Кратко филмче с поглед към Христос не като основател, а като съдържание на християнството.
Текст: “Християнството не е ново учение. Неправилно се разбира Христос, ако Той бива разглеждан само като велик учител, който е основал християнската рели-гия. Шелинг е изразил това основополагащо начално познание в берлинските си лекции върху „Философия на митологията и откровението” с класическото изречение: „Истинската същност на християнството е само и изцяло в личността на Христос. Христос не е основателят, Той е съдържанието на християнството.” Разбира се, за християните Христовият образ е извор на висша мъдрост, както и извор на висша любов и космическа сила. Но в последна сметка християнст-вото би имало все пак само човешки произход, ако то бе дошло само като едно ново учение в света, то се различава от всички други религии чрез характе-ра на своите събития и факти, защото то се основава изключително на това, че веднъж едно Същество не от човешка сфера, а от висшите Божествени царства, и при все това именно като човек дойде на Земята и внесе в Земния свят една висша Божествено-косми-ческа сила.
През последните интелектуалистични столетия възгледът, че „учението на Христос” представлява същността на християнството, можа да възникне бла-годарение на това, че думите и речите на Исус заемат твърде значително място в Евангелията. Но една неразрешима задача е, думите, речите и съдържащото се в тях така наречено учение на Исус да бъде логически изведено от факта, че съдържание на християнството е самото Същество на Христос.
Всяко истинско християнско учение е христология. В миналите епохи тя черпеше от изворите на старата инстинктивна мъдрост, която все повече угасваше, втвърдявайки се в догматично и безплодно мислене. В далечно бъдеще обаче, тя отново ще се превърне във велика и свободна светлина на познанието и то колкото по-живо се разпростре човешкото мислене високо над сферите на сетивното възприятие в реалностите на един Божествено-духовен свят. Ако обаче самото Христово Същество е съдържание на християнското учение, ние трябва да се научим навсякъде чрез думите и речите на Исус да проникваме в тези христологични тайни. Това, което досега беше схващано като „учение на Исус”, е в основата си себеразкриване на Христовото Същество.
Външно погледнато, Евангелията ни показват главно два вида Христови действия: поучителни думи и изцеления. От най-голямата важност е да проумеем, че те двете като такива са разбираеми само от Исусовата човечност, а не направо като резултат и откровение на Божественото Христово Същество. В сцената с 12-годишния Исус при храма, Евангелията ни показват, че в лицето на момчето Исус – и то далеч преди да е приет Христовия Аз, при Кръщението в река Йордан – е проповядвал един велик учител на човечеството. Един поток на открояваща се мъдрост е струял от Исус, дори и преди неговата 30-годишнина, когато става носител на Христовото Същество. От мига, в който започват трите години на същинския Христов живот, всяка дума и поучаване на Исус са много повече от висша човешка мъдрост – чрез всяка Исусова дума блясва Божествената същност на Христос. Точно така стоят нещата с изцеленията, за които ни разказват Евангелията. Апокрифните Евангелия също изразяват тази истина, когато изобщо не се занимават с чудотворните изцеления, приписвани на детето Исус. Исус от Назарет би станал един велик лечител на хората, дори и без онова преобразяване, което се извърши при Кръщението в река Йордан. Не напразно човешкото име Исус означава „Лечител”, „Изцелител”. Много често е дори трудно да се подчертае, каква заблуда би било, ако крепим вярата и Божествеността на Христос не с друго, а с чудотворните изцеления. Щом Исус от Назарет прие Христос, предишните благородни въздействия се обвиха с една безкрайно по-голяма космически-Божествена тайна.
(…)
Ние трябва да вложим усилие и в думите, и в речите на Исус, както те са били изговорени между Кръщението в Йордан и Голгота, да различим гласа на Христовото Същество, господството на Логоса, на мировото Слово. Когато казваме, че Евангелията са „Божие Слово” това обикновено важи за Исусовите думи, но да възприемаме Христовите думи в Исусовите думи ще бъде един от пътищата за постигане на личната опитност, че Евангелията са наистина „Божие Слово”. Нито една Исусова дума не е изговорена просто с намерението да внесе в света нови познания. Всяка дума е фермент за превръщането на света в един нов свят. С всяка дума, жест и действие на Исус се разкрива Божествената същност, която определяме с името Христос. Гласът на Христос звучи в говоренето на Исус и във всяка дума (…) се излива мистерията на Христовото себеразкриване.”
Откъс от книгата “Трите години” с автор Емил Бок.
Здрав живот, 19.01.2017 г. Текста прочете: Калоян Гичев.