Участието на България в Евразийския съюз може да бъде разглеждано на различни пластове. Нека се опитаме да разгледаме позицията към такова участие от духовна гледна точка, опирайки се на духовната наука.
От Антропософията знаем, че в момента се намираме в пета културна епоха, която се нарича условно “германска”. Следващата културна епоха според Антропософията и според Учителя Беинса Дуно ще бъде на славянството, когато на земята братството ще бъде до голяма степен приложено, ще имаме нови морални способности и сили. Но до тогава има около 1500 години. Съвременната епоха обхваща периода 1413 – 3573 г. Разбира се, преходите са както резки, така и плавни, подобно на изгряващото Слънце – изгрява постепенно, изгревът и зазоряването настъпват постепенно, а самото показване на слънчевия диск е изведнъж.
До тогава ние сме в петата културна епоха (подраса) на петата коренна раса. В този период имам различни задачи и предизвикателства, някои от които е да развием човешкия интелект, човешкия ум, като носител на Светлината на Божествения Дух. След това в шестата културна епоха или както Учителя я нарича в “шестата раса” ще имаме други задачи – да изграждаме общества и братства и т.н.
През идващите години човечеството ще бъде изправяно пред множество различни драматични събития, чрез които преодолявайки ги да израства. И тъй като сме в епохата на развиване на разумността следва да имаме отношение към заобикалящия ни свят и живот. Според Учителя отшелничеството не е подходящо за съвременната епоха. Отричането на ума и втурването в света на чувствата е друга опасна заблуда, която се внушава. Ние трябва да имаме “сърце чисто като кристал и ум светъл като Слънцето”. Многото хаотични емоционални преживявания далеч не извират от сърце чисто като кристал. Нито пък цинизма и студенината са плод на светъл ум.
Цялото това въведение има за цел да очертае ситуацията, в която сме и да помогне да виждаме изборите, които следва да направим.
Трябва ли България да и ние българите да имаме копнеж по Евразийския съюз? Отговорът е съвсем конкретен – не. Нека видим защо. Евразийският съюз в е плод на тласкане на Русия към Азия, далеч от Европа. А това е неправомерно. Според духовната наука светлите сили се стремят да сближат германския народ с руския. И това е една важна задача за бъдещето. Разделянето на тези народи и противопоставянето им е пък задача на съществата работещи срещу еволюцията на хората. Самото поставяне на концепцията за Евразийски съюз вече говори за разделяне. А ние се нуждаем точно от обратното – от сближаване на Русия с Германия, на Източна Европа със Средна Европа. От духовна гледна точка – ние следва да гледаме към Запада, в смисъла на Средна европа, а с Русия да имаме основно духовни отношения.
В книгата на Неда Антонова четем думите на Преподобна Стойна за Русия:
“България и Русия завинаги ще са вързани една за друга, но не винаги за добро. Те двете са неразделни като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от тук са тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме ѝ пратили.” И продължава, че Русия е тялото, а България – душата. Тялото все иска да задуши душата, но без нея е нищо.
Погледът на Изток има висока цена за българския народ. Поглеждането към Константинопол на цар Симеон и на цар Фердинанд към Цариград са довели до множество щети. Първият непослушвайки Боян Мага и тръгвайки към външно величие, води разорителни войни, които са бреме за народа. Вторият, непослушвайки Учителя, напада съюзниците в Междусъюзническата война и се стига до катастрофа.
“През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала. И днес България щеше да има излаз на Бяло море. А това бе Божият план за нея.”
Естественото мислене ни води към въпросите: какво да правим и на къде да върви България в този контекст? Отговорът може да звучи така:
“Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.” – Матей 12:30
“В света всичко трябва да се измени. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек, а всички трябва да живеят по този велик закон на Любовта.
…
Предупредих Фердинанд за четири неща: първо, през време на Балканската война казах, че не трябва да воюват със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Агач, Кавала. Второ, в 1914 г. казах България да пази неутралитет, защото така ще спечели, ще ѝ дадат достатъчно земя за цената на неутралитета; не ме послушаха. Трето, след като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 г., че тя ще изгуби и затова навреме да вземат мерки. Исках само доброто на България, но ме интернираха във Варна. После след погрома ме питаха, но казах: „Късно е вече!“ Четвърто, повтарях пред Фердинанд и Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави. Дал съм методи за разните области на живота, методи за възпитание на детето и на младежта, дал съм музика, също така съм дал и Паневритмията; нека сега ги приложат. Това е материал, който е опитан, и няма какво да търсят друг метод, защото този метод, който посочвам, е в единение със епохата и трябва да се приложи.”
Учителя
В една лекция на Димитър Мангуров се изнася тезата как немския народ е настоящето и ние трябва да имаме добро отношение към него. Руският народ е бъдещето, а еврейският народ е миналото. И с трите народа ние българите следва да имаме добри отношения и това е по-скоро акт на разумност и синхрон с времето, отколкото на някакви неясни пристрастия. В този смисъл ние като българи следва да мислим правилно, за да може като групова воля да формираме заряд, който да се изявява през дадени личности.
Така въпросът дали Европейски или Евразийски съюз до известна степен е идеологически в отрицателни смисъл на думата. Съюзът с Христос, с любовта и с доброто, с добрите отношения е за предпочитане.
Учителя и тук ни дава пример, съдействайки активно за спасяването на българските евреи през втората световна война – добро отношение и закрила, въпреки, че за християните те са народа разпънали Господа. Въпреки всичко ние трябва да ги обичаме, ценим и защитаваме като хора. Съвсем същото е и за народа на Германия и Русия.
Българите са народа, който се грижи за Аз-овата еволюция на човечеството (според Мангуров) и в тази си длъжност следва да сме будни и правилно насочени, за да даваме тон и импулс на останалото човечество както го правим от хиляди години.
Бъдещето е на езотеричното Християнство (според Учителя). Ние сме пред една нова епоха, с безброй предизвикателства, в която старите форми са празни и непригодни и ние трябва да дадем нови, адекватни на времето форми и посока.
За финал нека с чисто сърце и светла мисъл да изпратим благопожелания към немския, към руския и към еврейския народ – да се съвземат и адекватно да изпълняват задачите поставени им от Бог.
Калоян Гичев, 18.01.2017 г.
Използвани материали:
