се ликвидирала. Оттогава човечеството живее вътре в аурата на Христа. Христовият дух работи вътре в подсъзнанието на всеки човек. Който казва, че без Христа човек може да се спаси, той не разбира закона.

Христос не е човек. Това е едно велико същество, най-великото, което е дошло на Земята. Най-великото събитие в историята на цялата планета е идването на Христа. Затова всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Ако не беше дошъл Христос, лошите енергии щяха да разрушат всичко. Христос е двоен трансформатор – трансформира енергиите, които идат от Бога. Вторият вид трансформиране се състои в следното. Понеже човечеството от хиляди години насам е събрало много отрицателни енергии, промени ги от разрушителни в градивни елементи. Именно в това е спасението на света чрез Христа.

За днешната епоха във връзка с Христа Учителя казва: „Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така – сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско в астралния и етерните светове, по-близо до материалния свят.”

Ще станат две велики неща. Първо, ще почне вселяването на Христовия дух в човека, разбира се, отначало в готовите души. Когато изпитваш в себе си едно безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовия Дух те е озарил и започва да работи в тебе. И апостол Павел казва на едно място: „Не живея аз, но Христовият Дух се е вселил в мене.”

В една беседа Учителя казва така: „Ръката на Христа ще се докосне до ума, сърцето, душата и духа на човека и ще го преобрази.” Това е първото велико нещо, което иде сега. Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа.

Второто, което иде, е следното: „Готовите души днес през тази епоха ще станат способни да виждат Христа и ще влизат в общение с Него.” Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство тези хора ще влизат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб.

„Няма друг такъв като Христа – да Го окачат на кръста, да понесе всички страдания и в туй мъчение да каже: „Господи, прости им.” Христос доказа на човечеството, че Онзи, Който Го е изпратил на земята да изпълни Неговата воля, и от смъртта ще Го възкреси. Христос казва: „Отец ми живее в Мене и Аз в Него.”

Знанието на източните школи е на инволюционната мъдрост, а това знание, което носи Христос, е еволюционна наука, знание, което е нагодено за човечеството, вървящо от материалния свят към Бога. Нужно е лично общение с Христа. И сега е възможно това.

Христос е казал на своите ученици: „Идете и проповядвайте на света и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” От тези думи се разбира, че Христос е жив и сега работи.

Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото търпение, смирение, безкористие. Той слиза на земята, за да заеме най-долното положение, слиза от Своето Божествено величие, за да приеме човешка форма. Христовото учение – учението на Любовта, е ценно за всички времена и епохи. Христовото учение и до днес още не е приложено. Хората не са още готови за това учение. Само отделни души са го приложили, но това не е достатъчно. Тези две хиляди (2000) години, които изминаха от Христа насам, са само приготовление за Християнството. Защо толкова дълго време? – Защото великите неща бавно стават. Цялото човечество ще бъде обединено в името на Любовта. Това е мисията на Христа.

Христос е единствения фактор, на когото вие можете да разчитате. Като говорим за Бялото братство, ние знаем и за Христос, който е дошъл на земята да пострада и да възкръсне.

Христос е глава на Бялото братство. Божествения свят се е проявил в лицето на Христа но не тъй, както църквата го разбира. Цялото Бяло братство сега работи под ръководството на Христа. Къде е Христос? Ако питате един ясновидец той ще ви каже дали Христос е тук или не. Той ще Го види. Няма събрание, където духовете са обладани от възвишени мисли и да не са посетени от Христа поне за 5 – 10 минути. В такова събрание хората ще почувстват едно божествено състояние, ще ги озари една светлина.

Може ли Христос да бъде едновременно на много места? – Това е смешно схващане. Христос може едновременно да присъства на всички събрания в света. За човека това е невъзможно, но за Христа е възможно. Той присъства в цялата планета… Само на вратата на ония, на които Божественото съзнание е близо да се събуди – там Христос хлопа.

Христовият дух идва да се всели в човека. Това е възкресението. Любовта на Христа е първата причина, която иде да тури ред и порядък. Христос донесе не само учението на Любовта, но Любовта, като една сила на земята.

