Кратко филмче с поглед към Христос не като основател, а като съдържание на християнството.
Текст: “Християнството не е ново учение. Неправилно се разбира Христос, ако Той бива разглеждан само като велик учител, който е основал християнската рели-гия. Шелинг е изразил това основополагащо начално познание в берлинските си лекции върху „Философия на митологията и откровението” с класическото изречение: „Истинската същност на християнството е само и изцяло в личността на Христос. Христос не е основателят, Той е съдържанието на християнството.” Разбира се, за християните Христовият образ е извор на висша мъдрост, както и извор на висша любов и космическа сила. Но в последна сметка християнст-вото би имало все пак само човешки произход, ако то бе дошло само като едно ново учение в света, то се различава от всички други религии чрез характе-ра на своите събития и факти, защото то се основава изключително на това, че веднъж едно Същество не от човешка сфера, а от висшите Божествени царства, и при все това именно като човек дойде на Земята и внесе в Земния свят една висша Божествено-косми-ческа сила.
През последните интелектуалистични столетия възгледът, че „учението на Христос” представлява същността на християнството, можа да възникне бла-годарение на това, че думите и речите на Исус заемат твърде значително място в Евангелията. Но една неразрешима задача е, думите, речите и съдържащото се в тях така наречено учение на Исус да бъде логически изведено от факта, че съдържание на християнството е самото Същество на Христос.
Всяко истинско християнско учение е христология. В миналите епохи тя черпеше от изворите на старата инстинктивна мъдрост, която все повече угасваше, втвърдявайки се в догматично и безплодно мислене. В далечно бъдеще обаче, тя отново ще се превърне във велика и свободна светлина на познанието и то колкото по-живо се разпростре човешкото мислене високо над сферите на сетивното възприятие в реалностите на един Божествено-духовен свят. Ако обаче самото Христово Същество е съдържание на християнското учение, ние трябва да се научим навсякъде чрез думите и речите на Исус да проникваме в тези христологични тайни. Това, което досега беше схващано като „учение на Исус”, е в основата си себеразкриване на Христовото Същество.
Външно погледнато, Евангелията ни показват главно два вида Христови действия: поучителни думи и изцеления. От най-голямата важност е да проумеем, че те двете като такива са разбираеми само от Исусовата човечност, а не направо като резултат и откровение на Божественото Христово Същество. В сцената с 12-годишния Исус при храма, Евангелията ни показват, че в лицето на момчето Исус – и то далеч преди да е приет Христовия Аз, при Кръщението в река Йордан – е проповядвал един велик учител на човечеството. Един поток на открояваща се мъдрост е струял от Исус, дори и преди неговата 30-годишнина, когато става носител на Христовото Същество. От мига, в който започват трите години на същинския Христов живот, всяка дума и поучаване на Исус са много повече от висша човешка мъдрост – чрез всяка Исусова дума блясва Божествената същност на Христос. Точно така стоят нещата с изцеленията, за които ни разказват Евангелията. Апокрифните Евангелия също изразяват тази истина, когато изобщо не се занимават с чудотворните изцеления, приписвани на детето Исус. Исус от Назарет би станал един велик лечител на хората, дори и без онова преобразяване, което се извърши при Кръщението в река Йордан. Не напразно човешкото име Исус означава „Лечител”, „Изцелител”. Много често е дори трудно да се подчертае, каква заблуда би било, ако крепим вярата и Божествеността на Христос не с друго, а с чудотворните изцеления. Щом Исус от Назарет прие Христос, предишните благородни въздействия се обвиха с една безкрайно по-голяма космически-Божествена тайна.
(…)
Ние трябва да вложим усилие и в думите, и в речите на Исус, както те са били изговорени между Кръщението в Йордан и Голгота, да различим гласа на Христовото Същество, господството на Логоса, на мировото Слово. Когато казваме, че Евангелията са „Божие Слово” това обикновено важи за Исусовите думи, но да възприемаме Христовите думи в Исусовите думи ще бъде един от пътищата за постигане на личната опитност, че Евангелията са наистина „Божие Слово”. Нито една Исусова дума не е изговорена просто с намерението да внесе в света нови познания. Всяка дума е фермент за превръщането на света в един нов свят. С всяка дума, жест и действие на Исус се разкрива Божествената същност, която определяме с името Христос. Гласът на Христос звучи в говоренето на Исус и във всяка дума (…) се излива мистерията на Христовото себеразкриване.“
Откъс от книгата „Трите години“ с автор Емил Бок.
Здрав живот, 19.01.2017 г. Текста прочете: Калоян Гичев.
“…защото то се основава изключително на
това, че веднъж едно Същество не от човешка сфера, а от висшите
Божествени царства, и при все това именно като човек дойде на Земята и
внесе в Земния свят една висша Божествено-косми-ческа сила.“! Искам да попитам кой и как направи това заключение? На кого му хрумна да обожествява човешко същество,само защото е било малко по-свободомислещо,чувствително и мъдро за времето си. всяко време си има своите гении и те са единици.това е нормално явление! просто невежеството,в съчетание с себеподценяването,заченато от стария завет с психопатичната,нелепа идея за грехопадението,произвеждат един обикновен гений или будител в цар или бог! Кога човечеството ще си даде сметка,че Бог е понятие измислено от невежия човек! векове наред насищаме ефира с това ВЯРВАНЕ,без да го подлагаме на никакъв ъпдейт! не е ли абсурдно?!
Здравейте,
На въпроса ви – текстът е от Емил Бок. Книгата се казва „Трите години“. Хиляди хора са направили заключението, за което питате. Както и хиляди хора са направили хипотезата, която излагате.
Всичко най-добро.
да,хилядите,които са направили това заключение от много векове вече не са живи,а въпросният автор само повтаря чутото и го представя за факт.това е само полвината от въпроса ми.по-интересната част е как се достига до подобни заключения? а след като моето заключение е хипотетично,въпреки,че е аргументирано,как така другото заключение не е хипотеза,а се явява факт,без да се аргументира с нищо?
Разбирането на Духовната наука изисква постоянни усилия. Духовния свят бивайки по-сложен и обширен от физически изисква дълбоко разбиране. Повърхностното отношение към духовната наука, може би, е изкушаващо, но изглежда несъстоятелно от гледна точка на личен, обществен и социален живот.
Всъщност въпросния автор далеч не прави това, което сте написали, но за да може човек да го оцени следва да е запознат с труда, предпоставките и основните идеи.
Изказването за Духовната наука (Антропосфия) без познаването и е подобно на изказването за физиката без познаването и. Тук не става въпрос токова за вяра в Духовната наука, колкото до логически следване на излаганите идеи.
И съвременната наука в основата си има аксиоми, които се приемат и са недоказуеми. Намирането на аксиоми в Духовната наука, не е аргумент за несъстоятелността и както посочването на аксиоми в математиката не я прави неистинска.
За да се изказва грамотно човек за цикъл на Карно, трябва да го познава иначе може да каже, че не е виждал такова нещо и до там да спре. Но ако беше спрял светът щеше да е в друго положение.
Опитът на хора да живеят без мисъл за духовен свят (макар и невъзможен в абсолютен смисъл) е довел до социални катастрофи.
Цялата култура, която сега е постижение на света, в най-добрия смисъл е плод на Християнството. И това твърдение е историческо, част от историята, а не от Духовната наука. Евроатлантическите ценности, правата и т.н. първо са изковани в манастирите, в Християнската философия и т.н. Както и концепцията за липса на духовен свят е акт на църковен събора, когато в Константинопол отпада вярата в Духа и трихотомията за католическата църква е премахната с декрет и той бива наложен, за да може много по-късно Маркс да вземе трудовете на Хегел, да извади идеализмът и да представи една осакатена концепция, по която ограбените от духовност хора да тръгнат. И духовната и светската наука трябва да се познават, човек да прави паралели и да се опитва да мисли. Заклинанията на материализма от предходните векове вече дори не е актуален с развитието на човечеството. Отхвърляне без познаване е по-скоро основа за фанатизъм отколкото за разумност, ясна мисъл и вникване в тайните на живота.
еее,няма как да се съглася с нито едно от нещата,които сте представил за аргументация- нито за аксиомите,нито за християнството и т.н.,нито за непознаването на теософия,антропософия,езотерични науки и пр.,които не само че познавам,а и аз като вас съм била подведена да изучавам и за съм върл последовател-произхождам от такава фамилия.но зрелостта на човека по естествен път го подтиква да задава все повече въпроси на клишетата,особено ако е избрал да бъде търсач на истината,а не просто вярващ! но аз за разлика от вас не мога да пиша толкова дълго. може някой ден “съдбата“ да ни срещне,ако се окаже,че търсим едно и също нещо! ето една хипотеза: не някакво измислено божество,а собствените ни мозъци,излъчващи мощни електрически вълни представляващи антена,която ни насочва към всичко,което ни се случва в живота,на базата на нашата нагласа.ако имаме нагласата,че животът е труден и ние винаги трябва да правим жертви,антената автоматично ни насочва към такива хора и обсоятелства,тъй като всички,заедно с всичка та информация,която носим сме свързани ,подобно на интернет. сигурно знаете за “морфичните полета“,за стотната маймуна и т.н.? при всички случаи,моят коментар няма за цел да се комфронтира,а просто да провокира.ако някой може да извлече полза от това,нека го направи,ако пък-не,тогава по-добре да не си губи времето напразно. 🙂 обаче не мога да се въздържа да напомня,че едни от най-тежките престъпления към човечеството са извършени от християнския свят! а за мен най отвратителното и пагобното за човека, за живота-съзиданието в него е идеята за грехопадението и въобще цялото това чуство за вина,което го няма никъде другаде,освен в християнството! аз мисля,че самият Исус е искал точно това да опровергае,а на мястото на вината да сложи Любовта,чийто подход изключва каквито и да е обвинения! помислете само: как ще определите този педагог,който прилага метода на “тоягата и моркова“ и можем ли да говорим за Любов при това положение?
Благодаря за продължаващото внимание.
Разговорът се разгръща и се отварят все нови аспекти, наистина ще е трудно да се продължим по този начин, изчерпателно.
Може би вината е била все пак един вид „детска болест“ в християнското разбиране. Особено предвид предишната парадигма, че всичко е на Отец и ние следва просто да се подчиняваме безусловно, за да сме добри (в някои религии тази парадигма е още актуална). Получавайки свобода, получаваме и повече отговорност. Това може да бъде свързано и с вина, изкривено и неразбрано. Но тава, че ние не разбираме християнството, не означава, че то е неточно. Както е идеята във филма, че християнството, не е учение, а е Христология, т.е. е наука за съществото Христос, което според евангелието пребивава 3 години в тялото на Исус, а самият Христос е преди началото и преди Мойсей (пак в Евангелията) – така, че разкривайки християнството ние сме дори още в началото, в известен смисъл то дори още не е дошло. А престъпленията не са от християнството, а от липсата му или от изкривяването.
🙂
значи не можем да говорим за добрините на христянския свят,защото няма такива,нали?!
Този въпрос води до друг въпрос: Какви са онези предпоставки, които могат да тласнат мисълта в подобна посока? Трябва да е нещо силно, за да не може да видим и една добрина, а те са множество. Какво може да замъгли виждането, за да не може да видим нито една добрина на християнството? Изглежда, че имаме работа с тенденциозност и дълбоки чувства, които изобщо спират ясния поглед.
Светли поздрави и пожелания за повече обективност по тези въпроси! 🙂