И всеки човек, който гладува и жадува за Любовта, ще я получи. Тази нова вълна е дошла вече и човек може да влезе във връзка с Христа. Космичната Мирова Любов е дошла на земята.

И тъй, със слизането на Христа в света, хората ще се повдигнат, ще чуят гласа Му и ще възприемат новата мисъл. От който край на света да говори Христос, навсякъде ще чуват гласа Му. Праведните, едновременно, ще Го чуват и виждат. Той ще бъде навсякъде. Това значи, да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе, втори път, на земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Този път, Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и като намери плод, ще каже: „Да бъде благословена тази душа!“ Казвам: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне един узрял плод! Като дойде Христос при вас, ще Му предложите своя плод, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света.

Днес хо­ра­та де­лят Хрис­та на „ис­то­ри­чен“, „кос­ми­чен“, „мис­ти­чен“ и т.н. Ала Хрис­тос сам по Се­бе Си е един и не­де­лим. Има са­мо един Хрис­тос – жи­в­ят Хрис­тос, Кой­то е изяв­ле­ние на Бо­га, изяв­ле­ние на Лю­бов­та.

Ка­то про­я­ва на Бо­га, Хрис­тос не мо­же да се от­де­ля от Не­го, не мо­же да се раз­г­леж­да вън от Не­го.

И ко­га­то Аз го­во­ря за Хрис­та, счи­там Го не ка­то от­в­ле­чен прин­цип, а ка­то ре­а­л­но въп­лъ­ще­ние на Лю­бов­та. Лю­бов­та, то­ва е най-ве­ли­ка­та ре­а­л­ност, а не не­що от­в­ле­че­но. Тя има фор­ма, съ­дър­жа­ние и сми­съл.

Най-пъ­лен из­раз на Лю­бов­та е дал на Зе­мя­та Хрис­тос – все ед­но как Го схва­щат хо­ра­та: ка­то „ис­то­ри­чен“, ка­то „кос­ми­чен“ или „мис­ти­чен“. За­що­то и ка­то ис­то­ри­чес­ка лич­ност, и ка­то кос­ми­чес­ка съ­щи­на, и ка­то мис­тич­но пре­жи­вя­ва­не, Хрис­тос е и си ос­та­ва най-съ­вър­ше­ни­ят из­раз на Лю­бов­та. И на­и­с­ти­на, ня­ма друг чо­век на Зе­мя­та пре­ди Хрис­та, кой­то да е имал по-го­ля­ма Лю­бов от Не­го. Ня­ма и в Кос­мо­са – вън, и в мис­тич­ни­те дъл­бо­чи­ни на ду­ша­та – вът­ре, по-пъл­но изяв­ле­ние на Лю­бов­та от оно­ва, ко­е­то ние оли­цет­во­ря­ва­ме в Хрис­та.

Ед­на от най-го­ле­ми­те заб­лу­ди е да се мис­ли, че Хрис­тос е на Не­бе­то, че се­ди и ча­ка вто­ро­то при­шес­т­вие, за да за­поч­не да съ­ди жи­ви­те и мър­т­ви­те. Ис­ти­на­та е, че Хрис­тос ни­ко­га не е на­пус­кал Зе­мя­та. Спом­не­те си не­го­ви­те ду­ми: „Да­де ми се вся­ка власт на Не­бе­то и на Зе­мя­та.“

Хрис­тос е, кой­то е дви­жил, дви­жи и ще дви­жи и „ис­то­рич­ния“, и „кос­мич­ния“, и „мис­тич­ния“ жи­вот на Зе­мя­та и чо­ве­чес­т­во­то.

Без Хрис­та ня­ма „Кос­мос“, си­реч ор­га­ни­зи­ран и ус­т­ро­ен свят.

Без Хрис­та ня­ма „мис­ти­чен“ жи­вот. Той е ве­ли­ки­ят вдъх­но­ви­тел на всич­ки от­к­ро­ве­ния във всич­ки вре­ме­на. Той е не­ви­ди­ми­ят дви­га­тел на це­лия ду­хо­вен жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то.

За то­ва сви­де­тел­с­т­ва и Све­ще­но­то пи­са­ние, в ко­е­то Хрис­тос се явя­ва цен­т­рал­но ли­це. За то­ва за­гат­ва и сам Хрис­тос в ду­ми­те: „За ме­не пи­са­ха Мой­сей и про­ро­ци­те.“ Мой­сей, в ши­рок сми­съл, пред­с­та­вя всич­ки ду­хов­ни во­да­чи на чо­ве­чес­т­во­то, всич­ки уче­ни, фи­ло­со­фи, пи­са­те­ли, по­е­ти, ху­дож­ни­ци, му­зи­кан­ти, ко­и­то под­гот­вят чо­веш­ки­те умо­ве за раз­би­ра­не на Хрис­та, на Бо­жес­т­ве­на­та ис­ти­на. Кол­ко­то и пре­ход­ни да из­г­леж­дат тех­ни­те про­и­з­ве­де­ния, кол­ко­то и про­мен­ли­ви да са тех­ни­те те­о­рии, те не са про­и­з­вол­ни, те се съз­да­ват под вли­я­ние на един Все­ми­рен за­кон на Ду­ха, кой­то ра­бо­ти у хо­ра­та по един спе­ци­а­лен на­чин. Всич­ки те­зи чо­ве­ци сле­до­ва­тел­но са ра­бо­ти­ли за всес­т­ран­но­то пов­ди­га­не на чо­ве­чес­т­во­то, под­гот­вя­ли са пъ­тя за ид­ва­не­то на Хрис­та.

За­що­то не е лес­но един ве­лик дух ка­то Хрис­та да дой­де меж­ду чо­ве­ци­те. Те тряб­ва да ра­бо­тят уси­ле­но в те­че­ние на ня­кол­ко хи­ля­ди го­ди­ни, за да дой­де Хрис­тос меж­ду тях. Не се сли­за лес­но на Зе­мя­та.

Ала със сво­е­то сли­за­не на Зе­мя­та Хрис­тос от­к­ри но­ва епо­ха в раз­ви­ти­е­то на чо­ве­чес­т­во­то. Той очер­та пъ­тя, по кой­то един­с­т­ве­но мо­же да въз­ле­зе чо­веш­ка­та ду­ша към Бо­га. И за­то­ва той каз­ва: „Аз съм Пъ­тя, Ис­ти­на­та и Жи­во­та.“

Хрис­тос до­не­се на Зе­мя­та на­у­ка­та за ду­ша­та. Той по­ка­за пъ­тя, по кой­то чо­веш­ки­те ду­ши мо­гат да поз­на­ят Бо­га, да до­би­ят веч­ния жи­вот. Вра­та на то­зи път е Лю­бов­та.

Ид­ва­не­то на Хрис­та на Зе­мя­та е най-важ­но­то съ­би­тие в ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­т­во­то. То е ед­но из­к­лю­чи­тел­но съ­би­тие, как­то по съ­дър­жа­ние, та­ка и по сми­съл.

За хо­ра­та оба­че, как­во­то и да при­каз­ват, стра­да­ни­я­та на Хрис­та, не­го­во­то раз­пя­тие и по­зор­на смърт, си ос­та­ват ед­на от най-го­ле­ми­те за­гад­ки. За­що Хрис­тос, най-ве­ли­ка­та ду­ша, ко­я­то ня­ко­га е по­се­ща­ва­ла Зе­мя­та, най ве­ли­ки­ят ха­рак­тер, кой­то ня­ко­га се е про­я­вил, за­що то­зи до­бър, умен и си­лен чо­век е тряб­ва­ло да ум­ре та­ка тра­гич­но? Све­ще­на­та кни­га каз­ва, че та­ка би­ло „пи­са­но“ – и ни­що по­ве­че. Дру­ги твър­дят, че то­ва тряб­ва­ло да ста­не, за да се спа­си све­та. А сам Хрис­тос каз­ва, че до­шъл в све­та да сви­де­тел­с­т­ва за Ис­ти­на­та.

В стра­да­ни­я­та на Хрис­та се крие не­що ве­ли­ко. Те пред­с­та­вят скри­та­та стра­на на Хрис­то­вия жи­вот, за ко­я­то хо­ра­та ни­що не зна­ят. И все пак, ко­га­то Аз го­во­ря за стра­да­ни­я­та на Хрис­та, в моя ум из­пък­ват две ве­ли­ки ка­чес­т­ва на Хрис­та – не­го­во­то без­по­доб­но тър­пе­ние и не­го­во­то сми­ре­ние. Бла­го­да­ре­ние на тях Той по­не­се всич­ки ху­ли, по­ру­га­ния и оби­ди, ко­и­то хо­ра­та Му на­не­со­ха. Пред всич­ко то­ва Хрис­тос е ос­та­нал тих, спо­ко­ен и не­въз­му­тим, ка­то че ни­що не ста­ва. От очи­те Му не е кап­на­ла ни ед­на съл­за. То­ва е ве­ли­ко тър­пе­ние, то­ва е са­мо­о­б­ла­да­ние, то­ва е Лю­бов! То­ва е ка­на­ра, ко­я­то ни­що не мо­же да раз­бие.

Раз­пъ­ва­не­то на Хрис­та бе­ше ед­на тра­ге­дия, но та­зи тра­ге­дия има­ше сво­е­то раз­ре­ше­ние – въз­к­ре­се­ни­е­то. Хрис­тос въз­к­ръс­на и чрез въз­к­ре­се­ни­е­то Си по­бе­ди смърт­та. И та­ка, как­то в стра­да­ни­я­та не­му се раз­к­ри­ха тай­ни­те на ми­на­ло­то, та­ка във въз­к­ре­се­ни­е­то той по­лу­чи от­к­ро­ве­ние за бъ­де­ще­то.

В ми­на­ло­то раз­пъ­на­ха Хрис­та на кръст, но днес ня­ма та­ко­ва го­ля­мо дър­во, на ко­е­то мо­гат да го раз­пъ­нат. Хрис­тос не мо­же да бъ­де раз­пъ­нат вто­ри път!

То­зи Хрис­тос иде се­га да по­се­ти чо­веш­ки­те умо­ве и сър­ца. Той ще сру­ти всич­ки зат­во­ри, ще за­ли­чи всич­ки лъж­ли­ви уче­ния – всич­ко оно­ва,ко­е­то раз­ру­ша­ва чо­веш­кия ум и сър­це, ко­е­то вся­ва смут и без­на­ча­лие, ко­е­то ско­ва­ва чо­веш­кия жи­вот. Той е жи­ви­ят Хрис­тос, Кой­то вна­ся жи­вот, свет­ли­на и сво­бо­да за всич­ки ду­ши, Кой­то пов­ди­га и съ­буж­да у тях Лю­бов към всич­ко.

Ние не гле­да­ме на Хрис­та и не­го­во­то уче­ние ка­то на не­що ми­на­ло. Ние не гле­да­ме на Хрис­та и не­го­во­то уче­ние ка­то на не­що, ко­е­то ще дой­де в бъ­де­ще. Ние гле­да­ме на Хрис­та и не­го­во­то уче­ние ка­то на веч­но нас­то­я­ще!

Ето за­що не са­мо през вре­ме на сво­я­та три­го­диш­на про­по­вед, но и в те­че­ние на две хи­ля­ди го­ди­ни, Хрис­тос не е прес­та­нал да го­во­ри. И ако мо­же­ше да се въз­с­та­но­ви всич­ко оно­ва, ко­е­то Той е го­во­рил в те­че­ние на три­те го­ди­ни, през ко­и­то е про­по­вяд­вал на то­га­ваш­ни­те хо­ра, ако мо­же­ше да се въз­с­та­но­ви и оно­ва, ко­е­то Той е го­во­рил в те­че­ние на те­зи две хи­ля­ди го­ди­ни, хо­ра­та щя­ха да имат ед­но цен­но зна­ние. Но и от оно­ва, ко­е­то Хрис­тос е го­во­рил в те­че­ние на три­те го­ди­ни на сво­я­та про­по­вед, мно­го мал­ко е би­ло за­па­зе­но – са­мо от­къс­ле­ци. Мно­го и от пос­ла­ни­я­та на Па­вел, как­то и на дру­ги­те апос­то­ли, са ос­та­на­ли скри­ти за све­та. Те оба­че ня­ко­га ще из­ля­зат на бял свят. Те и се­га се раз­к­ри­ват, но са­мо на нап­ред­на­ли­те уче­ни­ци.

Мис­ли­те ли, че ако днес дой­де Хрис­тос, Той ще го­во­ри та­ка, как­то е го­во­рил пре­ди две хи­ля­ди го­ди­ни? Дру­го­я­че ще го­во­ри днес Хрис­тос. Той ще про­по­вяд­ва, пре­ди всич­ко, ве­ли­ка­та на­у­ка на Лю­бов­та и ме­то­ди­те за ней­но­то при­ла­га­не. Той ще про­по­вяд­ва пъ­тя на уче­ни­чес­т­во­то, брат­с­т­во­то и слу­же­ни­е­то. За­що­то за­ко­нът на ево­лю­ци­я­та изис­к­ва днес то­ва.

Не обик­но­ве­ни вяр­ва­щи ис­ка днес Хрис­тос, не хо­ра, ко­и­то во­ю­ват един про­тив друг, не гос­по­да­ри и жре­ци, а ис­тин­с­ки чо­ве­ци – твор­ци на но­во­то, уче­ни­ци, бра­тя и слу­жи­те­ли.

Не хо­ра, ко­и­то пос­то­ян­но Го раз­пъ­ват вът­ре в се­бе си, ис­ка днес Хрис­тос, а чо­ве­ци, ко­и­то Го при­е­мат да жи­вее с тях и меж­ду тях, ко­и­то да бъ­дат ед­но с Не­го.

Учителя за второто пришествие на Христос:

Религиозните и вярващите очакват Христос да дойде втори път на Земята, да им помогне. Те ще останат излъгани в очакванията си. Христос втори път няма да дойде на Земята.

Като се говори за духовния свят, мнозина си го представят като физическия. Стане ли дума за Христа, искат да Го видят като човек, да се разговарят с Него. Това е невъзможно. Веднъж дойде Христос на земята в плът, между човеците. Сега ще Го търсите по друг начин. И в духовния свят да отидете, и там няма да видите Христа. Той е зает с много работа, няма време за свободни хора. Щом види някой свободен човек, без работа, Той го праща на земята. Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва да работят. Младият от най-ранна възраст трябва да бъде работник и да води добър живот. Старият не трябва да прекъсва импулса си за работа. И като млад, и като стар ще водиш добър живот.

Мнозина очакват Христос да се роди отвън. Ако Христос се роди, трябва в душите ви да се роди… Като се роди в твоята душа, това е Възкресение, това е пробуждане на човешката душа. И когато Той дойде да живее в хората, всички ще бъдат живи.

Сега Христос е в света. Вие искате да Го видите в една форма, но ако Той изпълва сърцата ви с най-хубави, възвишени чувства, какво повече искате от това? Не е ли това Той?

Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек – само по този начин светът ще се оправи… Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна сила, която ще ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е Любовта, която носи живот за човешките души. Само чрез Любовта хората могат да работят в единство. Които не разбират Любовта, те са готови да я критикуват.

Най-голямото заблуждение е там, дето някои мислят, че Христос е на небето, седи там и чака да дойде Второто пришествие, за да дойде да съди хората на Земята. Христос никога не е напущал Земята!

Христос работи в света, но хората не Го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да Го галите, да Го целувате, да Го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял живот го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново като малко дете. Христос се е родил и се ражда в сърцата и в душите на хората. Днес Христос не може да се роди от жена. Ако очаквате идването на Спасителя, отворете душата си – там ще се роди Той. При това Христос се ражда едновременно в много души. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е възкресение! Това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.

Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде повторното идване на Христа на Земята.

Христовото учение е едно Божествено учение, което разрешава живота в неговата вътрешна пълнота.

Туй, което засега се изисква от нас, то е приложението на Христовото учение.

В какво седи християнството? – Християнството седи в побратимяването на хората. Преди всичко хората трябва да се побратимяват.

Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.

Важното е сега, ние да се свържемъ съ Христа. Този Христосъ може да бѫде всѣкога съ насъ, въ радости и скърби и прѣди и слѣдъ смъртьта. Когато Христосъ е съ насъ, Той е врата отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта… Като се разбере така вѫтрѣшното Христово учение, ние ще бѫдемъ мощни да изпълнимъ своитѣ длъжности на земята.

И тъй, новата религия, или Учение на Христа на физическото поле, е религия на красивите форми, на музиката, на съзвучието, на поезията. В поезията това е ритъм, в музиката това е съзвучие, а в чисто физическия свят това е външна красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, изваждане на религиозни идеи. Трябва да се повърнем към чистото Христово Учение.

И тъй, за да схванете правилно Христовото учение и да Го приложите, от вас се изисква абсолютна чистота на сърцето и светлина на ума. Учението на Христа ще реформира света. Единствено то е в сила да оправи човешкия живот. Както светлината, въздухът, водата и храната, като външни сили, реформират човешкия живот, така и учението на Христа, като Божествена сила, го реформира отвътре. Това учение освобождава човека от всички лъжи и заблуждения.

Христовото учение е една велика наука за живота.

Мнозина питат: Какво е новото учение? – Това е Христовото учение. Такова е било в миналото, такова е днес, такова ще е и в бъдеще.

Казвате: „Да следваме Христовото учение!“ Как ще го следвате? То е цяла наука! Любовта е една отлична наука. За да я следваш, трябва да учиш.

Не е въпрос до буквата на нещата. Христовото учение е учение на вътрешна жертва. Всеки момент се жертвайте за Онзи, чиято любов е непреривна.

Христовото учение проповядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота.

Христовото учение не е само религия, но се поставя вече като наука. Наука на опити. И преди Христа и след Христа е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. Ето защо в съвременния живот ние трябва да поставим нашето верую на опит, да го проверим, да го изпитаме.

Единственото спасение е Христовото учение – да влезете в Божествената Любов и всички, които любят Бога, ще ви помогнат.

Много вярвания може да има човек, но нека опита и Христовото учение, което преобразява нещата. За мнозина Христовото учение е старо, отживяло времето си. Не е така. Христовото учение е толкова старо, колкото и ново. Ако считате, че е старо, радвайте се, защото старата майка ражда разумни, добри деца. Ако е ново, пак се радвайте. Младата майка ражда деца, с любещи сърца. Приемете учението на Христа с любов, приложете го и бъдете радостни и щастливи.

Какво трябва да се прави днес, за да може човек да преодолява мъчнотиите в живота си? Единственото спасение е в прилагането на Христовото учение. Като прилага, човек дохожда до познаване на себе си. Така той разбира с какъв капитал разполага и какво му липсва. Христовото учение дава методи за справяне с отрицателните сили в себе си.

Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е Христовото учение; то е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество; за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот, да реши задачите си правилно.

За да се запознае с Христовото учение, преди всичко човек трябва да обича Христа. Иначе колкото да е учен, ако не обича Христа, той не може да възприеме учението Му.

Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие. И като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят. Ще запитате как да се прекара този извор. Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде вътре в теб един извор на живот, който извира постоянно.” Следователно думата спасение подразбира този извор.

Който приеме Христовото учение и го приложи, той се домогва до една съвършена наука. Той се свързва със съвършените същества, които са завършили своята еволюция и помагат на човечеството. Те искат да го освободят от заблужденията, в които се намира. Те искат да поставят всеки човек на мястото му и да оправят обърканите работи на хората.

Христос е проповядвал на света велик морал. Христовото учение – учението на любовта е ценно за всички времена и епохи.

Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга.

И тъй, Христовото учение не е учение на формите, чрез които да се придържаме към някоя църква или да влагаме парите си в някоя банка, но то е Учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да чувства и да действа вместо вас. Вие ще мислите, ще действате, ще чувствате за себе си. Ако мислите, действате и чувствате добре, ще имате Божието благословение.

Искате ли да бъдете щастливи, стремете се да приложите в живота си Христовото учение, да се свържете с Бога, Той да живее у вас, че дето и да се намирате, всякога да чувате Неговия тих глас, да ви говори и напътва.

Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: “Не съдете, да не бъдете съдени!” Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин.

Здрав живот, 05.01.2017 г. Текста събра и прочете: Калоян Гичев.